„Пребъдвайте в Моята любов“
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Божията любов е безкрайна и ще устои навеки, но какво означава тя за всеки един от нас зависи от това как откликваме на нея.
Библията ни учи, че „Бог е любов“1. Той е съвършеният пример за любов и ние разчитаме много на това, че тази любов е постоянна и всеобхватна. Както казва президент Томас С. Монсън: „Божията любов я има за вас, независимо от това дали чувствате, че заслужавате любов. Просто винаги я има“2.
Има много начини да опишем и говорим за божествена любов. Един от изразите, който често чуваме днес е, че Божията любов е „безусловна“. Докато до някаква степен това е вярно, терминът безусловна не е използван никъде в Писанията. Вместо това, Божията любов е описана в Писанията като „велика и чудесна любов“,3 „съвършена любов“4, „изкупваща любов“5 и „вечна любов“6. Тези думи по-добре описват Божията любов, защото думата безусловна може да създаде погрешните впечатления, че за Бог всичко е допустимо и че Той извинява всичко, което вършим, защото Неговата обич е безусловна или че всички ще бъдат спасени в небесното Божие царство, защото Божията любов е безусловна. Божията любов е безкрайна и ще устои навеки, но какво означава тя за всеки един от нас зависи от това как откликваме на нея.
Исус казва:
„Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.
Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“7.
Да „пребъдваме“ в любовта на Спасителя означава да получим Неговата благодат и да станем съвършени чрез нея8. За да получим Неговата благодат, трябва да имаме вяра в Исус Христос и да следваме заповедите Му, включително да се покаем за греховете си, да бъдем кръстени за опрощение на греховете си, да получим дара на Светия Дух и да продължаваме по пътя на подчинението9.
Бог винаги ще ни обича, но Той не може да ни спаси в греховете ни10. Спомнете си думите на Амулик към Зиезрам, че Спасителят няма да спаси Своя народ в греховете им, а от греховете им11, защото ние сме нечисти в греха, а „нищо нечисто не може да наследи царството небесно“12 или да бъде в Божието присъствие. „И сила (на Христа) е дадена от Отца да изкупи (Своя народ) от греховете им поради покаянието; затова Той е изпратил Своите ангели да провъзгласят вестта за условията на покаянието, което води до силата на Изкупителя за спасението на душите им“13.
От Книгата на Мормон учим, че целта на страданията на Христос – върховния израз на Неговата любов, е „да (се) осъществи сърдечната милост, която надвива правосъдието и доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние.
И тъй, милостта може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да обгърне човеците в ръцете на безопасността, докато този, който не упражнява вяра за покаяние, ще бъде подложен на целия закон и на изискванията на правосъдието; затова великият и вечен план за изкуплението се осъществява само за този, който има вяра за покаяние“14.
Ето защо покаянието е Неговият дар за нас, за който е заплатена много висока цена.
Някои ще спорят, че Бог благославя всички без разграничение, цитирайки например думите на Исус от Проповедта на планината: „(Бог) прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните“15. Наистина, Бог излива над всички Свои чеда всички благословии, които може, всички благословии, които любовта, законът, справедливостта и милостта Му позволяват. И Той ни заповядва да бъдем също толкова щедри:
„Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си, благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и се молете за ония, които ви позорят и преследват;
за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата“16.
В крайна сметка, най-великите Божии благословии се дават при условие на подчинение. Президент Ръсел М. Нелсън обяснява: „Прекрасният букет дарове на Божията любов, включително вечния живот, включва благословии, за които трябва да сме достойни, а не просто ни се полагат по право, дори да сме недостойни. Грешниците не могат да принудят Бог да съобразява волята Си с тяхната и да изискват от Него да ги благославя в греховете им (вж. Алма 11:37). Ако желаят да се наслаждават на пълнотата на Неговия красив букет, те трябва да се покаят“17.
Отвъд това, че покаялите се биват оневинени и стават неопетнени с обещанието да бъдат „вдигнати в последния ден“,18 има втори съществен аспект на това да пребъдваме в Божията любов. Да пребъдваме в Неговата любов ни позволява да осъзнаем пълния си потенциал – да станем тъкмо какъвто е Той19. Както заявява президент Дитер Ф. Ухтдорф: „Благодатта Божия не просто ни връща в предишното ни невинно състояние. … Целта Му е много по-висша: Той иска Неговите синове и дъщери да станат като Него“20.
В този смисъл да пребъдваме в любовта на Бог означава напълно да се подчиняваме на Неговата воля. Означава да приемаме да ни поправя, когато е необходимо, „защото Господ наказва този, когото обича“21. Означава да се обичаме един друг и да си служим така както Исус ни обича и ни служи22. Означава да се учим „да съблюдава(ме) закона на едно селестиално царство“, за да можем да „издържи(м) на селестиална слава“23. За да може да направи от нас това, в което можем да се превърнем, нашият Небесен Отец умолява всеки да се отдаде „на убежденията на Светия Дух и (да) отхвърли естествения човек, и (да) стане светия чрез Единението на Господа Христа, и (да) стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“24.
Старейшина Далин Х. Оукс отбелязва: „Последният съд не е само преоценка на сбора на добрите и лошите дела – на това, което сме извършили. Той е потвърждение на крайния изход от делата и мислите ни – на това, което сме станали“25.
Историята на Хелън Келър е като притча, която ни показва как божествената любов може да променя душата, която е готова. Хелън се родила в щата Алабама в Съединените щати през 1980 г. Само на 19 месеца тя претърпяла недиагностицирано заболяване, в резултат на което оглушала и ослепяла. Тя била изключително интелигентна и била разочарована в опитите си да възприеме и разбере заобикалящия я свят. Когато Хелън усетила движещите се устни на членовете на семейството си и осъзнала, че те говорят с устата си, тя „се разстроила, защото не можела да се включи в разговора“26. До момента, в който навършва шест години, нуждата на Хелън да общува и разочарованието ѝ станали толкова силни, че нейните „изблици били ежедневни, дори ежечасни“27.
Родителите на Хелън наели учителка за дъщеря си – една жена на име Ан Съливън. Точно както Исус Христос е Този, който разбира нашите слабости28, след борбата със своите собствени сериозни трудности Ан Съливан разбирала слабостите на Хелън. На петгодишна възраст Ан била прекарала заболяване, което силно увредило роговиците ѝ и тя почти ослепяла. Когато Ан била на осем, майка ѝ починала, баща ѝ изоставил нея и по-малкия ѝ брат Джими; те били изпратени в дом за бедни, където условията били толкова ужасни, че Джими починал след само три месеца. Чрез своята упорита настойчивост Ан била приета в училището Пъркинс за слепи хора и хора с увредено зрение, където се справила чудесно. Операция подобрила зрението ѝ дотолкова, че можела да чете печатен текст. Когато бащата на Хелън Келър се обърнал към училището Пъркинс, търсейки учител за дъщеря си, Ан Съливан била избрана29.
В началото въобще не било лесно. Хелън „удряла, щипела и ритала своята учителка и избила един от зъбите ѝ. (Ан) накрая успяла да укроти (Хелън), като я завела до малка къщичка в двора на семейство Келър. С търпение и твърдо постоянство тя накрая спечелила сърцето и доверието на детето“30. По подобен начин, когато започнем да се доверяваме на Учителя вместо да Му се противопоставяме, Той може да работи заедно с нас, за да ни дава светлина и да ни помага да напредваме31.
За да помогне на Хелън да учи думи, Ан пишела имената на познати предмети с пръста си на дланта на Хелън. „(Хелън) харесвала тази „игра с пръсти“, но не разбирала нищо до момента, в който (Ан) написала „в-о-д-а“, поливайки с вода ръката на (Хелън). (Хелън) по-късно пише:
„Изведнъж почувствах сякаш от мъглата изплува нещо забравено… и някак тайнството на езика ми беше разкрито“. Тогава узнах, че „в-о-д-а“ е прекрасната хладна течност, която се стичаше по ръката ми. Тази жива дума събуди душата ми, даде ѝ светлина, надежда, радост, освободи я! … Всяко нещо имаше име и всяко име пораждаше нова мисъл. Когато се върнахме в къщата, всеки докоснат предмет… сякаш бе изпълнен с живот“32.
Докато Хелън Келър растяла, тя станала известна със своята любов към езика, уменията си като писател и красноречието си.
В един филм, разказващ за живота на Хелън Келър, родителите ѝ са показани като доволни от работата на Ан Съливан, когато тя успява да опитоми дивата им дъщеря до такава степен, че Хелън сяда спокойно за вечеря, храни се нормално и сгъва салфетката си накрая. Но Ан знае, че Хелън е способна на толкова много повече и че ѝ предстои да даде своя принос.33 По същия начин ние можем да бъдем доста доволни от това, което сме направили в живота си и от това, че сме това, което сме, докато нашият Спасител осъзнава нашия славен потенциал, който ние виждаме само „неясно, като в огледало“34. Всеки от нас може да изпитва изключителната радост от усещането, че небесният ни потенциал се разкрива пред нас, подобно на радостта, която Хелън Келър изпитала, когато думите оживели, давайки светлина и свобода на душата ѝ. Всеки от нас може да обича и служи на Бог и да бъде надарен със силата да благославя своите ближни. „А според както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“35.
Нека се замислим за цената на скъпоценната Божия любов. Исус разкрива, че да извърши Единението за греховете ни и да ни изкупи от смъртта, както физическа, така и духовна, страданието Му е накарало Него самия, „тъкмо Бог, най-великият от всички, да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора, и да страда и тялом, и духом; и (да) иска да можеше да не пи(е) от горчивата чаша и да се отдръпн(е)36. Агонията му в Гетсимания и на кръста е повече, отколкото човек може да изтърпи37. Въпреки това, поради Своята любов към Отца и към нас, Той изтърпя и сега може да ни предложи както безсмъртие, така и вечен живот.
Има дълбок символичен смисъл, че това се случва в Гетсимания – мястото на маслиновата преса, където „кръв (излиза) от всяка пора“38, докато Спасителят страда. За производството на маслиново масло по времето на Спасителя е трябвало първо маслините да бъдат смачкани чрез търкаляне на голям камък върху тях. Получената каша била поставяна в меки, рехаво оплетени кошници, които били слагани една върху друга. Тежестта им водела до оцеждане на първото и най-чисто масло. След това те били притискани допълнително чрез поставяне на голям стълб или дърво върху кошниците, за да се получи допълнително масло. Накрая, за да бъдат отцедени и последните капки, се добавяла допълнителна тежест на камъни към дървото, за да се получи максимално смазващо притискане39. И да, маслото е кърваво червено, когато първоначално потича.
Мисля за описанието на Матей на момента, когато Спасителят влиза в Гетсимания през тази съдбовна вечер – как Той „започна да скърби и да тъгува. …
И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“40.
След това, когато скръбта Му става дори по-жестока, Той се моли втори път за облекчение, и накрая, най-вероятно в най-мъчителния момент, го прави за трети път. Той изтърпя агонията, докато правосъдието бъде задоволено до последната капка41. Той направи това, за да откупи вас и мен.
Какъв безценен дар е божествената любов! Изпълнен с тази обич, Исус пита: „Не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?”42 Той нежно уверява: „Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене“43.
Ще Го обикнете ли, защото първо Той възлюби вас?44 Тогава спазвайте заповедите Му45. Ще бъдете ли приятели на Този, който даде живота Си за приятелите Си?46 Тогава спазвайте заповедите Му47. Ще пребъдвате ли в Неговата любов и ще приемете ли всичко, което Той щедро ви предлага? Тогава спазвайте заповедите Му48. Моля се да усещаме и пребъдваме напълно в Негова любов, в името на Исус Христос, амин.