Апостоли споделят послания на надежда
Църковни ръководители предлагат прозрения относно поддържането на близост с Бог, служенето с любов и търпеливото продължаване напред по време на пандемията.
Снимка от Getty Images
В отклик на разпространяващия се по света вирус, публичните събирания се забраняват и се въвеждат карантини. Училищата затварят, религиозните ръководители отменят църковните събрания, а хората, които се осмелят да излязат навън, са задължени да носят маски с цел защита.
Годината е 1919 г., а върлуващата грипна епидемия, която започва предишната година, отнема живота на десетки милиони души1. Новият пророк на Църквата, президент Хибър Дж. Грант (1856 – 1945), е отделен през ноември 1918 г., но е подкрепен чак през юни 1919 г., защото априлската обща конференция е отложена.
По време на служението си след тези и други изпълнени с трудности дни, президент Грант дава съвет, подходящ за нашето време, когато казва: „Дойдохме на тази земя, за да придобием знание, мъдрост и опит, да научим уроците, да изстрадаме болките, да устоим на изкушенията и да спечелим победите на смъртността“. От знанието, което придобива от личен опит, той добавя: „Знам…, че в часа на утеснение светиите от последните дни са утешавани и благославяни и успокоявани по начин, по който никои други хора не са!“2
В настоящия ни „час на утеснение“ с новия коронавирус ние получаваме утеха чрез възстановеното Евангелие на Исус Христос. Нашето познание, че Небесният Отец обича чедата Си и че е призовал пророци и апостоли в наше време, които да ни напътстват през бурите в живота ни, е голяма благословия.
Чрез напътствия, споделени в скорошни интервюта, членове на Кворума на дванадесетте апостоли ни напомнят, че можем да чувстваме радост и да гледаме на бъдещето с надежда, независимо от случващото се около нас3.
Фотография Уелдън С. Андерсън
Делото продължава напред
Веднъж старейшина Брус Р. Макконки (1915 – 1985) оприличава Църквата на „един голям керван“, който се придвижва напред, въпреки противопоставянето4. Старейшина Дейвид А. Беднар приписва стабилното движение на кервана напред на вдъхновената подготовка на Църквата и нейния опит с трудностите.
„Ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото5 и никоя пандемия не може да спре напредъка на това дело – казва той. – Насред всички трудности, които изпитваме сега по отношение на този вирус, делото продължава напред. … Не знаем колко време ще е необходимо, но ще победим. Може и да не възобновим предишния си начин на живот точно както беше преди, но голяма част от тези промени ще бъдат много положителни“.
Старейшина Куентин Л. Кук казва, че вдъхновената подготвеност на Църквата включва така навременното наблягане на освещаването на Господния ден, усилването на кворумите на свещеничеството на Мелхиседек и на Обществото за взаимопомощ, промяната към служение и въвеждането на Следвайте Ме, елате с Мен, видео материалите от Книгата на Мормон и програмата Деца и младежи.
„Ще си спомняме този период като основополагащо време за подготовка, а не просто нещо, което трябваше да изтърпим“ – казва той.
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли потвърждава това. Въпреки временното затваряне на храмове и сгради за събрания, членовете на Църквата имат духовните инструменти, чрез които да продължат напред.
Президент Балард си спомня как се е чувствал, когато се прибира вкъщи на 7 декември 1941 г. и разбира, че Пърл Харбър е атакуван и че Съединените щати ще бъдат въвлечени във Втората световна война. Подобно на мнозина днес, той се безпокои за бъдещето и се чуди дали собственото му бъдеще няма да пропадне.
„Но това не се случи“ – казва той. Също както свободните народи по света спечелиха тази война, така и светът ще победи във войната срещу коронавируса. „Всичко ще бъде наред, ако обръщаме сърцата си към нашия Отец в небесата и гледаме на Него и на Спасителя като Изкупител на цялото човечество“ – споделя той.
Друг от начините, по които Църквата продължава напред, е чрез мисионерските си усилия, съобразени с променящите се условия в света. Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф казва, че ръководителите на Църквата разучават нови начини за споделяне на Евангелието, откакто COVID-19 започна да ограничава мисионерската работа. Хиляди мисионери са върнати в родните им страни, някои са освободени рано, а други са преназначени.
„COVID-19 силно ускори нашето мислене в тази насока и отвори очите ни“ – казва той. В резултат на това технологиите и социалните медии отварят вратите към досега затворени комплекси и недостъпни домове и блокове.
„Мисионерската работа ще продължи напред, въпреки пандемията – допълва старейшина Ухтдорф. – Продължаваме да се учим как да подобряваме мисионерската работа сега и за в бъдеще. Господ е обещал да ускори Своето дело, за да благослови всички Божии чеда (вж. Учение и завети 88:73). Чувствам, че през този труден период сме в разгара на този процес. Нашите скъпоценни мисионери са пионерите днес, проправяйки път за споделяне на евангелското послание по нови начини, подходящи за обстоятелствата ни, за да може Църквата на Исус Христос да продължи да „се търкаля, докато не изпълни цялата земя“ (Учение и завети 65:2).
Новите възможности за споделяне на Евангелието не са единствените стъпки напред. Сърца също се разтварят, защото трудните времена често смиряват хората и ги насочват към Бог, казва старейшина Д. Тод Кристоферсън.
„Малко по-отворени са към мисълта: „Може би се нуждая от нещо повече от банкова сметка. Може би в живота има нещо повече от това, което съм правил досега“ – казва той.
Старейшина Кристоферсън насърчава членовете на Църквата да търсят мисионерски възможности, като например споделяне на свързани с Евангелието съобщения и мемета чрез социалните медии, общуване с пълновременните мисионери за това как да помагат при сприятеляването с хора, които те учат онлайн, и поддържането на връзка с хора, които не могат да виждат често.
Социално дистанциране и духовно дистанциране
Друг начин, по който Църквата напредва, е чрез духовния отклик от страна на светии от последните дни на физическите затруднения като COVID-19. С цел физическа защита ние увеличаваме физическата ни дистанция спрямо другите, но с цел духовна защита ние се доближаваме до нашия Небесен Отец и Неговия Син. Пандемията от COVID-19 предостави на много членове на Църквата повече възможности да увеличават духовната си защита, като следват съвета на президент Ръсел М. Нелсън да се вслушват в Господ.
„Нашият Отец знае, че когато бъдем обхванати от несигурност и страх, най-много ще ни помага това да чуваме гласа на Неговия син“ – казва президент Нелсън по време на априлската обща конференция през 2020 г. Той допълва: „Докато се стремим да бъдем ученици на Исус Христос, нашите усилия да Го чуваме трябва да са по-съзнателни от всякога. Нужни са обмислени и последователни усилия да изпълваме живота си с Неговите слова, Неговите учения и Неговите истини“6.
Макар и да не приветстваме прекратяването на църковните събрания, затварянето на храмовете или загубата на работа, прекарването на повече време вкъщи ни дава „възможност да си помислим за събуждане в Бога (вж. Алма 5:7) – споделя старейшина Кук. – Скорошните събития могат да бъдат като духовна аларма, която ни насочва към най-важното. В такъв случай, ще е голяма благословия през този период да се съсредоточим над нещата, които могат да ни усъвършенстват в живота ни, и начините да благославяме живота на другите, докато се събуждаме в Бог и вървим по заветната пътека“.
Старейшина Джефри Р. Холанд допълва: „Такива времена ни приканват да се вглеждаме в душата си, за да видим дали харесваме това, което виждаме в нея. Именно тогава се замисляме за това кои сме всъщност и кое е наистина важно“.
Такива времена ни приканват и да увеличим вярата, службата и благодарността си, подтиквайки ни да „обмислим зависимостта си от Бог и дадените от Него благословии, които толкова често считаме за даденост – казва старейшина Холанд. – Длъжни сме на нашия Небесен Отец да бъдем малко по-благодарни и малко по-склонни да си припомняме колко много проблеми биват решавани благодарение на Бог, ангели, заветни обещания и молитва“.
В сърцевината на нашата благодарност е благословията да си спомняме „колко милостив е бил Господ към чедата човешки от сътворението на Адам, чак до (това) време“ (Мороний 10:3). Членовете на Кворума на дванадесетте казват, че винаги, когато от нас се изисква да „се самоизолираме по домовете си“, можем да следваме примера на Нефи и Алма, припомняйки си, че Този, на Когого сме се доверили, Спасителят Исус Христос, „ще (ни) избави“ (2 Нефи 4:19, Алма 36:27). Можем и да си спомняме, както учи апостол Павел, че нищо не може да „ни отлъчи от Христовата любов“ (вж. Римляните 8:35).
Господ Исус Христос е „върховното ни прибежище“ (вж. Псалм 61:1–4) – казва старейшина Холанд. – Каквото и да се случва още, никога няма да бъдем отделени от любовта на Спасителя, дори и да не го осъзнаваме в момента. Духът не е ограничаван от вирус, национални граници, или медицински прогнози“.
Снимка от Getty Images
„Вършете добро“
Неотдавна, докато чете отчет, създаден от един комитет на Църквата, старейшина Кристоферсън изразява загриженост за резултата от „принудителното уединение“ върху несемейните членове на Църквата – стари и млади.
„Принудителното уединение може да доведе до самота, а самотата може да има отрицателни последици върху физическото и психичното здраве – казва той. – За да се противодейства на това, някои публични привърженици на здравето препоръчват на хората, които се чувстват самотни, да търсят начини да „вършат добро“ за някого“.
Светиите от последните дни могат да намират начини да служат, да помагат и да допринасят за другите, особено на самотните, казва старейшина Кристоферсън, а самотните членове, които помагат на други хора, могат да намаляват усещането си за изолация.
„Наблегнете на служението – казва той. – Има много неща, които можем да правим едни за други, за да чувстваме принадлежност, братство и сестринство. Сега е времето, когато кворумът на старейшините и Обществото за взаимопомощ могат наистина да помагат на хората в своите единици и да предоставят това, което само те по уникален начин са организирани да правят“.
И вместо само да изпращаме съобщения, той предлага: „Мисля, че е много добре да се обадим на някого, като използваме старата технология, наречена телефон. Просто се обадете и общувайте. Нека чуят глас“.
Малките усилия да помагаме на другите може да са от огромно значение, озарявайки нечий ден по неизвестни за нас начини. „Нашето служение е много нужно, когато хората са толкова изолирани“ – казва старейшина Кук.
Старейшина Холанд предлага: „Трябва да посветим определена част от деня ни за общуване с хора, които имат нужда от окуражаване. Разбира се, вършейки това, ние също се окуражаваме и така всички биват „вдигнати“ (3 Нефи 27:14, 15), както Спасителят казва, че поради тази причина е изпратен на земята“.
Друг начин, по който можем да мотивираме себе си и останалите, е да се готвим за деня, когато храмовете отново ще бъдат отворени. Затварянето на храмове, независимо дали поради пандемия, ремонт или почистване, „предоставя чудесна възможност да научим повече за проучването на семейна история, индексирането и как да подготвим много, много имена за деня, когато вратите на храма отново ще се отворят“ – казва старейшина Дейвид А. Беднар.Старейшина Беднар допълва, че независимо дали храмовете са отворени или затворени, членовете на Църквата могат да се стремят да бъдат достойни и да имат валидна храмова препоръка.
Уроци, които Господ желае да научим
Както отбелязва старейшина Беднар, макар и никой да не е поискал пандемията от COVID-19, все пак върху нас е една чума от последните дни.
„Имайки вечната перспектива, която ни дава възстановеното Евангелие и благодатта, която идва от Единението на Спасителя, можем да научим уроци от смъртността, които ни подготвят за благословиите на вечността – споделя той. – Трябва да се молим. Да търсим. Да питаме. Трябва да имаме очи да видим и уши да чуем. Но можем да бъдем благословени по забележителни начини да научим уроци, които да ни благославят сега и завинаги“.Президент Балард споделя, че опустошителният ефект на COVID-19 върху семействата по целия свят научи хората да изразяват по-голяма загриженост към другите.
.
„Осъзнаваме колко ценни са семействата ни, колко ценни са съседите ни и колко ценни са другите членове на Църквата – казва той. – Има уроци, които учим сега, които ще ни направят по-добри хора“.
А когато настоящата буря отмине, какво можем да очакваме след това? Горе-долу същото, казва старейшина Ухтдорф. Божиите чеда в Църквата и извън нея ще продължат да имат трудности.
„Живеем във време, когато трябва да се учим“ – казва той. И ето най-важният урок, който можем да научим: отговорът на предстоящите трудности е също така отговорът на настоящата трудност: Евангелието на Исус Христос.
Старейшина Холанд отбелязва, че тъй като светиите от последните дни имат възстановеното Евангелие на Исус Христос, те могат да се научат да бъдат позитивни и оптимистични, да вършат каквото могат и да приемат казаното от Господ: „Нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита“ (Учение и завети 123:17).
„Има много неща, за които да се радваме, докато пречистваме вярата си, уповаваме се повече на Господ и виждаме чудото на Неговото избавление“ – споделя старейшина Холанд.