Придобиване на моята вяра стъпка по стъпка
Придобиването на свидетелство отнема време. Често за това са необходими малки преживявания, които се обединяват в едно.
Един от определящите моменти в живота ми настъпи, когато бях на 10 години и в продължение на две седмици изучавах католическото учение в Римокатолическа мисия Лорето, на 32 километра от дома ми в Силобела, Зимбабве. Започнах да опознавам и обичам Спасителя Исус Христос и да следвам Господ чрез тези първоначални уроци и впечатления.
Когато бях в католическия параклис, видях стенописи със сцени от живота на Спасителя: раждането на Исус Христос, как проповядва в храма, моли се в Гетсиманската градина, как носи кръста към Голгота и е разпънат там, както и Неговото Възкресение. Наистина се натъжих, когато видях тези гвоздеи и тръни. Когато стигнах до стенописа с Разпъването, очите ми се бяха насълзили. Плачех и си казвах: „Той наистина е страдал много, само заради мен“.
По време на церемонията за потвърждаване, един от свещениците ме погледна в очите и каза: „Ти си светлината на света“ (вж. Матей 5:14). След това, като посочи горяща свещ, той цитира словата на Спасителя: „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
След като научих повече за Исус, в мен се зароди желание да служа на другите. Например в нашето село трябваше да носим вода от разстояние осем километра. Често жените от селото, включително майка ми, трябваше да носят на главите си 20-литров съд, пълен с вода. След моето преживяване в католическата семинария, често бутах 200-литров съд с вода, за да помагам на моята майка, като също помагах на други две вдовици, които живееха наблизо. Помня доброто чувство в сърцето ми всеки път, когато помагах на другите.
Тези преживявания ми помогнаха да развия своята вяра в Небесния Отец и Исус Христос и ме подготвиха да приема Евангелието на Исус Христос, когато бях на 22 години.
Получаване на Книгата на Мормон
Израснах във време на промени в моята страна. Бялото малцинство, водени от Иън Смит, обявиха независимост от Великобритания през 1965 г. Това доведе до санкции на Обединените нации и предизвика гражданска война, продължила до 1980 г., когато Зимбабве беше призната за независима. Когато завърших училище, се преместих да работя в един град, където за няколко години не ходих в никоя църква.
Един ден играех със синовете на моя шеф. Те бяха на седем и девет години. Те казаха: „Знаеш ли, баща ни е президент на клон в нашата Църква“. Те обясниха какво е президент на клон и аз, без да мисля, казах: „Баща ви няма да отиде в рая“. Осъзнах, че бях направил голяма грешка и отчаяно започнах да мисля какво можех да им кажа, за да забравят моя коментар. Към края на деня, когато видяха баща си, те изтичаха при него и повториха моите думи. Помислих, че щях да изгубя работата си.
Моят шеф по-рано ми беше показал армейско яке, което показваше, че е бил в армията и е убивал. Затова казах, каквото казах. По много спокоен начин, той ме попита защо бях казал това. Отговорих: „Шефе, един път ми казахте, че сте убивали по време на войната. В Библията пише: „Не убивай“.
Той ме попита в коя църква съм ходил. Казах му, че бях посещавал католическата църква, но и че от седем години не бях ходил. Той сподели откъси от Стария завет за войни и конфликти, след което ми даде екземпляр на Книгата на Мормон. Бях много развълнуван от това, че не загубих работата си.
Той ми даде Книгата на Мормон през 1981 г., но в продължение на две години аз дори не я отворих. Една неделя се бях отегчил, защото приятелите ми не бяха в града, затова взех книгата, отидох до една близка гара и започнах да чета. Когато четох онзи ден, почувствах мотивация да върша добро, но това, което наистина ме впечатли по-късно, бе 3 Нефи 11. Прочетох за оцелелите от война и размирици нефити и как Спасителят Исус Христос им се явява.
Моята страна беше разрушавана от война в продължение на 15 години. Някои от хората, с които пораснах в моето село, отидоха да воюват и не се върнаха. Други се върнаха инвалиди.
Затова, докато четох за нефитите, почувствах как Спасителят Исус Христос се обръща към мен, когато казва: „Станете и елате при Мене, за да… почувствате белезите от гвоздеите на ръцете Ми и на нозете Ми, за да узнаете, че Аз съм Богът Израилев и Богът на цялата земя и че бях предаден на смърт заради греховете на света“ (3 Нефи 11:14).
Почувствах, че Той говори лично на мен, канейки ме да отида при Него. Усетих, че мога да се справя. Това промени всичко.
Придобиване на моето свидетелство
Трябваха ми няколко месеца да събера смелост да отида на църква. Вече знаех къде е сградата, но в нашия малък клон нямаше мисионери. През февруари 1984 г. отидох в сградата за събрания в Куенкуе. Искаше ми се да изляза. Не бях сигурен, че това беше за мен, затова седнах в дъното, готов да стана и да си тръгна. След молитвите, химните и причастието, Майк Алън, президентът на клон, даде свидетелство за Спасителя Исус Христос и Книгата на Мормон. Усетих чувство на принадлежност. След това друг човек даде свидетелство за Спасителя и Книгата на Мормон, след това още един. Развълнувах се много. Нямах смелостта да отида на амвона, затова станах от място и казах: „Обичам Исус. Чета Книгата на Мормон“. И след това седнах. С това започна моето свидетелство.
Дадените свидетелства бяха Господният начин да достигне до мен, защото така почувствах, че тук е моето място. Почувствах, че това бяха мои братя и сестри. През следващите дни се молих за тях и това да бъда приет. Срещнах членове, които бяха много мили и ми помогнаха.
Много неща се случиха, когато влязох в сградата за събрания. Чудя се какво щеше да се случи, ако тези членове не бяха дали своите свидетелства. Не знаете дали ще ви чуе някой, който преминава през трудности. Когато станете и кажете какво чувствате, това може да се окажат точно думите, които някой има нужда да чуе.
Давайте свидетелство често. Когато правите това, вие укрепвате себе си и хората около вас. Отстоявайте това, което знаете. Когато следвате напътствията в Книгата на Мормон, вие ще се доближавате към Спасителя.
Доближавайте се към Спасителя.
С времето, което прекарах в Римокатолическа мисия Лорето, аз започнах да се превръщам в ученик на Спасителя Исус Христос. Оттогава съм научил, че ученичеството е процес и че трябва да напредваме, въпреки своите слабости и ограничения. Когато следваме поканата: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“ (Матей 5:48), ние напредваме към вечен живот „ред по ред, правило след правило“ (вж. Учение и завети 98:12).
Знаем, че пътят не винаги ще бъде лесен и ще имаме трудности и разочарование в този процес, но единственият начин да намираме мир в живота си е да следваме Исус Христос.
Единението на Спасителя Исус Христос е всичко за мен. Знам, че Спасителят полага усилия да ни помага. Ние трябва само да се стремим към Него, да Го следваме и да полагаме усилия да помагаме на другите така, както Той ни помага.
Научил съм, че ученичеството е процес и че трябва да напредваме.
Илюстрации от Грег Нюболд