Намиране на радост във вършене на Господното дело

Животът на пълнолетните младежи е натоварен. Има толкова много за вършене: образование, търсене на вечен спътник, кариерно развитие, започване на семейство. И редом с всички тези добри начинания, ние сме насърчавани „винаги да участваме в делото на Господ“¹.

„Време е всички ние да разберем по-ясно ролята ни в ускоряването на делото по спасението. Като направим мисионерската работа на членовете, … храмовата работа и семейната история, а също и преподаването на Евангелието естествена част от живота си, ние ще изпитваме велика радост и ще бъдем надарени с духовните дарове, от които се нуждаем, за да укрепваме Църквата“².

Ето само няколко заети пълнолетни младежи, които намират радост, като отделят време за Господното дело.

Семейна история: Просто започнете сега

„Възстановяването ми е дало много, защото научих, че семействата могат да бъдат заедно завинаги – казва Итумеленг Тлебере от Масеру, Лесото. – Мога да видя моите баби, дядовци и предци, които са починали. Затова обичам толкова много семейната история. Тъй като съм първото поколение в Църквата, има толкова много работа да свърша за тях“.

Итумеленг знае от опит, че намирането на архиви и информация може да бъде трудно, но насърчава другите пълнолетни младежи да започнат да работят по своята семейна история: „Просто започнете. … Семейната история ме накара да почувствам благодарност за всичко, което имам“. Тя може да направи същото за вас.

Служение: Бъдете Божиите ръце

Луси Фъргъсън от Юта, САЩ, споделя как служението ѝ е помогнало през най-тежката седмица в живота ѝ – но по един неочакван начин. В университета ѝ предстояли изпити, на работа била много заета, а приятелят ѝ тъкмо я напуснал. Тя казва: „Бях забравила, че с моята колежка за служение бяхме планирали да правим кексчета за сестрите, на които служехме“.

Докато пекли заедно, колежката за служение слушала, съчувствала и предложила съвет. „Правенето на кексчета и разнасянето им не беше толкова важно, нямаше да има кой знае какво значение – споделя Луси. – Но след като моята колежка ме остави у дома, осъзнах, че точно от това бях имала нужда, за да се почувствам по-добре, и че понякога Бог изпраща други хора да бъдат Неговите ръце. Най-интересното за мен бе, че помощта дойде от моята колежка за служение, вместо от определените ми сестри. Много съм благодарна, че тя ми помогна да почувствам, че не бях сама и че бях обичана“.

Мисионерската работа: Да живеем така, че да бъдем пример

Не само като пълновременни мисионери можем да разпространяваме Евангелието. Венела Вакапали, от Андра Прадеш, Индия, обяснява: „Когато съм в автобус, когато съм във влак, аз отварям Книгата на Мормон и я чета. И повечето хора ме питат за нея“.

Ашли Дилън от Юта, САЩ, споделя: „Това, че не съм служила на мисия, не означава, че не съм мисионерка. Вместо да оставя семейството си, за да служа на Господ, аз служа на Господ с моето семейство. Служа на другите и живея така, че да бъда пример за ученик на Исус Христос“.

Родителство: Учете децата на Евангелието

Ингрид де Бастиан Ортиз, от Веракруз, Мексико, е 26-годишна майка на три деца. Тя обяснява: „Като млади родители на малки деца, има дни, които са съсипващи с безкрайните задачи и вниманието, което децата искат. Но чувстваме голяма отговорност да учим децата си на Евангелието, за да могат да знаят, че са чеда Божии.

Моето задължение като майка е да им помагам сами за себе си да узнаят, че нашият Небесен Отец има план на щастие за тях“.

Дори и още да не сте родители, може да помагате в преподаването на деца. „Толкова е важно децата да опознаят тези принципи и учения – казва Ингрид, – че със сигурност като пълнолетни младежи, семейни или не, можем да допринасяме в призования в Неделното училище за деца“.

Като пълнолетни младежи всички сме заети. Но каквито и да са вашите обстоятелства, вие можете да намирате прости начини да вършите делото на Господ във всички аспекти на живота си, малки и големи.