Единствено в дигитален формат: пълнолетни младежи
Изграждане на царството в Нова Каледония
Пълнолетните младежи в Нова Каледония и по целия свят откликват на призованието да служат и да бъдат ръководители в Църквата.
„Възможността да служим е една от големите благословии на членството в Църквата“1. За пълнолетните младежи службата в Църквата може да бъде вълнуваща възможност за израстване, развиване на ръководни умения и „заякване“ на духовните мускули. Но с всичките други отговорности, характерни за тази възраст, да служиш може да бъде трудно – особено в райони, където Църквата е малка. Например, какво правиш, когато си призована за президентка на Младите жени в кола, опитваш се да се подготвиш за мисия, докато също следваш и помагаш в организирането на института и, да, си само на 21 години?
В много райони на Църквата, това не е нещо необичайно. В Нова Каледония, малка френска територия в Тихия океан, където Църквата има около 2 400 членове, на пълнолетните младежи често се дават значителни отговорности в израждането на Господното царство. Президент Ръсел М. Нелсън веднъж казва на пълнолетните младежи: „Вие сте бъдещите ръководители на Господната Църква! Готови ли сте да поемете тази роля?“2 От необходимост и заради обичта, която имат към Спасителя, пълнолетните младежи често имат готовността да служат и ръководят в Църквата.
Служейки на Бог през целия ни живот
За много пълнолетни младежи от Нова Каледония, тяхната мисия ги подготвя да служат в Църквата през целия си живот. Сиоелан (Сио) Уливака получава призование като втори съветник в епископството само седмица след като е освободен от пълновременна мисия. „Тъкмо бях приключил мисията си – казва Сио. – Бях уморен и си казах: „Сега вече ще си почина“. Но въпреки това приема призованието. „Осъзнах, че ще ходя там, където Господ иска да отида. Аз Му служа – не само за две години, а за цял живот“.
Откакто е служил в епископството, Сио се е оженил, има дете и се е преместил в друг район. Но продължава да служи в своите църковни призования.
Старейшина Ърл К. Тинги, вече освободен висш ръководител седемдесетник, казва на пълнолетните младежи: „Църковното призование е една от най-чудесните благословии, на които можете да се радвате на този етап от живота си. Имате толкова много да допринесете в района или клона, където живеете. Талантите и уменията ви са нужни на една растяща Църква“3. Сио не е единственият пълнолетен младеж на острова, който допринася с уменията си за растежа на Църквата – други пълнолетни младежи служат в почти всички призования на ниво район и кол. Сио казва: „Опитваме се да прилагаме това, което сме научили по време на мисиите си, за да укрепваме нашия кол и районите ни“. Тези пълнолетни младежи правят много жертви, за да укрепват царството в своята страна, но, както казва Сио, те „жертва(т) най-вече своето време“.
Някои пълнолетни младежи имат по две, дори три призования. „Това може да бъде благословия за тях, но също и да създаде трудности – казва Сио, като споделя, че за мнозина е трудно да намерят баланс между изискванията на тази възраст и църковните си отговорности. – Трудно е да вършиш всичко това по едно и също време“. Но Сио открива, че когато поставяме Господ на първо място, всичко останало се подрежда. Той казва: „Господ ми помогна с всичко останало – следването, намирането на съпруга – всичко беше в Господните ръце“.
Бъдещето на Църквата
Пророците и апостолите високо ценят способностите на пълнолетните младежи и тяхната служба в Църквата: „Нуждаем се от цялото ви сърце и душа. Нуждаем се от изпълнени с живот, мислещи, отдадени пълнолетни младежи, които знаят как да се вслушват в Светия Дух и да откликват на нашепванията Му“4.
Пълнолетните младежи в Нова Каледония и по целия свят откликват на този призив на апостолите. Те осъзнават, че са бъдещето на Църквата, и избират да служат по всеки възможен начин. Те се насърчават взаимно в своите призования. Работят с мисионерите. Споделят Евангелието и канят приятелите си на събранията. Напътстват младежите в районите си и ги мотивират да отслужат мисии. Пътуват на големи разстояния, за да посещават храма. Учат свои роднини, които не са членове. И с всички тези усилия изграждат царството.
Сио осъзнава, че когато служим на Господ, „ние сме инструменти в Неговите ръце“. В това време на разрастване на Църквата, навсякъде Господ ще призовава светии от всички възрасти да приемат отговорности за изграждане и укрепване на Неговото царство. Готови ли сме да приемем тези призования?