Уроци от Книгата на Мормон
Голяма промяна в сърцето
Благодарение на Единението на Исус Христос, можем не само да бъдем пречиствани от греха; можем също да бъдем лекувани от нашата греховност.
С Падението на Адам, в света навлизат болестта и греха. И двете могат да бъдат смъртоносни в своята сфера. От всички болести, може би най-опасната и унищожителна е ракът. В някои страни, над една трета от населението ще развие някаква форма на рак, като той е отговорен за една четвърт от всички случаи на смърт1. Често ракът започва от една единствена клетка – толкова е малък, че може да се види само с микроскоп. Но е способен да расте и да се разпространява с бърза скорост.
Пациентите с рак преминават лечение, за да може той да премине в ремисия. Пълната ремисия представлява липса на симптоми на заболяването. Специалистите обаче веднага биха казали, че ремисията не означава непременно, че пациентът е излекуван2. Затова, въпреки че ремисията дава облекчение и надежда, пациентите с рак винаги се надяват за нещо повече от ремисия – те се надяват да бъдат излекувани. Според един източник, „за да може пациентът да бъде категоризиран като излекуван от рак, трябва да се изчака, за да се види дали ракът ще се върне, така че времето е основен фактор. Ако пациентът остане в ремисия за няколко години, ракът може да се излекува. Някои видове рак могат да се появят след многогодишна ремисия“3.
Болест и грях
Колкото и да е разрушителен ракът за тялото, грехът е дори още по-разрушителен за душата. В началото грехът обикновено е малък – понякога е дори незабележим – но може да се разрасне бързо. Той първо отравя душата, после я осакатява и накрая я убива. Той е основната причина – всъщност единствената причина – за духовна смърт в цялото сътворение. Лечението за грях е покаяние. Истинското покаяние е напълно ефективно за постигане на ремисия от страна на грешника, т.е. опрощаване на греховете. Тази ремисия дава облекчение и радост на душата. Достигането на ремисия от греха и липсата на негови симптоми и ефекти обаче не означава непременно, че грешникът е напълно излекуван. Има нещо в сърцето на падналия човек, което предразполага към греха. Затова грехът може да се появи отново, дори след многогодишна ремисия. Поддържането на ремисия, т.е. поддържане на опрощение на греховете, е от основно значение за пълното оздравяване.
Пречистени и излекувани
Тази аналогия ни помага да разберем, че, в духовен смисъл, ние трябва не само да бъдем пречистени от грях, но и да бъдем излекувани от нашата греховност. Противопоставянето между нашата воля да вършим добро, и нашата същност, която ни подтиква да вършим зло, може да бъде уморително. Ако сме верни, накрая ще победим, не просто защото сме наложили волята си над нашата същност, а защото сме подчинили волята си на Бог и Той е променил нашата същност.
Цар Вениамин учи: „Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа“ (Мосия 3:19). В отговор на това и на други учения, народът на цар Вениамин се молят: „О, помилуй и приложи единяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят“ (Мосия 4:2, курсив добавен). След като се молят, Господ дава отговор на тяхното двуетапно искане. Първо „Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест“ (Мосия 4:3).
Виждайки, че неговият народ са „в ремисия“, цар Вениамин ги увещава да бъдат напълно изцелени, като ги учи как да поддържат тази ремисия (вж. Мосия 4:11–30). „Ако направите това – обещава той, – вие винаги ще се радвате и ще бъдете изпълнени с любовта Божия, и ще получавате винаги опрощение на греховете си“ (Мосия 4:12).
Хората вярват на словата на цар Вениамин и поемат задължението да живеят според тях, затова Господ изпълнява втората част на тяхната молитва – „сърцата (им) да се очистят“. С благодарност и възхвала, хората казват: „Духа на Господа Всемогъщи… е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“ (Moсия 5:2). Цар Вениамин обяснява как тази голяма промяна означава, че са били родени от Бог (вж. Мосия 5:7).
„Как става това?“
Пророкът Алма учи, че трябва както да се покаем, така и да бъдем родени отново – да бъдем родени от Бог и да претърпим промяна в сърцата си (вж. Алма 5:49). Когато с постоянство се покайваме, Господ ще отнема греховете ни и ще отнема от същността ни това, което предизвиква греха в нас или го позволява. Но можем да попитаме с думите на Енос: „Господи, как става това?“ (Енос 1:7). Отговорът е прост, но също така много дълбок и вечен. На хората, които са били изцелявани от духовни и физически болести, Господ е казвал: „Твоята вяра те изцели“ (вж. Марк 5:34, Енос 1:8).
Преживяната от Алма голяма промяна в сърцето се случва „според неговата вяра“ и сърцата на неговите последователи са променени, когато те започват „да се уповават на истинския и жив Бог“ (Алма 5:12, 13). Сърцата на народа на цар Вениамин са „се променили чрез вяра в… име(то на Спасителя“ (Мосия 5:7).
Ако имаме този вид вяра, така че да можем да се уповаваме на Господ с цялото си сърце, ние трябва да вършим това, което води до вяра и след това да вършим това, към което води вярата. Сред многото действия, които водят до вяра, чрез които предизвикваме тази промяна в сърцето, Господ е наблягал на поста, молитвата и словото Божие. И макар вярата да води към много действия, покаянието е първият ѝ плод.
Помислете върху следните два стиха от книгата на Еламан, които подкрепят този принцип. Първо, четем за хората, които „постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа, … че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога“ (Еламан 3:35). След това, от пророка Самуил Ламанита научаваме, че „светите писания, да, и в пророчествата на светите пророци, … (водят) до вяра в Господа и до покаяние, които вяра и покаяние извърш(ват) промяна в сърцата (ни)“ (Еламан 15:7).
Разчитайки на Бог
Тук трябва да направим пауза и да осъзнаем, че тази голяма промяна, за която говорим, се извършва в нас; тя не се извършва от нас. Ние можем да се покайваме, можем да променяме своето поведение и отношение, но нямаме силата и способността да променяме своята същност. За тази голяма промяна трябва напълно да разчитаме на Всемогъщия Бог. Именно Той милостиво пречиства сърцата ни и променя същността ни „след всичко, което можем да сторим“ (2 Нефи 25:23). Неговата покана е сигурна и неотменима: „Пока(йте се и елате) при Мене с пълно намерение на сърцето си, и Аз ще (ви) изцеля“ (3 Нефи 18:32, курсив добавен).
Ефектът от това да бъдем изцелени от греховността е да бъдем „променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност… и стан(ем) Негови синове и дъщери. И тъй (ние) става(ме) нови същества“ (Мосия 27:25, 26). Така светлината на Христос сияе от лицата ни. Освен това в Писанията се казва, „че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава“ (1 Йоан 5:18). Това не е защото нямаме способността да грешим, а защото новата ни същност е да не грешим. Това е наистина голяма промяна.
Трябва да помним, че получаването на голяма промяна в сърцето е процес във времето, а не еднократно събитие. Промяната обикновено е постепенна, понякога неуловима, но е реална, въздействаща и необходима.
Ако все още не сте почувствали такава голяма промяна, аз ви питам: Покаяли ли сте се и получили ли сте опрощение на греховете си? Изучавате ли Светите писания? Често ли постите и се молите, така че да ставате все по-непоклатими в своята вяра в Христос? Имате ли достатъчно вяра, за да се доверявате на Господ с цялото си сърце? Оставате ли непоколебими в тази вяра? Контролирате ли своите мисли, думи и дела? Спазвате ли Божиите заповеди? Ако правите тези неща, винаги ще се радвате и ще бъдете изпълнени с любовта Божия, и ще получавате винаги опрощение на греховете си. И ако поддържате ремисия, ще бъдете лекувани и променяни!
Исус Христос има силата да ни пречиства от нашите грехове и също да ни изцелява от нашата греховност. Той е могъщ да спасява и затова е могъщ да променя. Ако Му отдаваме сърцата си, ако упражняваме вяра, за да правим всички промени, които можем да направим, Той ще упражнява Своята сила и ще извършва тази голяма промяна в нашите сърца (вж. Алма 5:14).