Чехия: нека свети нашата светлина

Съставил: Шарън Гуудрич, Списания на Църквата

Ние сме деца от Неделното училище за деца в Чехия. Ето как светлината ни свети в нашата страна.

Веднъж загубих любимата си ръкавица. Бях много тъжен. С майка се помолихме, но не я намерихме. Опитах се да имам вяра. Една седмица по-късно моят малък брат намери ръкавицата на улицата! Бог отговаря на молитвите ни. Обичам Го и знам, че Той е жив!

Андре В., 9 г.

Имам приятели в училище, които не са членове на Църквата, но въпреки това уважават моите стандарти. Веднъж предложих да се молим и те се съгласиха! Бях много щастлива.

Ивана А., 11 г.

Приятелите ми и аз слизахме по стълбите. Когато стигнахме асансьора, имах едно лошо чувство и казах на приятелите ми да не го използват. Въпреки това те решиха да се качат. Аз продължих по стълбите. Когато слязох, приятелите ми не бяха там. Асансьорът беше заседнал! Доста време мина преди да излязат оттам. Радвам се, че не се случи нещо по-лошо. Също така съм щастлива, че се вслушах в Светия Дух.

Амали Н., 10 г.

На плажа небето започна да потъмнява. Вятърът духаше и правеше огромни вълни! Имаше гръмотевици, светкавици и градушка. Всички побягнаха в търсене на сигурно място. Бурята не ни направи нищо. На път за дома видяхме три дъги. Знаем, че Бог ни помогна и предпази.

Якуб Б., 10 г.

В училище имам приятелка, с която никой друг не иска да дружи. Други деца започнаха да ѝ казват лоши неща, които я караха да се чувства грозна. Казах това на учителката и поканих приятелката ми да играе с мен. Така тя се почувства щастлива!

Людмила В., 8 г.

Ядосах се на мама, защото не исках да се изкъпя и да си легна. На следващия ден бях тъжен от лошия си избор. Мама каза, че можем да се помолим на Небесния Отец да ни прости. Коленичихме и се молихме. Почувствах се по-добре. Научих, че можем да се покайваме и да ни бъде прощавано чрез Исус Христос.

Самуел Х., 5 г.

Споделих свидетелството си по време на събрание. Трябваше да бъде смела! Оттогава чувствам Духа.

Елиска К., 11 г.

Когато моето морско свинче се разболя, аз се молих за нея. Благодарна съм на Небесния Отец за помощта.

Анета П., 10 г.