Да предаваме нататък Божията обич
Преди не много време семейството ми и аз се преместихме в Кентъки. Бях много разстроена, защото оставих всичките си приятели и близки. В Кентъки беше много различно от това, с което бях свикнала. Първият път, когато отидохме на събрание в Църквата, видях, че там нямаше много хора. Когато осъзнах колко е малък моят клон, реших да направя нещо, вместо да имам лошо отношение.
На следващия ден майка ми и аз отидохме до един магазин. Преди да изляза от къщата, взех купчинка църковни картички за раздаване. Когато отидохме в магазина, взех едно шоколадче и отидох на касата. Касиерката го маркира и ми го подаде. Аз ѝ го върнах. Тя погледна объркано и каза: „Вие току-що платихте за това, госпожице“.
Аз отвърнах: „Знам, но ви го давам като подарък“. След това сложих картичка при шоколадчето. Тя се усмихна и ми благодари. Тя погледна на гърба на картичката, където бях написала: „Всеки е чедо на Бог“. Тръгнах си щастлива, знаейки, че дори тя да не се присъедини към Църквата, бях направила нещо добро.
По-късно през деня си спомних, че бях оставила останалите картички на касата! При следващото си посещение отидох да попитам дали все още са там. След това видях нещо, което ме накара да спра на място. При около пет от касите имаше картички, на които пишеше: „Всеки е чедо на Бог“. Касиерката ги беше раздала! Почувствах се много щастлива от това, което направих.