По-ценни от една сребърна гривна

Силви Хумо

Квебек, Канада

Когато бях поканена да проведа обсъждане в Обществото за взаимопомощ относно поканата на Спасителя да пасем Неговите овце, реших, че ако искам да мотивирам сестрите, ще трябва да направя нещо за една от тях.

Събрах смелост и поканих една слабо активна сестра да дойде с мен на дейност на Обществото за взаимопомощ. Тя прие поканата ми и си прекарахме много добре. Реших, че това е добър пример и нямах търпение да споделя преживяванията си. Но Господ беше подготвил още уроци за мен.

Докато се обличах, една сутрин забелязах, че гривната ми я нямаше. Тази гривна ми беше подарена за рожден ден, докато бях във Франция, затова имаше специално значение за мен. Започнах да я търся на местата, където имаше най-голяма вероятност да я намеря, но я нямаше. След това си казах, че ако се помоля, бързо ще мога да намеря гривната.

След като се молих, търсих навсякъде. За два дни се молих и търсех усилено. Умолявах Небесния Отец да ми помогне да я намеря, но пак я нямаше. Тревожех се, защото тази гривна беше ценна за мен.

Една вечер синът ми се молеше с мен до леглото ми. След молитвата ни той взе нещо от земята и ми го даде. Беше гривната ми! Беше я намерил под леглото. Някак не я бях забелязала при търсенето. Разплаках се от радост, когато ми беше върната.

Изведнъж ми дойде следната мисъл: „Молиш ли се толкова усилено за твоите сестри в Църквата? Те толкова ли са ценни за теб, колкото твоята гривна? А твоите сестри извън Църквата? Молиш ли се и за тях?“

Когато споделих случилото се с моята изгубена гривна в Обществото за взаимопомощ, се получи много хубаво обсъждане. Казах на сестрите, че когато Спасителят ни кани да пасем овцете Му, ние трябва да помним, че „ценността на душите е огромна в Божиите очи“ (Учение и завети 18:10). Той желае да мислим за хората около нас, да ги обичаме, да се грижим и да се молим с цялата си енергия за тях. Като правим това, ще знаем, че всеки от тях е много по-ценен от една сребърна гривна.