Чудо в Господния дом в Киев

Дору Василе

Букурещ, Румъния

Илюстрация от Алън Гарнс

Със семейството ми бяхме много развълнувани да пътуваме с кола от Румъния до Киев, Украйна, за да участваме в освещаването на храма през август 2010 г. Знаейки, че това щеше да бъде храмът за светиите в мисия Румъния/Молдова, пътувахме около 14 часа, за да стигнем до там. Когато пристигнахме, се събрахме с друга група, също дошла от Румъния. Всички бяхме много щастливи да бъдем в Киев за това свещено събитие.

В деня на освещаването нашата група от Румъния беше разпределена да гледа освещаването в една от стаите на приземния етаж в храма. Някои започнаха да дават израз на своето разочарование. Бяха се надявали да участват в освещаването заедно с пророка в селестиалната стая. Някои дори казаха, че трябвало да си останат у дома, за да гледат освещаването в тяхната сграда за събрания в Румъния.

Започнах да се моля в сърцето си: „Небесни Отче, как мога да помогна на тези членове от Румъния да имат незабравимо преживяване в Твоя дом?“

Още не бях получил отговор, когато започна сесията за освещаване. Скоро научих, че пророкът, президент Томас С. Монсън (1927 – 2018), щеше да слезе, за да положи крайъгълния камък. Може би това беше отговорът на нашата молитва! Помолих се да се намери начин пророкът да дойде и да поздрави светиите от Румъния.

„Не искам това за себе си – молих се аз, – а за моите братя и сестри“.

След церемонията за крайъгълния камък, президент Монсън мина край нашата стая, докато се връщаше в селестиалната стая. Изведнъж почувствах в сърцето си, че трябва да стана и да го поканя да влезе в нашата стая.

Станах и казах: „Нашият пророк! Елате да ни видите. Ние сме от Румъния“.

Той изглежда не ме чу. Но след момент се върна. „Румъния!“ – каза той и влезе в стаята.

Поздрави всички ни и каза, че много ни обича. Сърцето ми се изпълни с радост, докато гледах развълнуваните лица на скъпите ни членове. „Благодаря ти, Отче – помолих се, – за това чудо в Твоя дом“.

Когато пророкът излезе от стаята, вече никой не беше тъжен. Чувствах, че се намирахме в най-благословената стая в храма. Това бе преживяване, което никога няма да забравя.