Старейшина Герит У. Гонг: Обичайте Господ и се уповавайте на Него
Наскоро сключил брак студент в Оксфордския университет в Англия, Герит У. Гонг научава от собствен опит, че когато обичаме Господ и се уповаваме на Него, Той ще ни помага, напътства и укрепва.
Получил престижна стипендия, Герит се стреми да придобие две научни степени, едната от които докторска. По същото време той служи в епископството на район Оксфорд. Той и съпругата му Сюзан си спомнят съвета, който получават от старейшина Дейвид Б. Хейт (1906 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли, когато той ги запечатва в храма Солт Лейк. „Той ни каза винаги да имаме призования – споделя старейшина Гонг. – Ние знаехме, че ако се уповаваме на Бог и вършим най-доброто, на което сме способни, Той ще ни помага“.
Както казва Герит, той и Сюзан наистина получават „божествена помощ и нежни милости“. Паралелно със службата си в епископството, Герит покрива всички академични изисквания за придобиване на докторска степен, с изключение на дисертацията. Той моли епископа на район Оксфорд Алън Уебстър да му даде свещеническа благословия. По време на благословията, Герит получава следното обещание: „Продължавай да правиш всичко по силите си и Господ ще те благославя“.
Двама опитни юридически секретари, членове на неговия район, доброволно предлагат да му помагат в напечатването на дисертацията му и по този начин Герит успява да я завърши за няколко месеца. В действителност, той завършва магистратура и докторантура за малко повече от три години. Също така след дипломирането си приема длъжност, свързана с изследователска дейност във факултет на университета. Преживяното в Оксфорд укрепва доверието му в Господ – доверие, което устоява и до ден днешен и ще продължава да благославя Герит У. Гонг в службата му в Кворума на дванадесетте апостоли.
Хлябове и риби
„Господ е добър и милостив и иска да ни благославя – казва старейшина Гонг. – Ако даваме най-доброто от себе си, Той ще прави така, че да постигаме повече отколкото бихме могли сами. Това е като умножаването на хлябовете и рибите. Господ взема това, с което разполагаме и го увеличава в пъти повече от това, което бихме успели да постигнем само със собствените си сили“.
Принципът на хлябовете и рибите важи и за ученето. „Дори когато официалното образование е недостъпно, духът на ученето реално е от значение, защото ученето е един вечен процес. Всички ние можем да търсим светлина и истина, независимо от обстоятелствата, в които се намираме. Когато го правим, Господ ще ни помага да намираме това, което търсим“.
Чувство за принадлежност, породено от спазването на заветите
Докато е в Оксфорд, старейшина Гонг научава и друг евангелски принцип, който той нарича „чувство за принадлежност, породено от спазването на заветите“.
„Когато се доближаваме до Господ, ние се доближаваме и един към друг – казва той. – В Оксфорд Сюзан и аз ценяхме опита си в района също толкова, колкото и академичния си опит. Много от нашите най-близки приятели и до днес са хора от район Оксфорд“.
Сред тези приятели са Тим и Катрин Уит, които си спомнят едно посещение на храма заедно със семейство Гонг. „Ясно си спомням, че брат Гонг си свали часовника, за да не бъде разсейван или притискан от времето, когато размишлява над неща, свързани с вечността – казва сестра Уит. – Този малък жест ми помогна да бъда по-старателна в своето лично поклонение в храма“.
Семейство Гонг често се срещат с приятели, които познават благодарение на Евангелието. Старейшина Гонг казва: „Хората казват неща от сорта: „Работихме съвместно, когато бяхте във висшия съвет“ и това важи по същия начин и за нас. Благодарен съм за президента на кол и членовете на съвета на район, които ми помагаха, когато бях млад епископ. Всички ние дължим много на родителите си, близките си, съседи, президенти на мисии, сестри и свещенически ръководители, които се отнасят добре с нас, напътстват ни и ни насърчават да идваме в Христа“.
Семейно наследство
Семейната история на старейшина Гонг е проследена 34 поколения назад до първия Дракон Гонг, роден през 837 г. сл. Хр. Бабата и дядото на старейшина Гонг емигрират от Китай в Съединените щати. Неговата майка Джийн се присъединява към Църквата като тинейджърка в Хавай, САЩ, а след това учи в Университета Бригъм Йънг в Прово, Юта, САЩ, където живее заедно със семейството на Герит де Йонг, първият декан на Колежа по изящни изкуства. „Семейство де Йонг ми помогнаха да разбера как изглежда семейство, което живее според Евангелието“ – казва тя.
След УБЙ Джийн учи в Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, САЩ, където се запознава с Уолтър А. Гонг. „Той беше вече християнин и бързо разбра какво предлага възстановеното Евангелие“ – казва Джийн. Той се присъединява към Църквата и година по-късно те сключват брак в храма Солт Лейк. И двамата стават професионални преподаватели и имат общо над 70 години стаж в преподаването.
Старейшина Гонг казва: „Татко беше също и патриарх и понеже даваше патриархалните благословии вкъщи, домът ни бе изпълнен с дълбоко благоговение пред любовта на Бог към всяко от Неговите чеда“.
На 23 декември 1953 г. в Редууд Сити, Калифорния се ражда първото от трите деца на Джийн и Уолтър. „Неговото собствено име Герит има холандски произход, в чест на Герит де Йонг – обяснява Джийн. – Неговото презиме е Уолтър, в чест на баща му. А фамилното ни име е китайско, което почита неговите китайски корени“.
Джийн казва, че Герит бил внимателен към по-малкия си брат Браян и сестра си Маргърийт. „Той обичаше да им помага – казва тя – дори с дребни неща, като например да ги учи да си завързват обувките“. Тя си спомня как връщайки се от църква един ден дочува Герит и Браян да си говорят, че според тях една от речите по време на събранието за причастието била скучна. Тя казва: „И аз ги поканих: „Тогава измислете по-добра реч“. Те приеха поканата и започнаха да обръщат по-голямо внимание на всички речи“.
Като тинейджър Герит обича да слага раницата на гърба и да ходи на излети с останалите млади мъже от своя район. Уоли Салбака, дългогодишен приятел, си спомня за един излет на палатки. „Бях там заедно с Герит, брат му Браян и един приятел, който не беше член на Църквата. По някаква причина започнахме да пеем химни. Герит пееше мелодията, Браян тенора, а аз баса. Мисля, че изпяхме 10 или 20 химна просто за удоволствие. Беше хубаво преживяване. Приятелят ни, който не беше член на Църквата, остана впечатлен“.
Брат Салбака си спомня също как в гимназията Герит моли мажоретките тихо да окуражават отбора по шах. „Той ги убеди, че моралната подкрепа е добра за всички и те наистина дойдоха на едно състезание!“
От ляво: Марджъри и Гордън Б. Хинкли поздравяват Герит и Сюзан Гонг по време на тяхното сватбено празненство. Като мисионер в Тайван старейшина Гонг е преподавал на едно семейство и години по-късно, като висш ръководител, той се среща с внука на една от дъщерите от това семейство. Във Виетнам старейшина и сестра Гонг изрисуват стена с цветни бои, като начин да зарадват деца в затруднено положение. Членове на семейство Гонг заедно с хората, които са помогнали при изрисуването на стената във Виетнам.
След като завършва гимназия, старейшина Гонг учи в Университета Бригъм Йънг. От 1973 до 1975 г. той служи в мисия Тайван Тайпе, след което се завръща в УБЙ, където през 1977 г. получава бакалавърска степен по азиатски и университетски науки.
Ухажване и брак
След своята мисия старейшина Гонг доброволно предлага да организира неделни вечери край огнището в центъра за обучение на мисионери в Прово. Вечерите край огнището помагат на мисионерите, призовани да служат в Тайван, да опознават народа, обичаите и културата там. Една от мисионерките е сестра Сюзан Линдзи от Тейлърсвил, Юта – дъщеря на Ричард П. и Мариан Б. Линдзи. Брат Линдзи тогава е член на Втория кворум на Седемдесетте. „Почувствах, че Сюзан е човек, когото винаги съм познавал“ – казва старейшина Гонг.
Две години по-късно, няколко месеца след като Сюзан се завръща в УБЙ след своята мисия, Герит е в Прово при своето семейство. Баща му преподава в университета, а Герит планира двуседмично посещение. Посещението се удължава на четири седмици поради ежедневните му срещи със Сюзан. Тогава Герит заминава на стаж на Хаваите преди да се завърне в Оксфорд.
„Ние се ухажвахме от две различни полукълба – спомня си старейшина Гонг. – Опитвах се да уча в Англия, докато научавах всичко, което можех за нея отвъд Атлантическия океан“.
„Сгодихме се по телефона – казва сестра Гонг. – Той се прибра отново у дома за Деня на благодарността, а се оженихме през първия работен ден на храма през новата година“. Две седмици по-късно летят за Англия, за да започнат нов живот заедно.
„Когато хората се женят, те говорят за това как две семейства се обединяват в едно – казва старейшина Гонг. – И наистина точно това се случи и с мен. Аз чувствам, че съм част от семейство Линдзи точно толкова, колкото съм част и от семейство Гонг“.
Изключителна кариера
След краткото време, прекарано във факултета в Оксфорд, кариерата на Герит тръгва в посока държавна служба във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. През 1984 г. той работи в кампанията по преизбирането на президента Рейгън и вицепрезидента Буш, където дели един офис с Майк Ливит, който по-късно става губернатор на Юта. „Герит беше наблюдателен и тактичен – казва брат Ливит, – но той се отличаваше с безпрекословната си доброта“.
През 1985 г. той работи като специален сътрудник на заместник държавния секретар. През 1987 г. става специален сътрудник на американския посланик в Пекин, Китай. От 1989 до 2001 г. заема различни длъжности в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, окръг Колумбия. След това се завръща в академичния свят, приемайки длъжността на асистент на президента по стратегическо планиране в УБЙ. Той прекарва девет години в тази роля.
Кари Дженкинс, асистентка на президента по университетски комуникации в УБЙ, работи в съседния офис. Тя си спомня способността на Герит Гонг да насърчава хората около себе си. „Ако ви липсваше увереност, че можете да се справите с трудна задача, той имаше тази увереност за вас – казва тя. – Той правеше всичко по силите си, за да ви напътства, да ви вдъхва надежда да продължавате и да се доказвате“.
Федералният съдия Томас Б. Грифит, който познава старейшина Гонг от Вашингтон и от УБЙ, описва общуването с него по следния начин: „В края на разговора вие осъзнавате, че фокусът е бил върху вас. Той е изключителен слушател. И умее да задава въпроси, които ви карат да се замислите“.
Сесил О. Самюелсън, почетен висш седемдесетник и бивш президент на УБЙ казва, че старейшина Гонг „като цяло е тих човек, но умът му винаги работи“.
Семеен живот
Герит и Сюзан Гонг имат четири деца – синовете им Ейбрахам, Самюел, Кристофър и Матю, които израстват в най-разнообразни среди.
„Когато бяхме в Пекин, децата ни имаха благословията да се сприятелят един с друг“ – казва старейшина Гонг.
„От една страна те имаха възможност за широк поглед над света – добавя сестра Гонг. – А от друга, това ни помогна да станем много сплотени като семейство. Нашите момчета все още казват, че най-доброто, което сме направили като родители, е да им дадем братя“.
„Веднъж използвахме натрупаните бонус точки за безплатни пътувания със самолет – казва старейшина Гонг. – Оставихме всеки да си избере дестинация. Започнахме пътешествието си от Вашингтон, окръг Колумбия, където живеехме, след това се отправихме към Англия, Чехия, Гърция, Турция, Индия, Китай и Япония“.
„Имахме едно ясно правило по време на това пътуване – казва Сюзан. – Където и да ходехме, ядяхме това, което ядат местните хора“. За последно, накрая на това пътуване в Япония, старейшина Гонг казва на синовете си, че ще ги заведе в един ресторант, който е световно известен със своето телешко. В Макдоналдс четирима изгладнели синове и техните двама родители изяждат 17 хамбургера!
„И мама, и татко ценят високо ученето от опит – казва Ейбрахам. – Татко задълбочено разсъждава върху начина, по който опитът оказва влияние върху хората, в това число и върху цели култури“. Ейбрахам също отбелязва, че баща му „говори внимателно, защото иска напълно да обмисля и да вярва в това, което казва“.
Сам си спомня: „Колкото и да беше зает в Държавния департамент, татко отделяше време всяка вечер да ме подготвя и тренира за състезанието по математика в трети клас, в което исках да участвам, наречено „Предизвикателство 24“. Той каза, че ако спечеля, ще си устроим празненство със сладоледени мелби с 24 вида заливки“. Сам стига до финалите на национално ниво, но не успява да спечели. Въпреки това семейство Гонг ядат мелби. Но не е лесно да се измислят 24 вида заливки – едната е с вкус на сушено телешко месо.
Кристофър и Матю обясняват колко много „цен(ят) доверието, любовта и отдадеността, които споделят (техните) баща и майка“. Това е любов, която старейшина и сестра Гонг споделят помежду си, с всеки един от своите синове и със своите роднини.
„В допълнение на това, че е отдаден баща, Герит е отдаден син и брат – казва Сюзан. – Тези роли са важни за него. Той ни помага да разбираме, че семейните взаимоотношения са най-важни“.
Църковен опит
Въпреки, че е ангажиран с кариерата и семейството си, старейшина Гонг продължава да служи с желание в Църквата, изпълнявайки призования като висш съветник, ръководител на групата на висшите свещеници, президент на Неделното училище в кол, учител в Семинара, епископ, президент на мисия, президент на кол и областен седемдесетник.
Без значение какво е призован да върши, а също и в семейния си живот, той постоянно проявява определени качества. „Той гледа на всеки човек като на син или дъщеря на Небесния Отец – казва сестра Гонг. – Но преди всичко, той обича Господ. Той наистина желае с цялото си сърце да изгражда царството и да благославя чедата на Небесния Отец“.
В допълнение на това той се възхищава на своята съпруга. „Каквото и да ме помолят да направя – казва той – Сюзан е до мен. Тя се общува лесно с всички и е отворена към другите хора. Винаги е имала желание да посещава нови места и да опитва нови неща, за което съм благодарен“.
Служба в Седемдесетте
На 3 април 2010 г. старейшина Герит У. Гонг е подкрепен като висш ръководител седемдесетник. Възложена му е отговорност в президентството на област Азия с централа Хонг Конг. По-късно той става президент на област Азия. На 6 октомври 2015 г. старейшина Гонг е подкрепен в президентството на Седемдесетте, където неговият международен опит продължава, обогатявайки се с посещения на области в различни части на света като Африка и Централна Америка.
„Срещаш се със светиите на всички тези места и ги обикваш – казва той. – Чувстваш се благословен, когато хората ти разказват за своята вяра, защото преживяванията им, свързани с това как Бог докосва техния живот, стават част от разбирането кой е Бог и как Той обича всеки от нас“.
„Когато възлагаме на старейшина Гонг да свърши някаква работа, хората, с които той общува, имат усещането, че намират приятел – казва президент Ръсел М. Нелсън. – Той е достигнал високо ниво на познание, но е смирен. Разбира хората от всички прослойки, винаги е добре подготвен и убедителен“.
От ляво: В Тайланд старейшина Гонг се среща с Негово високопреосвещенство кардинал Франсис Ксавие Криянгсак Ковитавания, католически архиепископ на Банкок. Старейшина Гонг се наслаждава на индивидуалните пътувания със своите синове, като например това пътуване в Канада заедно със сина му Сам. През 2017 г. старейшина Гонг споделя своите размишления относно хляба на живота с учители в Семинара и Института. Сестра Гонг разменя поздрави в дома на член на Църквата от Камбоджа.
Призоваване за апостол
Когато президент Нелсън отправя призованието към старейшина Гонг да служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли, пророкът с любов хваща ръцете му, докато неговата скъпа Сюзан е до него, и отправя това свещено призование от Господ, което изпълва старейшина Гонг с възхищение“ („Днес Спасителят възкръсна“, Лиахона, май 2018 г., с. 97). Смирен, но сигурен в любовта и доверието си към Господ, старейшина Гонг приема призованието. Той е подкрепен на 31 март 2018 г. Грижливо подготвен от Господ, сега той ще служи като „специал(ен) свидетел за името Христово по целия свят“ (У. и З. 107:23).