Продължаващото Възстановяване
Възстановяването започва преди 200 години в свещената горичка и продължава днес – а ние с вас можем да бъдем част от него.
Желанията на моето сърце (Първото видение), от Уолтър Рейн
Прекрасно и вълнуващо време е да бъдем на земята днес. Имаме благословията да участваме във великите събития на диспенсацията на пълнотата на времената, в подготовка за Второто пришествие на Господ1. Ние можем не само да наблюдаваме развитието на тези величествени събития, но и да участваме в тях2.
Понякога говорим за Възстановяването на Евангелието все едно вече се е случило. Преди двеста години Първото видение започва този процес, но Възстановяването, разбира се, не приключва с това видение. Чрез Джозеф Смит и неговите сподвижници Господното дело се разгръща: превежда се Книгата на Мормон, възстановява се свещеничеството, организира се Църквата, изпращат се мисионери, строят се храмове, организира се Обществото за взаимопомощ и т.н. Тези събития от Възстановяването започват през 1820 г. и продължават през целия живот на Джозеф Смит.
Колкото и удивителни да са нещата, разкрити чрез Джозеф Смит, Възстановяването не е завършено през живота на Джозеф Смит. Чрез пророците след него сме получили следното: продължаващото развиване на храмовата работа, допълнителни Писания, превод на Писанията на множество езици, отнасяне на Евангелието по целия свят, организиране на Неделното училище, Младите жени, Неделното училище за деца и свещеническите кворуми, както и многобройни промени в организацията на Църквата и процедурите в нея.
„Ние сме свидетели на процеса на възстановяване – казва президент Ръсел М. Нелсън. – Ако смятате, че Църквата е била напълно възстановена, вие виждате само началото. Предстои още много. … Изчакайте до следващата година. След това до по-следващата. Пийте си витамините. Почивайте си. Ще бъде вълнуващо“3.
В съответствие с казаното от президент Нелсън за продължаващото Възстановяване, виждаме много промени в Църквата, откакто той стана неин президент. Сред тях са: промяната на организацията на свещеническите кворуми, подмяната на домашното обучение и обучението при посещение със служението и въвеждането на съсредоточен върху дома и подкрепян от Църквата подход за изучаване на Евангелието4. Освен тези промени ще настъпят още.
Пример в Западна Африка
Моето свидетелство за продължаващото Възстановяване бе повлияно от петте години, които служих в президентство на област Западна Африка. От млад мъж имам свидетелство за Евангелието. Но когато живеех в Африка, общувах с някои от първите приели Евангелието западноафриканци. Също така видях как Църквата бързо се разраства из континента, как се организират стотици райони и колове, как храмове и сгради за събрания се препълват с верни членове и как добри мъже и жени с цялото си сърце приемат възстановеното Евангелие. Пред очите си видях изпълнението на пророчеството на Джозеф Смит, че Църквата „ще изпълни света“5.
Двама такива верни членове, Джеймс Еудзи и Фредерик Антуи, един ден ми помагаха в храма Акра Гана. Няколко години преди мисионери светии от последните да дойдат в Гана, Джеймс е част от група от около 1 000 човека, които използват Книгата на Мормон и други църковни материали по време на събранията си. Те се молят един ден Църквата да може да бъде организирана в Гана. Той се присъединява към други млади мъже, които пътуват из Гана и проповядват Евангелието така, както е изложено в нашите материали. Когато мисионерите пристигат през 1978 г., той е кръстен през първия ден, в който се провеждат кръщения на Църквата в Гана.
Фред Антуи, член-пионер в Гана
През първите години от членството на Фред, той присъства на погребението на роднина, който е вожд на племе. Тогава открива, че плановете на семейството са да го направят следващия вожд. Знаейки, че тази позиция ще го накара да върши неща, противоречащи на неговите свързани с Евангелието вярвания, след погребението той бързо си отива и изоставя позиция, която е щяла да му осигури признание и богатство.
Когато храмът в Акра беше осветен, както Джеймс, така и Фред, пътуваха над четири часа в едната посока, за да служат като храмови работници. Докато извършвах обреди с тях, осъзнах в какъв исторически момент участвах. Осъзнавайки как историята на Църквата се представя от тези двама мъже, аз се почувствах все едно извършвах обредите с Джон Тейлър или Уилфърд Уудръф или някой от другите ранни членове на Църквата.
И в Западна Африка видях, преживях и почувствах как съм част от това, което Господ казва на Енох, че ще се случи: „И праведност ще изпратя от небето долу на земята, и истина ще изпратя от земята, за да дадат свидетелство за Моя Единороден, … и ще сторя праведността и истината да пометат земята като потоп, за да отбера Моите избрани от четирите краища на земята“ (Моисей 7:62).
Видях как праведността и истината преминават като вълна през африканския континент и как избраните се събират от тази част на света. Моето свидетелство за Възстановяването се задълбочи, защото видях как то се случва пред очите ми.
Също така видях още нещо свързано с продължаващото Възстановяване: жива вяра и изобилна духовна енергия сред членовете в Африка. Чух как старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Къртлънд (където живеят светии от последните дни през 30-те години на 19 в.) не е само в Охайо. Той е също в Африка“. Много хора се присъединяват към Църквата в Африка въз основа на своите силни и лични духовни преживявания. Тези нови членове придават духовна енергия и нужда за допълнително изучаване на Евангелието. За тях Възстановяването продължава по един личен начин. Докато научават все повече за Църквата, евангелските истини продължават да се разгръщат пред погледа им. Същото важи за всеки от нас, когато разширяваме своето познание за Евангелието.
Три начина да подпомагаме продължаващото Възстановяване
Бог ни е дал удивителната възможност да имаме важни роли в това дело. Господ казва, че Църквата има нужда от всеки свой член (вж. Учение и завети 84:110). Всички членове на Църквата имат благословията да участват в това продължаващо Възстановяване. Как правим това?
Един от начините да участваме е да сключваме и спазваме свещени завети. Обредите, в това число храмовите обреди, имат някакъв смисъл само ако хората сключват и след това спазват заветите, свързани с тези обреди. Сестра Бони Паркин, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи: „Сключването на завети е проява на сърце, пълно с желание; спазването на завети е проява на сърце, пълно с вяра“6.
Чрез сключването и спазването на завети, ние не само се подготвяме за вечен живот, но също помагаме в подготовката и укрепването на „(Господния) заветен народ“ (Учение и завети 42:36). Ние сключваме завети с Бог и ставаме част от Неговия заветен народ чрез кръщение, потвърждаване, причастието, свещеничеството на Мелхиседек и храмовите обреди.
Вторият начин, по който можем да участваме в продължаващото Възстановяване, е като изпълняваме призованията и задачите, които получаваме. Така Църквата се придвижва напред. Отдадени учители преподават Евангелието на деца, младежи и възрастни. Служещи братя и сестри се грижат за отделните членове на Църквата. Президентства и епископства ръководят колове, окръзи, райони, клонове, кворуми, организации, класове и групи. Ръководители на младежите се грижат за младите жени и мъже. Чиновници и секретари отразяват важна информация, която след това се записва в небесата, и безброй други изпълняват важни роли в подготовката на хората за вечен живот и Второто пришествие на Спасителя.
Младежи, наредени на опашка, за да влязат в храма Акра Гана
Трети начин, по който можем да участваме във Възстановяването, е да помагаме в събирането на Израил. От първите дни на Възстановяването това е ключова част на делото. Както учи президент Нелсън, ние имаме възможността и задължението да подпомагаме събирането и от двете страни на завесата. В заключителното послание на първата обща конференция като президент на Църквата, президент Нелсън казва: „Посланието ни към света е просто и искрено: ние каним всички Божии чеда от двете страни на завесата да дойдат при Своя Спасител, да приемат благословиите на светия храм, да изпитват нестихваща радост и да се подготвят за вечен живот“7.
Събирането на Израил от тази страна на завесата означава мисионерска работа. Всеки от нас, който може да отслужи пълновременна мисия, трябва внимателно да обмисли тази възможност. Считам го за огромна благословия, че ми беше дадена възможността да отслужа пълновременна мисия в Италия, когато Църквата там беше много млада. Клоновете ни се събираха в наети помещения и се надявахме, че един ден там ще има колове и райони. Гледах как смели пионери идват в Църквата и поставят основата за събирането на Израил в тази велика земя.
Една от тях бе Агнес Галдиоло. Всички ние силно почувствахме Духа по време на мисионерските уроци. Но дори чувствайки Духа, тя знаеше, че семейството ѝ силно щеше да се противопостави на нейното кръщение. Но в един момент, изпълнена с Духа, тя се съгласи да бъде кръстена. Но промени решението си на сутринта преди кръщението си. Дойде рано в наетата зала, където трябваше да се кръсти, за да ни каже, че поради натиск от страна на семейството, нямаше да може да го направи.
Преди да си тръгне, тя се съгласи да говорим за няколко минути. Отидохме в една класна стая, където предложихме да се молим заедно. След като коленичихме, я помолихме тя да каже молитвата. След като приключи, тя се изправи и през сълзи каза: „Добре, ще се кръстя“. И няколко минути по-късно го направи. През следващата година тя се омъжи за Себастиано Карузо и заедно отгледаха четири деца, всички от които отслужиха мисия и оттогава продължават да служат в Църквата.
Старейшина и сестра Къртис с някои членове от семейство Карузо
Агнес и Себастиано също отслужиха мисия, той като президент на мисия. Когато отслужих втора мисия в Италия, 25 години след първата, можах да видя как семейство Карузо и останалите пионери бяха разширили царството Божие там. С мисионерите работихме за изграждането на Църквата с надеждата един ден в Италия да бъде построен храм. Представете си каква радост изпитвам от факта, че сега в Рим има храм.
Малко са радостите, които могат да се сравнят с радостта на мисионера. Каква голяма благословия е да бъдем родени във време, в което можем с радост да участваме в продължаващото Възстановяване чрез подпомагане на събирането на Израил!
Радостта на мисионера не се чувства единствено от отслужващите пълновременна мисия мисионери, разбира се. Всеки от нас може да помага в обръщането във вярата и връщането към активност на нашите сестри и братя, като работи ръка за ръка с пълновременните мисионери. Ние имаме възможността да събираме Израил, като каним другите да дойдат и да видят и като се сприятеляваме с хората, на които се преподава.
Чрез храмова работа и семейна история можем да помагаме за събирането на Израил от другата страна на завесата. От много години имаме святата отговорност да вършим това дело. Преди смъртта на Джозеф Смит, светиите са извършвали кръщения за мъртвите и някои са получили своите надарявания и запечатвания. Със завършването на храма Наву, се извършват надаряванията за живите. Надаряванията и запечатванията за предци започват по-късно в храмовете в Юта.
Илайза Р. Сноу, ключов участник в този процес на възстановяване, разбира колко е важен този аспект на Възстановяването. Тя прекарва много време в дома за надарявания, помагайки с извършващите се там обреди8. По време на посещение като президентка на Обществото за взаимопомощ през 1869 г., тя казва на сестрите: „Размишлявах за великото дело, което трябва да изпълним – да помагаме в спасението на живите и мъртвите. Искаме да бъдем… достойни за присъствието на Боговете и осветените“9.
И разбира се, достъпността на храмовите обреди нарасна значително с построяването на много храмове по света, ще се строят и още.
Със средствата, които в момента имаме на разположение, храмовата работа и семейната история могат да бъдат основна част от нашето участие в продължаващото Възстановяване. От години имам интерес и работя по семейната история, но инструментите онлайн в голяма степен подпомогнаха моя успех в отнасянето на имена на семейството в храма. Имам свят за мен спомен как седя на масата в нашия апартамент в Гана и намирам имена на мои предци от Европа, които със съпругата ми да занесем в храма Акра Гана. Такива радостни възможности ни последваха и на други места, на които бяхме изпращани.
Чрез Пророка Джозеф Смит Бог започва процеса на „осъществяване на възстановяването на всички неща, изговорени от устата на всичките свети пророци, откакто свят светува“ (Учение и завети 27:6). Това възстановяване продължава и сега, когато Бог „понастоящем разкрива“, и „все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“ (Символът на вярата 1:9). Дълбоко съм благодарен, че имаме възможност да участваме в това продължаващо Възстановяване.