Великият Лечител
От Керъл М. Стивънс
Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Не е необходимо да понасяте сами тъгата, породена от греха, болката, причинена от действията на другите и болезнените аспекти на смъртността.
Една от най-удовлетворяващите възможности за мен е да пътувам, за да се уча от моите сестри по света. Нищо не може да се сравни с това да работим заедно, лице в лице и да изграждаме сърдечни взаимоотношения.
При едно подобно преживяване една ръководителка на Обществото за взаимопомощ ме попита: „Има ли нещо конкретно, върху което жените трябва да се съсредоточат?“
Отговорих с „Да“, като си спомних речта на президент Ръсел М. Нелсън „Молба към моите сестри“. Той учи: „Нуждаем (се) от жени, които притежават основно разбиране за учението на Христос“1.
Нефи описва Христовото учение по следния начин:
„Защото портата, през която трябва да влезете, е покаянието и кръщението с вода; и тогава идва опрощението на греховете ви чрез огън и чрез Светия Дух. …
И сега… аз бих попитал дали всичко е сторено? Ето аз ви казвам: Не! Защото вие не сте отишли толкова далеч иначе, освен чрез словото на Христа, с непоклатима вяра в Него, уповаващи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява.
Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки се със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот.
… Този е пътят; и не е даден под небето друг път, нито друго име, чрез които човек може да бъде спасен в царството Божие. И сега, ето, това е учението на Христа“2.
Защо ни е нужно основно разбиране за тези принципи?
Често срещам жени светии от последните дни, които отчаяно се нуждаят от помощ и при все това не се обръщат към Този, който може да им дава непрестанна помощ. Много често те търсят разбиране в „голямото и обширно здание“3.
Като увеличаваме разбирането си за ученията на Христа, в последствие си даваме сметка, че развиваме по-дълбоко разбиране за „великия план на щастието“4. Осъзнаваме също, че нашият Спасител Исус Христос заема централна роля в този план.
Когато се учим как да прилагаме ученията на Христос спрямо обстоятелствата, в които се намираме, обичта ни към Спасителя нараства. Осъзнаваме, че „независимо от различията, всички ние се нуждаем от същото безпределно Единение“5. Ще осъзнаем, че Той е нашата основа, „канарата на нашия Изкупител,… сигурна(та) основа, … върху която, ако (ние) град(им), не (можем) да падн(ем)“6.
Как това учение може да ни благославя, докато търсим мир и разбиране и се стремим с радост да устояваме по време на своето уникално пътуване по време на живота ни на земята?
Мога ли да предложа да започнем, както казва Нефи, „с непоклатима вяра в (Христа), уповаващи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“7. Нашата вяра в Исус Христос ни дава способността да преодоляваме всяка трудност.
Всъщност, често разбираме, че сред несгодите вярата ни се задълбочава и нашата връзка с Небесния Отец и Неговия Син се подобрява. Нека споделя с вас три примера.
Първо, Спасителят, Великият Лечител, има силата да променя сърцата ни и да ни дава постоянно облекчение от тъгата, породена от собствените ни грехове. Когато Спасителят учи самарянката при кладенеца, Той знае за нейните сериозни грехове. Въпреки това, „Господ гледа на сърце“8 и знае, че в сърцето си тя е готова да бъде учена.
Когато жената идва при кладенеца, Исус – олицетворението на живата вода, просто ѝ казва: „Дай Ми да пия“. По подобен начин, тъй като ни познава, Спасителят ще ни говори с глас, който ще познаем, когато се обръщаме към Него. Той работи с нас при обстоятелствата, в които се намираме. Поради Своята същност и това, което е направил за нас, Той ни разбира. Тъй като е понесъл нашите болки, Той може да ни дава от живата вода, ако я търсим. Той учи самарянката на това, като казва: „Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!“ Накрая, разбирайки, жената отговаря с вяра и моли: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам“.
След това преживяване на самарянката със Спасителя, тя „остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
„Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
Тя получава свидетелство, започва да черпи от живата вода и желае да свидетелства на другите хора за Неговата божественост9.
Когато се обръщаме към Него в смирена молитва и с отворени сърца, дори и те да са обременени от грешки, грехове и прегрешения, Той може да ни променя, „защото Той е могъщ да спасява“10. И с променени сърца, като самарянката, можем да свидетелстваме за Него в собствените си градове – в нашите домове, училища и работни места.
Второ, Великият Лечител може да ни утешава и укрепва, когато изпитваме болка поради неправедните действия на другите. Много пъти съм разговаряла с жени, преминаващи през големи трудности. Спазването на сключените в храма завети се е превърнало в едно трудно пътуване към изцеление. Те страдат поради нарушени завети, разбито сърце или предадено доверие. Много са жертва на изневяра и са били наранявани с думи, сексуално и емоционално, често защото други хора са пристрастени към нещо.
Тези преживявания, въпреки че не са по тяхна вина, са накарали много от тях да чувстват вина и срам. Неразбирайки как да се справят със своите силни чувства, много се опитват да ги погребат, да ги скрият дълбоко в себе си.
Надеждата и изцелението не могат да бъдат открити в тъмната бездна на потайността, а чрез светлината и любовта на нашия Спасител Исус Христос11. Старейшина Ричард Г. Скот съветва: „Ако самите вие сте без сериозен грях, не страдайте ненужно за последствията от греха на някой друг. … Може да чувствате състрадание. … Все пак не трябва да поемате върху себе си чувството на отговорност. … Когато сте направили това, което е благоразумно, за да помогнете на този, когото обичате, поставете бремето в нозете на Спасителя. … Когато направите това, не само ще намерите мир, но ще демонстрирате вярата си в силата на Спасителя да премахне товара на греха от любим човек чрез неговото покаяние и послушание“.
Той продължава: „Пълното излекуване ще дойде чрез вярата ви в Исус Христос и Неговата сила и способност, чрез Неговото Единение, да изцели белезите от това, което е несправедливо и незаслужено“12.
Сестри, ако сте в такава ситуация, изцелението може да отнеме много време. Ще е необходимо да търсите в молитва напътствие и подходяща помощ, включително да се посъветвате с надлежно ръкоположени носители на свещеничеството. Докато се учите да говорите открито, поставяйте подходящи граници и може би търсете професионална помощ. Запазването на духовността по време на този процес е от съществено значение! Не забравяйте своята божествена същност: вие сте възлюбена дъщеря на небесни родители. Вярвайте във вечния план на вашия Отец за вас. Продължавайте ежедневно да увеличавате своето разбиране за ученията на Исус Христос. Всеки ден упражнявайте вяра, за да пиете от извора на живата вода на Спасителя. Разчитайте на силата, която ви е дадена и която е достъпна за всеки от нас чрез обредите и заветите. Допуснете изцеляващата сила на Спасителя и Неговото Единение в живота си.
Трето, Великият Лечител може да ни утешава и укрепва, докато преминаваме през болезнените „аспекти на смъртността“13 като бедствия, умствени заболявания, болести, хронична болка и смърт. Наскоро се запознах с една изключителна млада жена на име Джоузи, която страда от биполярно разстройство. Ето само малка част от нейното пътуване към изцеление, която тя сподели с мен:
„Най-трудните моменти настъпват в така наречените от мен и семейството ми „мъчителни дни“. Такъв ден започва с объркване на усещанията, свръхчувствителност и нетърпимост към всеки звук, всяко докосване или светлина. Това е най-силното мъчение за ума. Никога няма да забравя един от тези дни.
Беше още в началото на заболяването ми, което направи преживяването особено плашещо. Мога да си спомня как плачех и сълзите се стичаха по лицето ми, докато не можех да си поема въздух. Но дори това изключително страдание бледнее в сравнение с болката, която последва, докато наблюдавах как паника завладява майка ми, която отчаяно искаше да ми помогне.
Моето страдание разкъсваше сърцето ѝ. Но ние не знаехме, че докато нещата сякаш се влошаваха, само моменти ни деляха от едно изумително чудо.
През този дълъг час майка ми отново и отново, и отново ми шепнеше: „Бих направила всичко, за да понеса страданието ти“.
И докато сякаш потъвах още по-надълбоко и бях убедена, че не мога да понеса повече, точно тогава се случи нещо изумително.
Изведнъж съвършена и прекрасна сила изпълни цялото ми тяло. Тогава, със сила, „надхвърляща моята собствена“14, със силно убеждение, аз изрекох пред майка си седем променящи живота думи в отговор на постоянното ѝ желание да вземе болката ми върху себе си. Аз ѝ казах: „Не е необходимо, Някой вече направи това“.
От тъмната бездна на изтощителното умствено заболяване, Джоузи събрала сили да свидетелства за Исус Христос и Неговото Единение.
През този ден тя не била напълно изцелена, но в тежък момент на тъмнина получила светлината на надеждата. И днес, стъпила на основното разбиране за ученията на Христос и ежедневно укрепвана от живата вода на Спасителя, Джоузи продължава по своя път към изцелението и упражнява непоклатима вяра във Великия Лечител. Тя помага и на други хора по пътя. Тя казва: „Когато тъмнината сякаш не изчезва, разчитам на спомена за Неговите нежни милости. Те са светлината, която ме води през трудните мигове“15.
Сестри, свидетелствам, че:
Не е необходимо сами да продължавате да носите тежестта на тъгата, породена от грях.
Не е необходимо сами да понасяте болката, породена от неправедните действия на другите.
Не е необходимо сами да преживявате болезнените аспекти на смъртността.
Спасителят умолява:
„Не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?
… Да, истина ви казвам, ако дойдете при Мене, ще имате живот вечен. Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема“16.
„(Той) би направил всичко, за да понесе страданията ни“. Всъщност, „(Той) вече го е сторил“. В името на Исус Христос, Великият Лечител, амин.