Дерзайте със смелост в Христа
От старейшина Казухико Ямашита
От Седемдесетте
Дерзаем със смелост в Христа, когато служим предано, приемаме смирено, устояваме достойно, молим се пламенно и вземаме достойно от причастието.
Мои скъпи братя и сестри, днес бих искал да се обърна към младите хора в Църквата, включително нашите чудесни мисионери. Разбира се, братята и сестрите, които са млади по сърце, са сърдечно поканени да слушат.
На 21 август президент Ръсел М. Нелсън освети красивия храм Саппоро, който е третият храм в Япония. Храмът Саппоро е построен в Северна Япония на място, наречено Хоккайдо. Подобно на Юта, основите на Хоккайдо са положени от усърдни трудолюбиви пионери.
През 1876 г. известен преподавател на име д-р Уилям Кларк1 бил поканен да дойде в Хоккайдо, за да преподава. Той живял в Япония в продължение на само осем месеца, но християнското му отношение оставило трайно впечатление върху неговите ученици, които не били християни. Преди да си тръгне, той отправил към учениците си послание за сбогуване, което е обезсмъртено чрез тази бронзова статуя2. Той им казал: „Момчета, дерзайте! Дерзайте със смелост в Христа“3. Неговото повеление да „дерзаем със смелост в Христа“ може да е напътствие за ежедневните решения на съвременните светии от последните дни.
Какво означава „да дерзаем със смелост в Христа“? Да дерзаем със смелост в Христа означава да бъдем мотивирани, съсредоточени и посветени на Неговото дело. Да дерзаем със смелост в Христа рядко ще означава да бъдем отличавани с обществена почит. Да дерзаем със смелост в Христа означава да служим вярно и усърдно в своите райони и клонове, с изпълнени с радост сърца и без да се оплакваме.
Нашите мисионери, служещи по целия свят, са прекрасен пример за хора, които наистина дерзаят със смелост в Христа. Преди няколко години сестра Ямашита и аз служихме в мисия Нагоя Япония. Нашите мисионери наистина дерзаеха смело в Христа. Един от тези мисионери беше млад мъж на име старейшина Кауан.
Старейшина Кауан беше изгубил десния си крак при инцидент с велосипед като младеж. Няколко седмици след пристигането му в мисията получих обаждане от колегата му. Протезата на старейшина Кауан се беше счупила, докато карал колело. Заведохме го в частен център за протезиране и там в една отделна стая за пръв път видях крака му. Осъзнах колко много болка изпитва. Протезата му беше поправена и той се завърна в района си.
Но изминаха няколко седмици и протезата му продължаваше да се чупи отново и отново. Съветникът по медицински въпроси за областта препоръча старейшина Кауан да бъде изпратен у дома с възможност да продължи мисията си на друго място. Аз не последвах този съвет, защото старейшина Кауан беше чудесен мисионер и имаше силно желание да остане в Япония. Но постепенно старейшина Кауан започна да достига предела на възможностите си. Въпреки всичко, той не роптаеше и не се оплакваше.
Отново бях посъветван да бъде позволено на старейшина Кауан да служи някъде, където няма да е необходимо да кара колело. Размишлявах над положението. Мислех за старейшина Кауан и бъдещето му, молих се по въпроса. Получих проникновение, че той трябва да се завърне у дома и да чака да бъде изпратен на друго място. Обадих му се, изразих своята обич и загриженост и му казах за решението си. Той не каза нищо. Можех само да чуя как плаче от другата страна. Аз казах: „Старейшина Кауан, не е нужно да ми отговаряш веднага. Ще ти се обадя утре. Моля те да обмислиш препоръката ми с искрена молитва“.
Когато му се обадих на следващата сутрин, той смирено каза, че ще последва съвета ми.
По време на последния ми разговор с него му зададох следния въпрос: „Старейшина Кауан, в документите си за мисия посочи ли, че би искал да бъдеш изпратен на мисия, където да не трябва да караш колело?“
Той каза: „Да, направих го“.
Аз отговорих: „Старейшина Кауан, ти беше призован на мисия в Нагоя Япония, където ще трябва да караш колело. Каза ли това на своя президент на кол?“
Бях изненадан от отговора му. Той каза: „Не, не му казах. Реших, че ако това е мястото, където Господ ме е призовал, ще посещавам спортна зала, където да тренирам тялото си, за да мога да карам колело“.
В края на разговора ни той ми зададе следния въпрос със сълзи в очите: „Президент Ямашита, защо дойдох в Япония? Защо съм тук?“
Отговорих му без колебание: „Старейшина Кауан, знам една причина да дойдеш тук. Ти дойде тук заради мен. Аз разбрах с какъв чудесен млад мъж съм служил. Благословен съм да те познавам“.
Радвам се да кажа, че старейшина Кауан се завърна у дома и беше изпратен да довърши мисията си на място, където може да използва кола, за да се придвижва. Гордея се не само със старейшина Кауан, но и с всички мисионери по света, които с готовност служат, без да роптаят и да се оплакват. Благодаря ви, старейшини и сестри, за вашата вяра, вашата устременост и това, че дерзаете със смелост в Христа.
Книгата на Мормон съдържа много истории за хора със смелост в Христа. Алма-младши като млад мъж преследва Църквата и нейните членове. По-късно той преживява драматична промяна в сърцето и служи като изключителен мисионер. Той търси Господното напътствие и благославя хората, с които служи. Господ го укрепва и той преодолява всяка срещната трудност.
Този Алма дава на сина си Еламан следния съвет:
„Всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си. …
… Пази заповедите Божии. …
Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро“4.
Вторият ни син прекара голяма част от младостта си далеч от Църквата. Когато навърши 20, той имаше преживяване, което го накара да промени живота си. С любов, молитва и помощ от семейството си и членовете на Църквата, и в крайна сметка чрез състраданието и благодатта Господни, той се върна в Църквата.
По-късно беше призован да служи на мисия в Сиатъл, Вашингтон. Първоначално беше изключително обезсърчен. През първите три месеца всяка вечер отивал в банята и плачел. Като старейшина Кауан, той търсел разбиране по въпроса: „Защо съм тук?“
След като беше служил в продължение на година, получихме имейл, който беше отговор на молитвите ни. Той ни писа: „Точно сега наистина усещам любовта на Бог и Исус. Ще работя усърдно като пророците в древността. Въпреки че имам много трудности, аз съм наистина щастлив. Да служа на Исус наистина е най-доброто нещо. Няма нищо, което да е толкова чудесно. Толкова съм щастлив!“
Почувствал се е като Алма: „И, о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!“5
В живота ще имаме изпитания, но ако дерзаем със смелост в Христа, можем да се съсредоточаваме върху Него и да чувстваме радост. Нашият Изкупител е нашият съвършен пример. Той разбирал Своята свещена мисия и бил покорен на волята на Бог, Своя Отец. Каква специална благословия е да можем да си спомняме Неговия чудесен пример всяка седмица, вземайки от причастието.
Мои скъпи братя и сестри, ние дерзаем със смелост в Христа, когато служим предано, приемаме смирено, устояваме достойно, молим се пламенно и вземаме достойно от причастието.
Нека дерзаем със смелост в Христа, като приемаме трудностите и изпитанията си с търпение и вяра и намираме радост в заветния път.
Свидетелствам, че Господ ви познава. Той познава вашите трудности и грижи. Той познава желанието ви да Му служите с отдаденост и дори със смелост. Нека Той ви води и благославя, докато правите това. В името на Исус Христос, амин.