Лица на вярата
Михаел Исаак
Бидгошч, Полша
„Болестта може да направи много добри неща“ – казва Михаел, който страда от бъбречна недостатъчност. Тъй като неговото заболяване е задълбочило благодарността му за Евангелието, той казва: „Това е полезно изпитание“.
Лесли Нилсън, фотограф
Роден съм в Етиопия през 1942 г. и заминах за Полша през 1965 г., за да следвам. През 1991 г. срещнах мисионерите и се присъединих към Църквата. Служих като президент на клон в продължение на три години и половина. Служих като съветник в президентството на мисия в продължение на 12 години. След това отново бях президент на клон, а след това президент на окръг. След това бъбреците ми започнаха да отказват.
Сега мога да върша много малко в Църквата. Опитвам се да ходя на събрания в неделя.
Първо бях гневен.
„Защо на мен? – молих се. – Служих Ти, Господи“. Но след време разбрах. В Писанията се казва: „Онзи, който има вяра в Мен да бъде изцелен и не е определен за смърт, ще бъде изцелен“ (У. и З. 42:48).
В стиха е казано, че ще бъдем изцелени, ако не е отредено да умрем.
Членовете на Църквата продължават да се молят за мен, но здравето ми се влошава. Те мислят, че молитвите им остават нечути, но това не е така, защото те стават по-добри хора, а аз усещам тяхната обич.
И дори да бях здрав, колко време щеше да ми остава на моята възраст? Въпреки всичко, много ми предстои.
Обичам да се обръщам към Писанията, за да откривам герои, които да ми помагат. Когато бях здрав и служех, обичах да се идентифицирам с Нефи, но сега често мисля за Йов. Той бил добър човек и също много страдал. В Евангелието винаги имаме надежда.
В град като Бидгошч, ако поискам да се срещна с кмета, няма да имам много шансове, защото съм прекалено незначителен. Но чрез Евангелието, вратата винаги е отворена и можем да призоваваме Бог. Затова обичам моята църква.
Имам Църквата. Има начин да се свързвам с Бог в молитва, чрез пост и всички неща, които правим. Какво още ми трябва?
Понякога си казвам: „Може би затова съм болен – за да мога да разбера в какво велико дело участвам, каква велика кауза е това“.
Виждам как съпругата ми Рената се натъжава, защото съм болен. Не желая това да се случва, но скръбта е страничен продукт на любовта. Ако не обичаше, нямаше да бъде тъжна. Обичта ви помага да чувствате, че не сте сами и че има хора, които ги е грижа.
Смъртта е нищо. Всеки ще умре. Важно е как ще посрещнем смъртта. Знам, че Бог е жив. Той обича всички ни – включително и мен. Това мога да кажа.
Заболяването на Михаел е трудно изпитание за съпругата му Рената. „Виждам как съпругата ми Рената се натъжава, защото съм болен – казва той. – Но скръбта е страничен продукт на любовта. Обичта ви помага да чувствате, че не сте сами и че има хора, които ги е грижа“.
Въпреки ограниченията на своето заболяване, Михаел все още намира начин да служи и помага на хората около себе си.
Михаел намира надежда и напътствия в Писанията. Когато бил здрав и активно служел, той се възхищавал на Нефи. „Но сега често мисля за Йов – казва той. – Той бил добър човек и също много страдал“.