„Ако познавахте Мене“
От старейшина Дейвид А. Беднар
От Кворума на дванадесетте апостоли
Дали само знаем за Спасителя или все повече Го опознаваме? Как да опознаваме Господ?
Когато Спасителят приключва Проповедта на планината, Той подчертава вечната истина, че „само чрез вършенето на волята на Отца може да се получи спасителната благодат на Сина“1.
Той заявява:
„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“2.
Нашето разбиране за този случай нараства, когато размишляваме по една вдъхновена редакция на текста. Важно е, че Господният отговор, включен в превода на Библията на крал Джеймс, „Никога не съм ви познавал“, е променен в Превода на Джозеф Смит на „Никога не сте Ме познавали“3.
Помислете и за притчата за десетте девици. Припомнете си, че петте неразумни и неподготвени девици отишли да се снабдят с масло за светилниците си, след като чули призива да отидат и посрещнат младоженеца.
„А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
После дойдоха и (петте неразумни) девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам“4.
Значението на тази притча за всеки от нас се пояснява от още една вдъхновена редакция. Важно е, че изразът „Не ви познавам“ от превода на Библията на крал Джеймс е пояснен в Превод на Джозеф Смит, като „Не Ме познавате“5.
Изразите „Никога не сте Ме познавали“ и „Не Ме познавате“ трябва да са причина за задълбочен духовен самоанализ за всеки от нас. Дали само знаем за Спасителя или все повече Го опознаваме? Как да опознаваме Господ? Тези душевни въпроси са фокуса на моето послание. Искрено приканвам помощта на Светия Дух, докато заедно разглеждаме тази важна тема.
Да стигнем до знанието
Исус казва:
„Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.
Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец“6.
Ние опознаваме Отца, когато опознаваме Неговия възлюбен Син.
Една от важните цели на смъртността е не просто да научим за Единородния на Отца, но и да се стремим да Го опознаваме. Четирите важни стъпки, които могат да ни помагат да опознаваме Господ, са да упражняваме вяра в Него, да Го следваме, да Му служим и да вярваме в Него.
Да упражняваме вяра в Него
Упражняването на вяра в Исус Христос означава да разчитаме на Неговите заслуги, милост и благодат7. Започваме да опознаваме Спасителя, когато събуждаме духовните си способности и изпитваме Неговите учения, чак докато можем да намерим място в душите си за частица от словата Му8. С увеличаване на вярата ни в Господ, ние уповаваме на Него и имаме увереност в Неговата сила да ни изкупва, изцелява и укрепва.
Истинската вяра е съсредоточена върху Господ и винаги води до праведни действия. „Вярата (в Христос е) първият принцип в религията, дадена чрез откровение, … основата на всяка праведност … и действеният принцип на всички интелигентни същества“9. Тъй като Изкупителят заявява, че действането в съгласие с правилните принципи е основно за получаването и упражняването на истинска вяра, „вяра(та) без дела е безплодна“10. Трябва да бъдем „изпълнители на словото, а не само слушатели“11.
Чуването на Божието слово и получаването на духовния дар от вяра в Спасителя са тясно свързани, тъй като „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“12. Ние се запознаваме с Него и Неговия глас, като изучаваме и се угощаваме с Неговото слово в Писанията,13 като се молим на Отца в Негово име с искрено намерение14 и търсим постоянното спътничество на Светия Дух15. Научаването и прилагането в живота ни на Христовото учение е задължително условие, за да се получи дара от вяра в Него16.
Упражняването на вяра в Господ е необходима подготовка, за да Го следваме.
Да Го следваме
„И като ходеше край Галилейското езеро, видя двамата братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
Той им каза: Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него“17.
Петър и Андрей дават въздействащ пример за вслушване в и следване на Учителя.
Спасителят по подобен начин напътства вас и мен: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“18. Да вдигнем кръста Му означава да се отречем от всяко нечестие и всяка светска страст и да спазваме заповедите на Господ19.
Спасителят ни увещава да станем като Него20. Следователно, да следваме Господ означава да Му подражаваме. Продължаваме да опознаваме Господ, като се стремим посредством силата на Неговото Единение да ставаме подобни на Него.
По време на смъртното Си служение, Исус начертава пътя, тръгва по него и дава съвършен пример. „Правилното разбиране за Неговия характер, съвършенства и качества“21 предоставя трайна цел и ясна насока, докато Го следваме по пътя на отдаденото ученичество.
Следването на Спасителя ни помага и да придобием „реално познание, че следваният от нас житейски път“22 е в хармония с Божията воля. Такова познание не е непознаваемо тайнство и не е съсредоточено основно върху материалните ни стремежи или обичайните смъртни тревоги. Напротив, постоянното напредване по заветния път е начинът на живот, който е угоден Нему.
Сънят на Лехий в Книгата на Мормон посочва пътя, който трябва да следваме, трудностите, които ще срещаме и духовните ресурси, които са на разположение, за да ни помагат при следването и доближаването към Спасителя. Напредването по правата и тясна пътека е това, което Той желае от нас. Опитването от плода на дървото и превръщането ни в силно „обърнати към Господа“23 са благословиите, които Той копнее да получим. Затова Той ни вика: „Ела(те) и Ме следвай(те)“24.
И упражняването на вяра, и следването на Исус Христос са необходима подготовка, за да Му служим.
Да Му служим
„Защото как човек може да познава господар, на когото не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?“25
По-цялостно опознаваме Господ, когато Му служим и се трудим в Неговото царство. Като правим това, Той щедро ни благославя с небесна помощ, духовни дарове и увеличени способности. Никога не биваме оставени сами, когато се трудим в лозето Му.
Той заявява: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“26.
Опознаваме Спасителя, когато се стараем максимално да ходим в Неговия път, да носим светите слова и да бъдем верни Негови чеда27. Когато смирено осъзнаваме цялата си зависимост от Него, Той увеличава способностите ни да служим дори още по-ефективно. Постепенно, желанията ни изцяло започват да съвпадат с Неговите, а целите Му стават наши, дотолкова, че да „не иска(ме) онова, което е противно на (Неговата) воля“28.
За да му служим са необходими цялото ни сърце, мощ, разум и сила29. В последствие, безкористната служба към другите се противопоставя на себичните и егоистични склонности на естествения човек. Ние започваме да обичаме онези, на които служим. И тъй като службата към околните е служба към Бог, ние започваме да обичаме все повече Него и нашите братя и сестри. Подобна любов е проявление на духовния дар на милосърдието, именно чистата любов Христова30.
„Молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист“31.
Ние опознаваме Господ, като се изпълваме с Неговата любов.
Да вярваме в Него
Възможно ли е да упражняваме вяра в Него, да Го следваме, да Му служим, но да не Му вярваме?
Познавам членове на Църквата, които приемат за истинни ученията и принципите, съдържащи се в Писанията и провъзгласявани от този амвон. Въпреки това, им е трудно да повярват, че тези евангелски истини се отнасят конкретно за техния живот и за техните обстоятелства. Изглежда те имат вяра в Спасителя, но не вярват, че могат да получат Неговите обещани благословии или че те могат да действат в живота им. Срещам и братя и сестри, които усърдно изпълняват своите призования, но за които възстановеното Евангелие още не е станало жива и трансформираща реалност в техния живот. Ние опознаваме Господ, когато не само вярваме в Него, но и вярваме на Него и Неговите обещания.
В Новия завет един баща моли Спасителя да изцели детето му. Исус отвръща:
„Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
Веднага бащата на детето извика и каза: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“32.
Размишлявал съм много пъти над молбата на този баща: „Помогни на моето неверие“. Чудя се дали целта на молбата на този мъж не е била основно да му се помогне да повярва в Изкупителя и в Неговата изцелителна сила. Той може вече да е признал Христос като Божия Син. Но вероятно се е нуждаел от помощ да повярва, че изцелителната сила на Учителя може действително да бъде толкова индивидуална и толкова лична, че да благослови обичния му син. Може и да е вярвал принципно в Христос, но да не е вярвал конкретно и лично на Христос.
Ние често свидетелстваме за това, което знаем, че е истина, но вероятно най-уместният въпрос за всеки от нас е дали вярваме на това, което знаем.
Свещените обреди, извършвани чрез надлежната свещеническа власт, са важни за вярването на Спасителя, за Неговото опознаване и накрая вярването на това, което знаем.
„И (Мелхиседековото) свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога,
ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността“33.
Ние започваме да вярваме на Господ и Го опознаваме, когато ключът на познанието за Бог, управляван чрез Мелхиседековото свещеничество, отключи вратата и направи възможно за всички нас да получим силата на божествеността в живота ни. Ние започваме да вярваме на Спасителя и Го опознаваме, като Го следваме, като приемаме и почитаме свещени обреди и все повече придобиваме Неговия образ на лицата ни34. Ние започваме да вярваме на Христос и Го опознаваме, като лично изпитваме трансформиращата, изцелителна, укрепваща и освещаваща сила на Неговото Единение. Ние вярваме на Учителя и Го опознаваме, като „силата на словото Му (се вкоренява) в нас“,35 като се записва в умовете и сърцата ни36 и като „изка(зваме) всичките си грехове, та да (Го познаем)“37.
Да Му вярваме означава да уповаваме, че Неговите изобилни благословии са налични и приложими в личния ни живот и семействата ни. Да Му вярваме с цялата си душа38 се постига, като напредваме по заветния път, покоряваме волята си на Неговата и се покоряваме на Неговите приоритети и Неговото разписание за нас. Да Му вярваме, като приемаме за истинни Неговата сила и обещания, дава перспектива, радост и мир на живота ни.
Обещание и свидетелство
В един бъдещ ден „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще се изповяда“,39 че Исус е Христос. В този блажен ден ще узнаем, че Той познава всеки от нас по име. И аз свидетелствам и обещавам, че можем не само да знаем за Господ, но и да Го опознаваме, като упражняваме вяра в Него, следваме Го, служим Му и Му вярваме. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.