Колко милостив е бил Господ
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Новата многотомна история на Църквата ще ни помага да спазваме сключените от нас завети чрез задълбочаване на паметта ни за всичко, което Спасителят е направил за нас.
Тази многотомна история на Църквата (предишната такава е публикувана преди почти сто години) се публикува под ръководството на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Озаглавена Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, този исторически разказ описва живота на обикновени хора, които стават светии чрез Единението на Исус Христос (вж. Мосия 3:19). Първият том, Знамето на истината, 1815 – 1846, вече е завършен и е бил преведен на 14 езика за разпространение на много места по света.
Светии е разказ за това как Бог възстановява Своя вечен завет, подтикван от обич към Своите чеда. Той показва как Господ възстановява Своето Евангелие, за да осигурява надежда и мир във времена на раздори, изпитания и страдания. Също така показва как възстановените завети водят към възвисяване чрез Исус Христос.
Бихме очаквали разказът да започне с Джозеф Смит, но Светии започва от 1815 г. с изригването на един вулкан в Индонезия, което предизвиква много смърт, болести и разрушения. Това начало е избрано предвид това, което Господ е разкрил за начина, по който възстановените завети ни обвързват със Спасителя и ни дават способността да преодоляваме всички житейски проблеми:
„Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди. …
тъй че Моят вечен завет да може да бъде установен“ (У. и З. 1:17, 22).
От първите страници до разпространението си по света, Светии се разгръща пред Божиите чеда навсякъде като разказ за техния завет с Бог, Който познава трудностите им. Чрез Своя пророк Бог подновява завети, които не премахват злото, тъгата, страданията и раздялата при смъртта, но обещават изцеление чрез Единението на Спасителя, освещават живота, придават му вечна значимост и ни обещават, че така ценните за нас взаимоотношения тук на земята могат да продължат във вечността, „придружени от вечна слава“ (вж. У. и З. 130:2).
Първите осем глави на Знамето на истината са публикувани в изданията на това списание през годината. Изданието за този месец завършва серийните глави на Светии, но разказът продължава на saints.lds.org, в приложението Gospel Library и в печатна форма (можете да поръчате на store.lds.org). Каня ви да продължавате да ги четете от тези източници.
Божествен модел и план
Светии следва Божествен модел, според който пророци, като част от своето служение, се позовават на миналото, за да ни помагат да научим своята същност и да видим Божиите цели в живота си. В Писанията, много пророци започват ученията си с разказ за Господната милост към техните бащи1. Мороний увещава читателите на Книгата на Мормон „да си спомн(ят) колко милостив е бил Господ“ през цялата история и да „размисл(ят) върху (това) в сърцата си“ (Мороний 10:3). Размисълът върху Божията добрина ни подготвя да получим свидетелството на Духа, Който „ни учи за нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“ (Яков 4:13, вж. също Мороний 10:4–5).
Знанието, че нашите Небесни Родители са планирали окончателното ни щастие и възвисяване, ни дава перспектива, както и идентичност като обични чеда на божествени родители, и увеличава нашата увереност в Бог, дори в моменти на противопоставяне. Знанието за Господната добрина също така може да ни предпазва от гордостта и опасностите на благополучието. Мормон описва време, когато нефитите „започнаха много да забогатяват“. Но за разлика от други периоди в Книгата на Мормон, когато хората позволяват на гордостта и богатствата да причинят падението им, този път те следват различна пътека: „Но въпреки богатствата си и силата си, и преуспяването си, те не се издигнаха в гордостта на очите си, нито пък бяха бавни да помнят Господа, своя Бог; но те се смиряваха извънредно пред Него“. Те спазват сключените от тях завети и остават праведни, защото „си спомня(т) какви велики неща бе извършил Господ за тях“ (вж. Алма 62:48–50).
Светии учи на уроци като тези, както и много други. Тази история ще ви помага да виждате Господната ръка в живота си, като преживявате косвено изпитанията на вярата, болките и радостите, откровенията и решителността на несъвършени хора, които са обичали Господ и са чувствали обичта Му.
Докато четете, ще откривате нови прозрения и смисъл дори във вече познати разкази. Няма сцена от Църковната история по-позната от Първото видение на Джозеф Смит, но Светии ни помага да разберем по-добре как Джозеф се опитва да открие хармония между чувствата в сърцето си и мислите в ума си.
Искреното желание на Джозеф да почувства опрощението на Спасителя остава неизпълнено, защото той вижда, че нито една от съвременните църкви не проповядва „Евангелието на Исус Христос, както е записано в Новия завет“2. Джозеф размишлява коя църква е истинната и дали всички те не грешат. В сърцето си искрено се надява една от тях да е истинна, за да може да открие мира, който търси. С това разминаване между разума и сърцето, той научава, че може да се допита до Бог. Отива в горичката да се моли. Там вижда Отец и Сина, Които му прощават и дават отговор на неговата дилема, който никога не си е представял3.
Джозеф, семейството му и всички останали хора, които с радост приемат Господния възстановен завет, желаят да чувстват Божията любов към тях, да научат как да живеят по-близо до Него и да възстановяват взаимоотношенията си с обични хора. Светии разказва техните истории.
Упование в Господ при изпитания
Том 1 на Светии включва съкрушителната история за Аманда Барнс Смит и нейното семейство, които се подчиняват на Господните заповеди и изпълняват Неговата воля4. Съпругът на Аманда и един от синовете ѝ са брутално убити с още 15 други светии от последните дни, когато тяхното малко селище в Шоул Крийк, Мисури е нападнато. Господ подкрепя Аманда през това ужасяващо преживяване, дава отговори на нейните молитви и ѝ дава способността да излекува тежко ранения си син5.
Светии показва как Аманда се научава да се уповава на Господ по време на това изключително тежко изпитание. Също така разказва какво научава Джозеф Смит за Божията доброта дори в моменти на страдание. Показва как знанието за Господните дела ни дава вечна перспектива, помага ни да виждаме нещата такива, каквито наистина са и ще бъдат, и ни помага да упражняваме вяра, че Господ ще се грижи за нас в трудни моменти.
Когато Пророкът Джозеф Смит научава какво се е случило със семейството на Аманда и останалите мормони при Шоул Крийк, той решава, че ще е по-добре да бъде затворен или убит, отколкото да позволи светиите да бъдат избивани. На следващия ден той се опитва да води преговори с милицията на Мисури, която се подготвя да нападне основното селище на светиите, Фар Уест. В резултат Джозеф е заловен и затворен.
Почти пет месеца по-късно Джозеф все още е затворен в една студена и тясна подземна килия в Либърти, Мисури. Той се пита къде се крие Бог и още колко Той ще търпи плача на вдовици и сираци. Той се моли: „О, Господи, докога ще страдат те от тези неправди и незаконно подтисничество, преди сърцето Ти да се смекчи към тях, а недрата Ти да се затрогнат от състрадание?“ (У. и З. 121:3)
Светии ни учи, че несгодите не са доказателство за неодобрение от страна на Господ, нито представляват Неговия отказ да ни дава благословии. Противопоставянето е част от Божия план за пречистване и подготовка за постигане на една вечна, селестиална съдба (вж. 2 Нефи 2:11). Джозеф научава, че безпределното страдание на Спасителя Му позволява да ни подкрепя в нашите страдания и накрая да ни възвиси (вж. Алма 7:11–13). В отговор на изтерзаната молба на Джозеф, Господ изброява всякакви възможни трудности и прави следното заключение:
„Ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.
Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?“ (У. и З. 122:7–8)
Когато самите ние преживяваме тези неща, можем да получим подобна на Христовата съпричастност към страдащите. „След това преживяване сърцето ми винаги ще бъде по-чувствително, отколкото е било преди това“ – осъзнава Джозеф в затвора. Той желае да бъде със светиите, за да ги утешава. „Никога не бих се чувствал като сега – обяснява той, – ако не бях изстрадал несправедливостите, които изстрадах“6.
Една от причините за одобрението на Светии от страна на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли е да помогнат на всеки от нас да преживее тези неща чрез разказното от други хора. Можем да научим от Аманда, че дори когато в Своята безпределна мъдрост Бог не предотвратява дадено зло или страдание, Той ни обича и се грижи за нас. Той чува молитвите ни и е милостив и добър.
Възстановените благословии на храма
Именно в храма тази милост и добрина се изразяват най-добре. Основната история в Светии е тази за възстановените благословии на храма. Първият том приключва с 1846 г., когато хиляди светии от последните дни приемат свети обреди в храма Наву. Вторият том приключва с освещаването на храма Солт Лейк през 1893 г., когато светиите започват да получават обреди в него. Третият том завършва с 1955 г., когато светиите в Европа започват да посещават храма в Швейцария. Четвъртият том довежда разказа в настоящето, когато има храмове по цялата земя и светиите навсякъде приемат обредите на възвисяването, според виденията на пророците преди много години.
В Господния дом сключваме завети и сме надарявани със силата да преодоляваме последствията на Падението, включително злото и страданието на този свят. Получаваме защита и силата да възлезем във Възкресението, запечатани завинаги към хората, които обичаме.
Светии ще ни помага да спазваме сключените от нас завети чрез задълбочаване на паметта ни по свещени начини. Ще ни помага винаги да помним какво Спасителят е направил за нас. Без летописи как Бог е действал в миналото, не можем да помним „колко милостив е бил Господ към чедата човешки“ (Мороний 10:3). Затова сме задължени на Господ и на светиите, които са записали своите преживявания, свързани с обичта Му към тях. Господ заповядва на Джозеф Смит да записва своите преживявания (вж. У. и З. 21:1). Той заповядва на църковния историк, който работи под ръководството на Джозеф Смит, „да води постоянно църковните записи и история“ (У. и З. 47:3). Той заповядва тази история да включва „всички неща, които ще бъдат за доброто на църквата и за подрастващите поколения“ (У. и З. 69:8).
Предвид тези откровения и заветното обещание винаги да помним Спасителя, Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли започват да планират Светии преди 10 години. Сега ви насърчаваме да четете тази история с увереността, че тя ще ви помага да разбирате Божия план, да виждате колко милостив е бил Господ, да устоявате с вярност в добри и лоши времена, да придобивате подобно на Христовото съчувствие към другите и да спазвате заветите, които ви водят към възвисяване.