Това, което всеки епископ би желал членовете на неговия район да знаят
Авторът живее в щата Юта, САЩ
Ето осем истини, които научих по време на службата си като епископ.
Имах прекрасната възможност да служа като епископ. През тези години научих безброй уроци. Също така научих осем истини, които според мен са универсални. Въпреки че този списък не е изчерпателен, това е опит да споделя това, което всеки епископ се надява членовете на неговия район да знаят.
1. Епископът обича всеки член на района си по един много реален начин.
Обичта, която епископът изпитва към членовете на своя район, е свързана с обичта, която Небесният Отец и Исус Христос изпитват към всеки от нас. Когато епископът поглежда членовете по време на събранието за причастие, го обземат състрадание и съпричастност по начин, който не може да се сравни с никое друго преживяване. Когато епископ стане и сподели колко много обича членовете на своя район, чувствата му са искрени и реални. Бъдете сигурни, че вашият епископ ви обича, тревожи се за вас и го е грижа за вас повече, отколкото мислите.
2. Епископът е физически, емоционално и духовно подкрепян от вярата и молитвите на членовете.
Един епископ прекарва безброй часове в служба. Той често прекарва много часове в сградата за събрания в неделя и допълнителни вечери през седмицата в посещения, интервюта и грижа за членовете на района.
Епископът е способен да прави това седмица след седмица поради вярата и молитвите на членовете на района. Като новопризован епископ очите ми неволно се насълзяваха всеки път, когато чувах някой член да се моли „благослови епископа“. Вашите молитви и вяра наистина получават отговор и епископът получава и чувства укрепващото влияние на тези молитви. Господ дава отговор на тези изпълнени с вяра молитви и помага на епископите на Църквата.
3. Епископът често се чувства изключително неспособен да изпълнява своето призование (дори и след три-четири години).
Познавам много малко епископи, които са се чувствали наистина „подготвени“ за това призование. Но също така знам, че „Господ подготвя тези, които призовава“1. Макар епископът да знае, че бива подготвян, той също така изпитва трудности заради чувството, че няма да се справи добре с призованието. Той прави най-доброто, на което е способен, за да дава мъдри напътствия при нужда, да не засяга хората и да бъде в хармония с Духа, но въпреки това редовно се пита дали изпълнява призованието си по приемлив начин.
4. Духът Божий може да действа чрез епископа, когато той се съветва с членовете на района.
Когато ме питат какво ми липсва най-много от службата като епископ, казвам на хората, че ми липсва силното влияние на Духа, което се дава на епископа по силата на неговото отделяне. Дали ще е при даване на утеха на изгубили обични хора членове, при разговор със засегнати от изневяра брачни партньори или при призоваване към покаяние, Духът, който се дава на верния епископ, е Божият Дух и Духът на откровението.
Неотдавна бивш член на района ме помоли за помощ, за може да се справи с лични проблеми. Тя се беше преместила в нов район и не беше сигурна дали желае да отиде при новия епископ за напътствие. Споделих с нея това, което съм споделял много пъти след освобождаването си – въпреки че с радост бих помогнал, аз вече не държа ключовете на епископ и че тези ключове могат да бъдат най-важното нещо при предоставяне на подкрепата, от която тя се нуждаеше. Предложих ѝ да говори с новия си епископ. Две седмици по-късно се видяхме и тя каза, че вече се е срещнала с епископа и че сякаш той вече знаел какви били нейните проблеми и как най-добре да ѝ помогне. Въпреки че епископът със сигурност може да греши, Господ го вдъхновява, води го и благославя живота на членовете чрез словата му.
5. Епископът е човек – понякога прави грешки и понякога върши нещата по неправилния начин.
В крайна сметка епископите са смъртни хора. Те имат несъвършенства, слабости, предразсъдъци и свои собствени проблеми. Духът дава способности на мъжа, който служи като епископ, но все пак епископът е човек, подвластен на същите проблеми и слабости, с които всички ние се борим.
Този факт не трябва да намалява почитта, която изразяваме към призованието му или нашето внимание към напътствията му. Един епископ е много наясно със своите слабости и се стреми да ги преодолява или поне да ги държи далеч от службата си като епископ. Но каквито и усилия да полага, съвършенството винаги ще му убягва.
6. Епископът винаги чувства, че не може да се среща достатъчно с членовете и че не върши достатъчно добро.
Всеки ден епископът се пита на кого другиго е могъл или е трябвало да помогне. Щеше да е прекрасно редовно да бях посещавал всички членове, но работех на пълен работен ден, имах семейство, ръководех програмата за младежите и имаше членове в голяма нужда. Просто нямаше достатъчно време да се виждам редовно с всеки член.
Въпреки това, като епископ, Духът понякога ме подтикваше да посетя даден член, който изпитваше трудности. Много пъти тези посещения започваха със следните думи от страна на посетените: „Знаех, че ще дойдете“. Чувствахме Духа така силно, че осъзнавахме как това посещение е доказателство, че Бог отговаря на молитвите.
Също така винаги съм се радвал на приветствията от страна на активните „неизпитващи трудности“ членове. Тези добри хора посещават събранията всяка седмица, с вярност служат в призования, не са подтискани от някакви тежки трудности и по принцип свещеническите ръководители не ги посещават често. Те бяха благодарни да си поговорят малко с епископа насаме. На всички вас, нека кажа: „Благодаря ви! Продължавайте напред! Знайте, че вашият епископ ви обича и че щеше да ви посещава повече, ако можеше“.
7. Вашият епископ наистина, напълно и безрезервно има нужда да си служите един на друг.
Като епископ, всеки път, когато чувах, че член на района изпитва трудности, винаги питах: „Кои са домашните учители и посещаващите учителки?“. Това беше един от начините да се прецени дали нуждите на даден член ще бъдат посрещнати както краткосрочно, така и дългосрочно. Без помощта на други членове на района или кола, епископът разполага с ограничени ресурси. Той със сигурност може да посещава изпаднали в криза членове и ще го прави. Но с предоставяните от свещеничеството и Обществото за взаимопомощ ресурси той може да достига до повече членове.
Точно това е целта на служението. Понякога забравяме защо си служим един на друг: Господ ни е заповядал: „да се обича(ме) един друг“ (Йоан 13:34). Знайте, че за вашия епископ служението е начин да бъде по-близо до живота на членовете на района.
8. Епископът изпитва желанието да прави всичко необходимо за стадото си.
По всяко време, ден и нощ, било то при свещеническа благословия, съветване на отклонило се дете или отиване на място при злополука, той би направил всичко, от което даден член има нужда. Той не може винаги да свърши всичко и може да не е точният човек за всяка ситуация, но не се притеснявайте да искате помощ, когато се нуждаете от нея. Знайте, че епископът е на разположение да служи в такива моменти и че и двете страни са изобилно благославяни за съвместните усилия.
Смирен съм от възможността да служа в това свято призование. Моята служба в него започна с вяра и завърши със знание. Вече не само вярвам, че Евангелието е истина; знам, че е истина. Вече не само вярвам, че Бог ме познава; знам, че Бог по безграничен начин познава всеки един от нас, всекидневния ни живот и нашите лични трудности. Освен това, знам, че Той действа чрез Своите служители, особено чрез тези, които са носители на свещенически ключове. Знам, че нямаше да мога да служа като епископ без Божието участие в това дело. Именно истинността на Евангелието и Божията обич към Неговите чеда дава на всеки епископ способността да служи.