Старейшина Юлисис Соарес: Един мъж, у когото няма лукавство
В ранните дни на Своето служение, когато Исус избира Своите апостоли, Той вижда Натанаил да идва към Него. Той веднага разпознава добрината на Натанаил, заявявайки: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“1.
Исус знае, че Натанаил е с чисто сърце, честни намерения и че у него няма лицемерие и коварство. Господ обича това качество на праведна почтеност и призовава Натанаил да бъде апостол2.
Юлисис Соарес е като Натанаил от древността и затова Спасителят призовава и него.
„Примерът на моите родители“
Юлисис, най-малкият от четирима братя, е роден в Сао Пауло, Бразилия на 2 октомври 1958 г. Той има скромен произход, но родителите му – Апаресидо и Мерседес Карешу Соарес – са почтени и трудолюбиви хора, които с искрено сърце слушат мисионерите. Те се присъединяват към Църквата през 1965 г., когато Юлисис е на шест години.
„Никога не съм виждал брат Апаресидо да пропусне събрание“ – казва Озирис Кабрал, който служи като президент на кол, когато Юлисис е млад мъж. „Мерседес също е много вярна жена. Юлисис е наследил отдадеността на своите родители“.
Юлисис Соарес „израст(ва) в Църквата, следвайки примера“ на своите родители Апаресидо и Мерседес Соарес (вляво). Когато се уповава на Господ въпреки противопоставянето, Юлисис се научава още от ранна възраст да се държи здраво за Спасителя и Неговото Евангелие.
Сърцето на Юлисис, което е добро по природа, разцъфтява, когато той изучава Господните пътища. „Израстнах в Църквата, следвайки примера на своите родители“ – казва старейшина Соарес. Докато следва този пример, неговото свидетелство става по-силно въпреки противопоставянето.
„Аз бях единственият член на Църквата в моето училище, а останалите момчета винаги се опитваха да ме изкушават и карат да върша нередни неща – казва той. – Трябваше да се науча да се защитавам в тези трудни моменти, но винаги се уповавах с цялото си сърце, че Господ ще ми помага да успявам. Като млад мъж научих, че ако ние вършим нашата част, Господ ще върши Своята. Но трябва здраво да се държим за ръката Му и за Неговото Евангелие“.
Когато Юлисис е на 15 години, неговият епископ го моли да преподава в Неделното училище за младежи. Един от уроците, които преподава, е съсредоточен върху придобиване на свидетелство за Евангелието. Юлисис е изучавал Книгата на Мормон, винаги е чувствал, че Църквата е истинна и вярва в Спасителя Исус Христос.
Докато подготвя урока, той желае да сподели силно свидетелство на класа си за истинността на Евангелието. „Аз изучавах и горещо се молих – спомня си старейшина Соарес. – След като коленичих, едно сладко чувство изпълни сърцето ми, един нежен глас ми даде потвърждение, че съм на правилния път. Беше толкова въздействащо, че никога не бих могъл да твърдя, че не съм знаел“.
Докато съзрява, Юлисис научава, че ако прави повече от това, което се очаква или изисква от него, Господ щедро ще го благославя. Един такъв урок той научава, докато се подготвя за мисия. По време на интервютата с Юлисис, неговият епископ поставя акцент върху спазването на заповедите и достойния живот. Той набляга също и на финансовата подготовка.
В днешно време всички мисионери от Бразилия поемат част от разходите за своите мисии, а много семейства покриват и целите разходи. Когато Юлисис наближава възрастта за отслужване на мисия, той решава, че ще събере пълната сума, необходима за неговата мисия. Използвайки преимуществото на високата работна етика, на която се научава, работейки в малкия бизнес на баща си и въоръжен с умението да печата бързо, Юлисис си намира работа в една фирма на дневна смяна като помощник за подготвяне на ведомости.
След успешно издържан труден приемен изпит, той започва вечерно обучение по счетоводство в един техникум. Всеки месец, след като си плаща десятъка, той спестява пари за своята мисия. След една година той е прехвърлен в счетоводния отдел на фирмата, в която работи.
„Ето как спестих пари да платя за мисията си – казва старейшина Соарес. – И всеки месец в продължение на три години преди да замина си купувах по нещо за мисията – риза, чифт панталони, чифт чорапи, вратовръзка, куфар“. Също така той се нуждае и получава силна обич и подкрепа от своите родители и местни ръководители.
Юлисис е призован да служи в мисия Бразилия Рио де Жанейро. През първата част от мисията му, негов президент е Елио да Роша Камарго, който по-късно става първият висш ръководител, призован от Бразилия. Юлисис започва своята мисия в началото на 1978 г. Първият храм в Латинска Америка е осветен по-късно същата година в Сао Пауло от президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985).
През януари 1980 г. Юлисис и неговият колега, който също не е получил своето надаряване, се качват на автобус в Рио де Жанейро за осемчасово пътуване до храма Сао Пауло Бразилия. Родителите на Юлисис и неговите братя го чакат там и семейство Соарес бива запечатано за времето и вечността. Юлисис никога не забравя тези пет часа заедно в храма Сао Пауло. По-късно същия ден той и колегата му се завръщат на мисионерското поле.
Поставяне на Бог на първо място
Юлисис се радва на успешна мисия, която още повече укрепва неговото свидетелство. Когато се завръща у дома, той си намира работа и започва да учи счетоводство и икономика в местен университет.
Той е у дома от седем месеца, когато среща „сестра Моргадо“ на танцова забава, организирана от няколко кола. Юлисис е служил за известно време като неин зонов водач и двамата прекарват вечерта разказвайки си истории от мисията и живота си след нея. След три седмици те започват да излизат на срещи.
Розана Фернандес Моргадо е била на осем години, когато по-голямата ѝ сестра Маргарет започва да я води на църковни събрания. Накрая двете верни млади проучвателки получават позволение от баща си да се кръстят, но всяка от тях трябва да изчака да навърши 17 години. Розана ходи на църковни събрания в продължение на девет години преди да получи позволение да се кръсти.
Юлисис живее в северната част на Сао Пауло, а Розана живее с родителите си в южната част на града. Пътуването през този огромен град отнема от два до три часа с автобус и метро. За щастие Маргарет и съпругът ѝ Клаудио живеят близо до нейните родители.
„Когато Юлисис идваше в края на седмицата да се среща с Розана, му беше много трудно да се прибира вкъщи на толкова далечно разстояние през нощта“ – спомня си старейшина Клаудио Р. М. Коста, висш ръководител седемдесетник, за своя бъдещ зет. И за това той и Маргарет канят Юлисис да отсяда при тях след срещите. „Ние го осиновихме за известно време“ – допълва старейшина Коста.
„Той спеше на дивана в нашата всекидневна – казва сестра Коста. – Ние наскоро се бяхме оженили и нямахме допълнителни одеяла. Ала той се завиваше с една стара завеса, която имахме. Беше щастлив, тъй като можеше да се вижда отново с Розана на следващия ден. Той беше добра партия за сестра ми, а и родителите ми много го харесваха“.
Юлисис и Розана сключват брак в храма Сао Пауло Бразилия на 30 октомври 1982 г.
Ако прекарате няколко минути със старейшина и сестра Соарес, веднага ще забележите любовта, възхищението и уважението, които изпитват един към друг. Старейшина Соарес казва за Розана: „За мен и за семейството ни (тя) е пример за доброта, любов и пълна отдаденост на Господ“3. За сестра Соарес Юлисис е „дар от небесата“.
Сестра Соарес допълва: „Той винаги е бил изключително отговорен и праведен, винаги се е грижил добре за нашето семейство и винаги се е отнасял добре към мен. Във всичките си призования в Църквата той е давал най-доброто от себе си. Той отива и действа. Винаги поставя Божиите неща на първо място в живота си. Влюбвам се в него отново и отново, защото знам, че ако поставя Божиите неща на първо място, той ще поставя и мен на първо място“.
Старейшина Соарес казва за своята съпруга: „Тя е истинският герой и истинското вдъхновение в нашето семейство. Тя е любяща, добра и търпелива с всички. Тя сплотява нашето семейство и вижда доброто във всеки. Тя е допринесла безкрайно много за случилото се в живота ми. Относно моето призование в Кворума на дванадесетте апостоли, шеговито ѝ казах: „Ти си виновна за това, защото винаги си поставяла акцент върху огромната сила на Евангелието в живота ми“.
Човек с голямо сърце
Густаво – най-голямото дете в семейство Соарес, си спомня нощта, в която като момче не се подчинява на родителите си, а се измъква тайно, за да отиде на ежегодната фиеста в техния квартал в Сао Пауло, известна като Феста Жунина.
„Бях сред голяма тълпа и си прекарвах добре, когато чух да обявяват името ми, за да изляза отпред – казва той. – Това бе моментът, в който видях баща си“.
Родителите му се били поболели от тревога, но вместо да се скарат на Густаво, Юлисис силно го прегръща.
„Имахме сериозен разговор за това как е можело да се изгубя, ала въпреки всичко родителите ми се отнесоха към мен с уважение – спомня си Густаво. – Почувствах се защитен и знаех, че те наистина ме обичат“.
Юлисис е отдаден на своето семейство. Въпреки натоварения си работен график и многото пътувания през годините, той успява да намира време да изгражда добри взаимоотношения с децата си.
Когато старейшина Соарес е подкрепен в Кворума на дванадесетте апостоли на 31 март 2018 г., навярно никой не е бил по-изненадан от Густаво и двете му сестри Летисия Каравело и Наталия Соарес Авила. Но ако любовта, усърдната работа, съчувствието и смирението подготвят човек за апостолството, те казват, че могат да разберат защо Господ е призовал баща им.
„Когато Исус призовава Своите апостоли, Той не избира най-знаещите фарисеи, Той избира рибарите – казва Летисия. – Баща ми и майка ми са като тях. Те изцяло се уповават на Господ и чрез тях Той осъществява Своите дела, защото знае, че те са самоотвержени, имат желание за усърдна работа и са достатъчно смирени, за да се оставят да бъдат поправяни“.
Наталия добавя, че „голямото сърце“ на баща им ще му помага, докато напредва като един от специалните свидетели за Спасителя. „Той има сърце за това дело – казва тя. – Той чувства напътствията от небесата, обича всички и желае да постъпва правилно“.
„Всичко ще бъде наред“
Когато старейшина Соарес служи като президент на мисия Португалия Порто от 2000 до 2003 г., той става известен с употребата на португалския израз „Tudo vai dar certo“ – всичко ще бъде наред.
„Той ни научи на него – спомня си Тай Бенет, един от неговите мисионери. – Той живее живота си с вяра и оптимизъм, че ако вършим това, което Господ желае от нас, всичко ще бъде наред“.
Също така, по думите на Ричард Шийлдс, друг от неговите мисионери, той учи мисионерите си да не използват думите трудно или невъзможно. „Ние наричахме нещата „изпитания“. „Този съвет изигра ключова роля в живота ми, когато гледах на нещата като на „изпитания“, които трябва да бъдат преодолявани, а не като на нещо „трудно“ или „невъзможно“.
Тази вяра и оптимизъм не идват от лесен живот. Старейшина и сестра Соарес добре познават разочарованието от лишенията, изтощението след дълъг работен или учебен ден, свързаните с болести изпитания, както и душевната болка след спонтанен аборт, раждане на мъртво дете и загуба на братя, сестри и родители.
Но през житейския си път те винаги вярват в думите от любимия стих на старейшина Соарес: „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти“4.
„Изпитанията са част от нашия напредък – казва старейшина Соарес. – Но когато понасяме страданията с търпение, когато се учим да оцеляваме през изпитанията на живота, когато оставаме верни, Господ не ни забравя и ни благославя с благословиите, които е обещал“.
Той добавя: „И когато се държим здраво за пръта от желязо, Господ няма да ни изостави“.
„Когато неизменно се държим здраво за заповедите, Евангелието, Писанията и Господ Исус Христос, това ни помага да преодоляваме изпитанията на живота – свидетелства старейшина Соарес. – Когато коленичим за молитва, Той ще бъде с нас и ще ни напътства. Той ще ни вдъхновява къде да ходим и какво да правим. Когато се подчиняваме и се смиряваме, Господ отговаря на нашите молитви“.
Отдаден последовател
Юлисис Соарес е способен и подготвен човек. Неговото образование, което включва магистърска степен по бизнес администрация, го подготвя за работата му като счетоводител и финансов ревизор в многонационални корпорации в Бразилия. Този опит го подготвя за работата му във финансовия отдел на Църквата, което от своя страна го подготвя на 31 години да стане един от най-младите директори по материалните въпроси на Църквата. Тази подготовка му служи добре, докато е президент на мисия, а също докато служи в призование като висш ръководител седемдесетник, което получава на 2 април 2005 г.
Преди да бъде призован в президентството на Седемдесетте на 6 януари 2013 г., старейшина Соарес служи като съветник в президентството и след това като президент на област Бразилия, както и като съветник в област Африка Югоизток. Там той служи като съветник на старейшина Дейл Г. Ренлънд, който по това време е висш ръководител седемдесетник. Старейшина Ренлънд, сега член на Кворума на дванадесетте апостоли, с умиление си спомня за тяхното време заедно.
„Старейшина Соарес е един жизнерадостен, посветен и отдаден последовател на Исус Христос – казва старейшина Ренлънд. – Не познавам друг, който да си дава по-ясно сметка, че е на Господно поръчение. Ако е помолен да направи нещо, той го прави, влагайки всичката си сила“.
Старейшина Клаудио Р. М. Коста казва, че независимо дали е сред светиите от Перу (вляво), Гана (долу) или сред други народи, където е служил, старейшина Соарес „бързо обиква хората“.
Той казва, че старейшина Соарес бързо „се влюби“ в светиите от Африка. Една от първите му задачи в областта е да председателства по време на конференция на кол в Кананга, Демократична република Конго. „Когато се върна, не можеше да спре да говори за добротата и отдадеността на хората, които срещнал там“ – казва старейшина Ренлънд.
Старейшина Л. Уитни Клейтън, който служи заедно със старейшина Соарес в продължение на пет години и половина в президентството на Седемдесетте, нарича старейшина Соарес създател на консенсуси. „Той слуша и оценява своите мисли. Той е внимателен в начина, по който се държи на събрания, стремейки се гласовете ни да образуват хор, а не да става надпяване от солисти“.
Старейшина Соарес скромничи относно способността си да общува на португалски, английски, испански и френски. Но според старейшина Клейтън този дар, който изисква непрекъснати грижи, е благословия за Църквата. Старейшина Соарес може да говори на преобладаващата част от членовете на Църквата на техния собствен език.
„Юлисис винаги е бил ръководител, още откакто беше момче – отбелязва старейшина Клаудио Коста за своя зет. – Той е много интелигентен и способен и винаги се чувства отговорен да дава най-доброто от себе си. Той с лекота обиква хората около себе си. Сърцето му е сърце на истински последовател на Спасителя и той има сигурното свидетелство, че Исус е Христос. Обичам го и съм благодарен да го подкрепя като апостол на Господ“.
И старейшина Дейвид А. Беднар, говорейки за Кворума на дванадесетте апостоли, добавя: „Старейшина Соарес е един искрен, откровен и праведен последовател на Спасителя. Посредством светлината в излъчването му, топлата му усмивка и любезност, безброй отделни членове и семейства са били, са и ще бъдат вдъхновявани да имат по-голямо желание да следват Спасителя и да живеят според наставленията на Неговото Евангелие“.
Снимка със съпругата му Розана пред храма Солт Лейк от Кристин Мърфи, Deseret News
В нашата диспенсация Господ казва за Едуард Партридж: „И това е защото сърцето му е чисто пред Мен, защото той е като Натанаил от древността, у когото нямаше лукавщина“5. За Хайръм Смит Господ казва: „Аз, Господ, го обичам заради почтеността на сърцето му и понеже той обича това, което е праведно пред Мен“6.
Господ би казал същото и за Юлисис Соарес.