Благодарност в Господния ден
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
За светиите от последните дни, Господният ден е ден за благодарност и обич.
Мои скъпи братя и сестри, които сте пръснати по целия свят в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, благодарен съм, че президент Томас С. Монсън ме помоли да говоря по време на конференцията в този Господен ден. Моля се Светият Дух да отнесе моите слова в сърцата ви.
Днес желая да говоря за чувства на сърцето. Едно от тях, върху което ще се съсредоточа днес, е благодарността – особено по време на Господния ден.
Можем да чувстваме благодарност за много неща – добрината на непознат, ястие, когато сме гладни, покрив над главите ни по време на буря, зарастването на счупена кост и плача на новородено бебе. Много от нас ще си спомнят чувството на благодарност в такива моменти.
За светиите от последните дни, Господният ден е такъв момент, всъщност такъв ден, за изразяване на благодарност и обич. През 1831 г. Господ дава указания на светиите в окръг Джаксън, Мисури, че техните молитви и благодарности следва да се отправят към небесата. На ранните светии се дава откровение за начина, по който да се освещава Господния ден, да се пости и да се моли1.
На тях, и на нас, Господ казва как да се покланяме и да отдаваме благодарности в Господния ден. Както се досещате, от най-голямо значение е обичта, която изпитваме към дарителите на даровете. Следват Господните слова за начина, по който да отдаваме благодарности и да обичаме през Господния ден:
„Аз им давам заповед, като казвам тъй: Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш. …
Благодари на Господа, твоя Бог, за всички неща.
Принеси жертва на Господа, твоя Бог, в праведност, тъкмо тази на едно съкрушено сърце и каещ се дух“2.
И след това Господ продължава с предупреждение в случай, че пропуснем да изкажем благодарност към Небесния Отец и Исус Христос като дарителите на даровете: „И в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко и не се подчиняват на заповедите Му“3.
Мнозина от вас, които слушате сега, вече намирате радост в Господния ден като ден да си спомняте за Бог и да отдавате благодарности за благословиите. Спомняте си познатата песен:
„Щом в живота блъскан си от буря зла,
щом обезсърчен изпаднеш във беда,
брой благословиите си ред по ред,
и ще видиш Бог подкрепя те навред.
Даровете си изброй с любов –
всеки щедър Божий благослов,
всяка радост, що Бог ти е дал,
и ще видиш колко ти си преуспял. …
Тежък кръст живота ли ти отреди,
бремето на грижите ли ти тежи,
брой благословиите си с радост ти,
пей и вярвай идват по-щастливи дни“4.
Получавам писма и приемам посещения от верни светии от последните дни, които чувстват, че ги е налегнало бреме от грижи. Някои почти чувстват, че, поне за тях, всичко е изгубено. Надявам се и се моля казаното от мен да помогне на съмненията да ви напуснат и в сърцата ви да зазвучи песен.
Благословия, за която можем да бъдем благодарни, е, че изобщо се намираме на това събрание за причастие заедно с един или двама от Неговите ученици в Неговото име. Има хора, останали у дома, които не могат да се вдигнат от леглото си. Има хора, които биха искали да се намират там, където се намираме ние, но вместо това служат в болници, осигуряват обществена сигурност или ни защитават с риск за собствения си живот в някоя пустиня или джунгла. Фактът, че можем да се съберем дори само с още един светия и да вземем от причастието ще ни помогне да започнем да изпитваме благодарност и обич в отговор на Божията добрина.
Поради Пророка Джозеф Смит и възстановеното Евангелие, можем да прибавим друга благословия – възможността да взимаме от причастието всяка седмица – подготвено, благословено и раздадено от упълномощени Божии служители. Можем да бъдем благодарни, когато Светият Дух ни потвърждава, че думите на причастните молитви, казани от тези овластени носители на свещеничеството, са почетени от нашия Небесен Отец.
От всички изброени благословии, най-голямата дотук е чувството на опрощение, което можем да усетим с вземането от причастието. Ще чувстваме повече обич и признателност към Спасителя, Чиято вечна жертва ни позволи да бъдем пречистени от греха. Като вземаме от хляба и водата, ние си спомняме, че Той страда за нас. И когато чувстваме благодарност за това, което е направил за нас, ще усещаме Неговата любов към нас и нашата любов към Него.
Благословията на обич, която получаваме, ще ни помогне по-лесно да спазваме заповедта „да си спомня(ме) винаги за Него“5. Може дори да чувствате обич и благодарност, както аз чувствам, към Светия Дух, за Който Небесният Отец е обещал, че винаги ще бъде с нас, когато сме верни на сключените от нас завети. Можем да преброяваме тези благословии всяка неделя и да се чувстваме благодарни.
Господният ден също е идеален момент да си спомняме за сключения от нас завет във водите на кръщението – да обичаме и да служим на чедата на Небесния Отец. Изпълнението на това обещание по време на Господния ден ще включва участие в кворум или клас с пълно намерение на сърцето, за да изграждаме вяра и обич сред нашите по-млади братя и сестри, които са заедно с нас там. Това обещание ще включва радостното изпълнение на нашите призования.
Благодарен съм за редицата недели, когато преподавах на един кворум на дяконите в Баунтифул, Юта, както и в клас на Неделното училище в Айдахо. И дори помня как служех като помощник на моята съпруга в яслата, където основната ми задача бе да подавам играчки и да ги вдигам.
Минаха години, докато чрез Духа осъзнах, че моята проста служба за Господ имаше значение в живота на чедата на Небесния Отец. За моя изненада, някои от тях са запомнили моите неуверени опити да им служа в името на Учителя през тези неделни дни и ми изказваха своята благодарност.
Точно както понякога не можем да видим резултатите от нашата собствена отдавана през Господния ден служба, може да не сме способни да видим натрупващия се ефект от службата на други Господни служители. Но Господ тихо и с малко фанфари изгражда Своето царство чрез Своите верни и смирени служители към неговото славно хилядолетно бъдеще. Нужен е Светият Дух, за да се види нарастващото величие.
Докато растях, посещавах събрания в един мъничък клон в Ню Джърси, който се състоеше от само няколко члена и едно семейство, моето собствено. Преди седемдесет и пет години бях кръстен във Филаделфия в единствената построена от Църквата сграда за събрания, която можехме да намерим в Пенсилвания и Ню Джърси. Тогава в Принстън, Ню Джърси, имаше един малък клон, сега има два големи района. И само преди дни, хиляди млади хора участваха в празненство, което предшестваше освещаването на храма Филаделфия Пенсилвания.
Като млад мъж, бях призован за окръжен мисионер, където се покланяхме в неделите, в единствената сграда за събрания в Албъкърки, Ню Мексико. Днес там има храм и четири кола.
Напуснах Албъкърки, за да следвам в Кембридж, Масачузетс. Там имаше само една сграда за събрания и окръг, който се простираше над голяма част от Масачузетс и Роуд Айлънд. Шофирах из хълмовете на тази красива област, за да посещавам събрания за причастие в малки клонове, събиращи се в скромни помещения под наем или малки преустроени къщи. Сега има един свят Божий храм в Белмонт, Масачузетс и колове, които се разпростират из района.
Това, което не можех ясно да видя тогава, е как Господ изливаше Своя Дух върху хората в онези малки събрания за причастието. Можех да почувствам, но не виждах мащаба и подредбата на Господните намерения в изграждането и прославянето на Неговото царство. Един пророк, чрез откровение, вижда и записва това, което можем да видим сега. Нефи казва как нашият общ брой няма да бъде преобладаващ, но че нарастващата светлина ще бъде прекрасна гледка:
„И стана така, че аз погледнах църквата на Агнеца Божий и броят на членовете ѝ бе малък. …
И стана така, че аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който беше пръснат по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава“6.
В тази диспенсация имаме подобно пророческо описание на нашето състояние и предстоящите възможности, записано в Учение и завети:
„Все още не сте разбрали колко велики благословии има Отец в собствените Си ръце, които са приготвени за вас.
Сега, вие не можете да понесете всички неща; при все това, дерзайте, защото Аз ще ви направлявам. Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши.
И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен; и нещата на тази земя ще му се прибавят тъкмо стократно, да, и повече“7.
Чувствам как едно преобразяване на растяща благодарност за Божиите благословии и обич се разраства из цялата Църква. То изглежда се ускорява сред членовете на Църквата в моменти и на места, където тяхната вяра се изпитва, където са умолявали Бог за помощ само да могат да продължат.
Времената, през които ще живеем, ще съдържат изпитания, подобни на случилите се на народа на Алма под управлението на жестокия Амулон, който поставя на раменете им твърде тежки за носене товари.
„И стана така, че гласът Господен дойде до тях сред страданията им, казвайки: Вдигнете главите си и се успокойте, защото знам завета, който сте сключили с Мене, и Аз ще сключа завет с Моя народ и ще ги избавя от робство.
И Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство; и това Аз ще направя, за да можете да Ми бъдете свидетели отсега насетне и за да знаете със сигурност, че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му.
И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“8.
Вие и аз сме свидетели, че винаги, когато спазваме заветите, сключени с Бог, особено, когато е било трудно, Той е чувал нашите молитви на благодарност за това, което вече е направил за нас, и е отговарял на нашата молитва да получим сила да устояваме във вярност. И повече от веднъж ни е давал радост, както и сила.
Съвсем възможно е да се питате какво можете да правите, за да живеете и да се покланяте през този Господен ден по начин, който изразява вашата благодарност и който да укрепва вас и другите хора за предстоящите изпитания.
Можете да започнете днес с лична и семейна молитва в израз на благодарност за всичко, което Бог е направил за вас. Можете да се молите, за да знаете какво Господ желае да правите, за да служите на Него и на околните. Най-вече, можете да се молите Светият Дух да ви посочи някого, който е самотен или в нужда, при когото Господ желае да отидете.
Мога да ви обещая, че на вашите молитви ще бъде отговорено и че когато действате според получените отговори, ще откриете радост в Господния ден и сърцето ви ще прелива от благодарност.
Свидетелствам, че Бог Отец ви познава и обича. Спасителят, Господ Исус Христос, изкупи вашите грехове, защото ви обича. Те, Отецът и Синът, ви познават по име, така както са познавали по име Пророка Джозеф Смит, когато му се явяват. Свидетелствам, че това е Църквата на Исус Христос и че Той ще почита заветите, които сте сключили и подновявате с Него. Вашата същност ще се променя и ще става по-подобна на Спасителя. Ще бъдете подсилени срещу изкушенията и срещу чувства на съмнение относно истината. Ще намирате радост в Господния ден. Обещавам ви това в името на Исус Христос, амин.