Великият план на изкуплението
От Линда Ш. Рийвз
Втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Знам, че когато искрено се покаем, нашите грехове наистина изчезват – напълно!
Няколко месеца преди президент Бойд K. Пакър да почине, общите ръководители на свещеничеството и на помощните организации имахме безценната възможност да го чуем да говори пред нас. Не мога да спра да си мисля за казаното от него. Той сподели, че е преглеждал целия си живот назад във времето, търсейки доказателство за греховете, които е извършил и за които се е покаял искрено и, че не е могъл да намери и следа от тях. Благодарение на единителната жертва на нашия възлюбен Спасител, Исус Христос, и чрез искрено покаяние, неговите грехове са изчезнали напълно, все едно не ги е имало. Президент Пакър ни заръча в онзи ден като ръководители да свидетелстваме, че това е истина за всеки един от нас, който се покайва искрено.
Знам за един мъж, който преди няколко години извърши морални прегрешения. Известно време този мъж бе твърде засрамен и твърде притеснен да се обърне към съпругата си и свещеническите си ръководители. Той искаше да се покае напълно, но всъщност каза, че е готов да се откаже от собственото си вечно спасение, вместо да влачи съпругата и децата си през скръбта, срама или другите последици, до които може да доведе неговата изповед.
Когато прегрешим, Сатана често се опитва да ни убеди, че за да сме безкористни, трябва да предпазим другите от ужаса да знаят за греховете ни, включително да не се изповядаме пред епископа ни, който може да благослови живота ни чрез свещеническите си ключове, бидейки общ съдия в Израил. Обаче, истината е, че безкористното и Христово действие е да се изповядаме и да се покаем. Това е планът на Небесния Отец за изкупление.
Накрая, този скъп човек призна пред преданата си съпруга и църковните си ръководители, изразявайки силно съжаление. Макар че това бе най-трудното нещо, което някога бе правил, чувството на облекчение, мир, благодарност, любов за нашия Спасител и знанието, че Господ вдига тежкото му бреме и го носи, му донесе неизразима радост, въпреки резултата и бъдещето му.
Той бе уверен, че съпругата и децата му ще са съкрушени – и те бяха; а също и че ще има дисциплинарни мерки и че ще бъде освободен от призованието си – така и стана. Бе сигурен, че съпругата му ще бъде смазана, наранена и ядосана – и тя беше. Той бе уверен, че тя ще го напусне, вземайки децата със себе си – но тя не го направи.
Понякога сериозното прегрешение води до развод и в зависимост от обстоятелствата, това може и да е необходимо. Но, за учудване на този мъж, съпругата му го прие и се отдаде на това да му помага по всеки възможен начин. С времето тя успя да му прости изцяло. Тя беше усещала изцелителната сила на Единението на Спасителя за самата нея. Години по-късно това семейство с трите им деца са силни и верни. Съпругът и съпругата служат в храма и имат прекрасен и изпълнен с обич брак. Дълбочината на свидетелството на този мъж и любовта и благодарността му към Спасителя могат да се видят толкова ясно в неговия живот.
Амулик свидетелства: „Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; … ако вие се покаете … , за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението“1.
Когато служих със съпруга ми, докато той бе президент на мисия, ние отидохме до летището една сутрин, за да вземем една голяма група мисионери. Един млад мъж по-конкретно привлече вниманието ни. Изглеждаше тъжен, смазан и почти разстроен. Ние внимателно го наблюдавахме през онзи следобед. До вечерта този млад мъж направи закъсняло признание и ръководителите му прецениха, че той трябва да се върне у дома. Макар да бяхме много тъжни, че той бе постъпил нечестно и че не се бе покаял преди мисията си, по пътя към летището ние искрено и любящо го похвалихме за това, че бе проявил кураж да признае и му обещахме, че ще поддържаме честа връзка с него.
Този млад мъж бе благословен да има прекрасни родители, страхотни свещенически ръководители и подкрепящ и любящ район. След година на големи усилия да се покае изцяло и да вкуси от Единението на Спасителя, той успя да се върне в нашата мисия. Трудно е да опиша чувствата на радост, които изпитахме, когато взехме този млад мъж от летището. Той бе изпълнен с Духа, щастлив, уверен пред Господ и нетърпелив да отслужи с вяра мисията си. Той стана изключителен мисионер и по-късно със съпруга ми имахме привилегията да присъстваме на запечатването му в храма.
За разлика от неговия случай, знам за една мисионерка, която, знаейки за неизповядания си грях отпреди мисията си, който определено щеше да я изпрати преждевременно у дома, създаде собствен план да работи изключително усърдно по време на мисията си и да се изповяда пред президента си на мисия дни преди края на своята мисия. На нея ѝ липсваше божествената скръб и тя се опита да заобиколи плана, който нашият любящ Спасител предлага на всеки един от нас.
По време на нашата мисия веднъж бях със съпруга си, когато той трябваше да проведе интервю за кръщение с един мъж. Докато мъжът ми провеждаше интервюто, аз чаках отвън със сестрите мисионерки, които бяха учили този човек. Когато приключи интервюто, моят съпруг уведоми мисионерките, че мъжът ще може да бъде кръстен. Този мил човек рида дълго, докато обясняваше как бил сигурен, че сериозните грехове, които е извършил през живота си, щели да му попречат да бъде кръстен. Рядко съм виждала радостта и щастието на човек, който излиза от мрака и навлиза в толкова голяма светлина, каквато видях в този ден.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън свидетелства:
„С вяра в (нашия) милостив Изкупител и Неговата сила възможното отчаяние се обръща в надежда. Самото сърце и желанията се променят, като някога привлекателният грях става все по-отблъскващ. …
… Каквато и да е цената на покаянието, тя е погълната от радостта от опрощението“2.
Тези преживявания ми напомнят за Енос в Книгата на Мормон, който „призов(ава) (Господ) в усърдна молитва“ и после чува един глас да казва: „Еносе, греховете ти са опростени. …
И аз, Енос, знаех, че Бог не може да лъже; затова вината ми беше премахната.
И аз казах: Господи, как става това?
И Той ми каза: Поради вярата ти в Христа. … Затова иди си, твоята вяра те изцели“3.
Докато се подготвях за тази реч, исках да добия представа как внуците ми разбират покаянието и какво мислят за Спасителя, затова помолих децата ни да им зададат следните въпроси. Бях трогната от отговорите на нашите внуци.
Какво представлява покаянието? „Когато удариш някого, може да кажеш „съжалявам“ и да му помогнеш да се изправи.“
Как се чувстваш, когато се покаеш? „Можеш да Го почувстваш; можеш да усетиш Неговата топлина и лошите чувства изчезват.“
Какво изпитваш към Исус и Небесния Отец, когато се покаеш? „Чувствам, че Исус чувства, че си е струвало да извърши Единението и Той е щастлив, че можем отново да живеем с Него“.
Защо Исус и Небесният Отец искат да се покайвам? Според думите на един от внуците ни в тийнейджърска възраст: „Защото Те ме обичат. За да напредвам и да ставам като Тях, трябва да се покайвам. Също искам Духът да бъде с мен, така че трябва да се покайвам всеки ден, за да имам Неговото чудесно спътничество. Никога няма да мога да Им се отблагодаря.“
Когато четиригодишната Бринлий чу тези въпроси, тя каза: „Аз не знам, тате. Ти ме научи“.
В една предишна обща конференция старейшина Джефри Р. Холанд заяви: „Колкото и закъснели да сте, колкото и възможности да сте изпуснали, колкото и грешки да смятате, че сте допуснали … , или колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не може да бъдете достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“4.
О, как бих искала всяко от децата ми, внуците ми и всеки от вас – моите братя и сестри, да чувства радостта и близостта до Небесния Отец и нашия Спасител, когато ежедневно се покайваме за греховете и слабостите си. Всяко носещо отговорност чедо на Небесния Отец се нуждае от покаяние. Помислете за греховете, за които трябва да се покаем? Какво ни възпира? По какви начини трябва да се променим?
Знам, че както разказа и свидетелства президент Пакър, когато искрено се покаем, нашите грехове наистина изчезват – напълно! Лично съм чувствала обичта, радостта, облекчението и увереността пред Господ, когато искрено съм се покайвала.
За мен най-великите чудеса в живота не са разделянето на водите на Червено море, преместването на планини или дори изцеляването на тялото. Най-великото чудо се случва, когато смирено се обръщаме в молитва към нашия Небесен Отец, пламенно Го умоляваме да ни бъде простено и след това бъдем пречиствани от тези грехове чрез единителната жертва на нашия Спасител. В святото име на Исус Христос, амин.