Няма по-голяма радост от това да знаем, че те Го познават

От старейшина К. Брет Натрес

От Седемдесетте

Не знам дали нещо друго на този свят би могло да ни носи повече щастие и радост от това да знаем, че нашите деца познават Спасителя.

Братя и сестри, отскоро разсъждавам над следния въпрос: „Ако всичко, което децата ви знаят за Евангелието, идваше от вас като техен единствен източник, колко щяха да знаят?“ Този въпрос се отнася за всички онези, които обичат, наставляват и оказват влияние върху децата.

Има ли по-голям дар, който можем да дадем на децата си, от дълбокия спомен в сърцата им, че ние знаем, че нашият Изкупител живее? Те знаят ли, че ние знаем? И по-важното – узнали ли са сами за себе си, че Той живее?

Когато бях момче, за майка ми аз бях най-трудното за отглеждане дете. Имах изобилие от енергия. Майка ми ми каза, че най-големия ѝ страх бил, че няма да доживея да стана възрастен. Просто бях прекалено енергичен.

Спомням си като момче, как седях по време на едно събрание за причастието с моето семейство. Майка ми тъкмо бе получила нов комплект Писания. Този нов комплект включваше всички стандартни произведения, събрани в едно издание и в средата бяха прикрепени листи за водене на бележки.

По време на събранието аз попитах, дали мога да подържа Писанията ѝ. С надежда да насърчи моето благоговение, тя ми ги подаде. Докато разглеждах нейните Писания забелязах, че бе записала лична цел в частта за бележки. За да обясня нейната цел, трябва да ви кажа, че аз съм второто от шест деца и името ми е Брет. Майка ми бе написала с червен цвят само една цел: „Търпение с Брет!“

Като допълнително доказателство, което да ви помогне да разберете трудностите, които имаха родителите ми при отглеждането на нашето семейство, нека ви разкажа как като семейство четяхме Писанията. Всяка сутрин майка ми четеше от Книгата на Мормон на семейството ни по време на закуска. През това време по-големият ми брат Дейв и аз седяхме тихо, но не благоговейно. За да съм напълно честен, ние не слушахме. Ние четяхме надписите на кутията със зърнена закуска.

Накрая, една сутрин реших да бъда прям с майка ми. Възкликнах: „Мамо, защо ни причиняваш това? Защо четеш от Книгата на Мормон всяка сутрин?“ След това направих изказване, което се срамувам да призная. Всъщност, не мога да повярвам, че наистина го казах. Казах ѝ: „Мамо, аз не те слушам!“

Нейният любящ отговор беше преломен момент в живота ми. Тя каза: „Сине, аз бях на събрание, където президент Марион Г. Ромни ни учеше за благословиите от това да четем Писанията. По време на това събрание аз получих обещание, че ако чета от Книгата на Мормон на децата си всеки ден, няма да ги изгубя“. След това тя ме погледна направо в очите и с абсолютна решителност каза: „И аз няма да те изгубя!“

Думите ѝ пронизаха сърцето ми. Въпреки моите недостатъци, аз заслужавах да бъда спасен! Тя ме научи на вечната истина, че съм син на любящ Небесен Отец. Разбрах, че независимо от обстоятелствата, аз заслужавах да бъда спасен. Това бе съвършен момент на обучение за едно несъвършено малко момче.

Вечно съм благодарен за моята майка-ангел и за всички ангели, които обичат децата съвършено, въпреки техните недостатъци. Силно вярвам, че всички сестри, ще ги наричам „ангели“, са майки в Сион, независимо дали са омъжени и дали са родили деца през земния си живот.

Преди години Първото президентство заяви: „Майчинството е близо до божествеността. То е най-висшето, най-свято служение, извършвано от човешкия род. То поставя жената, която уважава святото му призование и служение, редом с ангелите“¹.

Благодарен съм за ангелите в цялата Църква, които дръзко и с любов изявяват вечните истини на чедата на Небесния Отец.

Благодарен съм за дара на Книгата на Мормон. Знам, че тя е истинна! Тя съдържа пълнотата на Евангелието на Исус Христос. Не знам да има човек, който усърдно чете Книгата на Мормон всеки ден с истинско намерение и вярвайки в Христа и който да е изгубил своето свидетелство и да е отпаднал. Пророческото обещание на Мороний носи със себе си ключа как да узнаваме истината за всичко, включително да имаме способността да различаваме и избягваме измамите на противника. (Вж. Мороний 10:4–5.)

Също така съм благодарен за любящия Небесен Отец и за Неговия Син Исус Христос. Спасителят ни дава съвършения пример за това как да живеем в един несъвършен и нечестен свят. „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19). Неговата любов към нас е неизмерима. Той е нашият най-верен приятел. Потта Му става „като големи капки кръв“ за вас и за мен (Лука 22:44). Той прощава това, което изглежда непростимо. Той обича тези, които не могат да бъдат обичани. Той прави това, което никой смъртен не би могъл: Той извършва Единението, за да преодолее прегрешенията, болките и болестите на цялото човечество.

Поради Единението на Исус Христос, ние можем да живеем с обещанието, че каквито и да са нашите страдания, винаги можем да се надяваме на Него, „Който е могъщ да спасява“ (2 Нефи 31:19). Поради Неговото Единение, ние можем да имаме радост, мир, щастие и вечен живот.

Президент Бойд К. Пакър заявява: „С изключение на малцина избрали погибел, не съществува навик, пристрастяване, бунт, прегрешение, вероотстъпничество, престъпление, които да ни лишат от обещанието за пълно опрощение. Това е обещанието на Единението на Христос“².

Едно от най-невероятните събития в човешката история е посещението и служението на Спасителя при древните жители на Америка. Представете си какво би било да бъдете там. Докато размишлявах над Неговата любяща и нежна грижа за онази група светии, събрани при храма, аз се замислих за някои деца, които обичам повече от самия живот. Опитах се да си представя усещането от това да видя децата ни лично да присъстват, когато Спасителят кани всяко дете да отиде при Него, да видя протегнатите ръце на Спасителя, да гледам как всяко дете, едно след друго, нежно докосва белезите по ръцете и нозете Му, и след това да видя всяко от тях да се изправя и да свидетелства, че Той живее! (Вж. 3 Нефи 11:14–17; вж. също 17:21; 18:25.) Децата ни да се обърнат и да кажат: „Мамо, тате, това е Той!“

Не знам дали нещо друго на този свят би могло да ни даде повече щастие и радост от това да знаем, че нашите деца познават Спасителя, да знаем, че те знаят „към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“. Ето защо, като членове на Църквата, ние „проповядваме за Христа“ и свидетелстваме за Христа (2 Нефи 25:26).

Ето затова се молим с децата си всеки ден.
Ето затова четем Писанията заедно с тях всеки ден.
Ето затова ги учим да служат на другите, за да получават благословиите от това да откриват себе си, докато изгубват себе си в служба на ближните (вж.Марк 8:35, Мосия 2:17).

Когато се посвещаваме на тези простички примери за ученичество, ние даваме сили на децата с любовта на Спасителя и божественото напътствие и защита, докато те се изправят срещу опасните изкушения на противника.

В Евангелието наистина най-важното е отделният човек. Това е така в случая с една изгубена овца (вж. Лука 15:3–7), в случая с една самарянка при кладенеца (вж. Йоан 4:5–30), в случая с един блуден син (вж. Лука 15:11–32).

Така е и в случая с едно малко момче, което може да твърди, че не слуша.

Така е и в случая с всеки един от нас, колкото и несъвършени да сме, и целта е да станем едно със Спасителя, както Той е едно със Своя Отец (вж. Йоан 17:21).

Свидетелствам, че имаме любящ Небесен Отец, Който ни познава по име! Свидетелствам, че Исус Христос е живият Син на живия Бог. Той е Единородният и нашият Ходатай пред Отца. Също така свидетелствам, че спасението идва в и чрез Неговото име и няма друг път.

Моля се да отдаваме сърцата си и ръцете си да помагаме на всички чеда на Небесния Отец да Го опознават и да усещат Неговата любов. Ако правим това, Той ни обещава вечна радост и щастие в този свят и в идния. В името на Исус Христос, амин.