Едно птиче ми напомни
Лаура Линтън
Юта, САЩ
Илюстрация от Каролин Виберт
Бях на 26, когато със съпруга ми изгубихме първото ни дете. На Кенеди ѝ откриха тумор в мозъка, когато беше само на 13 месеца. След 3 операции, пет курса химиотерапия и толкова много медикаменти и лечения, тя почина в ръцете ни на 20 месеца.
Бях съкрушена от загубата на моето прекрасно, любопитно и енергично момиченце. Как можа това да се случи? Как можех да продължа напред? Имах толкова много въпроси, но нямах отговори за тях. Няколко дни след погребението със съпруга ми отидохме при гроба, все още покрит с красиви розови цветя и панделки.
Докато мислех за дъщеря ми, видях как едно птиче, още много малко, за да може да лети, подскача в тревата. Това ми напомни за Кенеди, защото тя обичаше животните. Птичето стигна гроба и си поигра с панделките и цветята. Усмихнах се, защото знаех, че Кенеди много щеше да хареса това. След това птичето започна да подскача към мен. Не смеех да помръдна. Птичето дойде до мен, облегна се на крака ми, затвори очи и заспа.
Едва мога да опиша чувствата, които изпитах в онзи момент. Почувствах се сякаш моята Кенеди ме прегърна. Не можех да прегърна дъщеря си, но това птиче – творение на нашия Отец в Небесата – дойде и подпря малката си главичка на мен и ми напомни, че Небесният Отец разбира моята болка и че винаги ще ме утешава и ще ми помага да премина това изпитание.
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Когато думите не са достатъчни, за да ни дадат нужната утеха… , когато логиката и аргументите не могат да предоставят адекватно разбиране за несправедливостите на живота… и когато изглежда, че може би сме напълно сами, точно тогава сме наистина благославяни с нежните милости Господни“ („Нежните милости Господни“, Лиахона, май 2005 г., с. 100).
Тогава не получих всички отговори на моите въпроси, но тази нежна милост ме убеди, че и двете с Кенеди сме обичани от нашия Небесен Отец и че, чрез единителната жертва на Неговия Син Исус Христос, имам надеждата, че Кенеди, съпругът ми и аз отново можем да бъдем заедно като семейство.