Лица на вярата
Сакиуса и Салоте Майуириуири
Сува, Фиджи
Не можех да повярвам на мира и щастието, които царяха в дома на семейство Майуириуири. Въпреки смъртта на две от децата им, те всеки ден живеят с радост и цел.
Лесли Нилсън, фотограф
Салоте:
Две години след като синът ни Еса почина от рак на белия дроб, дъщеря ни Есалин почина от менингит. В храма почувствах силен подтик да говоря с възрастна сестра мисионерка, която също бе загубила две деца преди години. Тя ми каза: „Ако направиш дома си свято място, ще можеш да чувстваш присъствието на децата си в него“.
Това стана нашата цел. Всички наши действия имат за цел да превърнат дома ни в свято място. Искаме да чувстваме тяхната близост.
Не знаем как да бъдем родители на преминали отвъд завесата деца. Но ако даваме най-доброто от себе си да живеем праведно, вярваме, че те ще усещат нашите усилия. По време на духовните послания в нашия дом, ние приветстваме Еса и Есалин по име.
Винаги когато има спор в дома ни, ние се опитваме да го решим бързо. Искаме домът ни да бъде свято място в най-голямата възможна степен. И когато сме постигали това, всички сме чувствали надежда, изцеление и обич.
Сакиуса:
Загубата на Еса и Есалин наистина сближи семейството ни. Съветваме се заедно с другите ни деца. Посещаваме храма като семейство. Живеем живота си възможно най-опростено и всеки ден избираме да сме благодарни. Когато обсъждаме какво означава да бъдем запечатани като семейство в храма, това запечатване придобива живот в нас. И през всичко това, ние наистина усещаме присъствието на нашите деца.
Първата стъпка в усилията ни да направим дома си по-свят беше четенето на Книгата на Мормон всеки ден. Първоначално споделяхме разкази от Книгата на Мормон с по-малките деца от илюстрираното издание. След това добавихме филмчета. Сега четем повече от самата Книга на Мормон. Мога да свидетелствам за силата на Книгата на Мормон.
Също мога да свидетелствам за силата в плана на спасение. Когато планирахме погребенията на Еса и Есалин, решихме да избегнем сложните погребални традиции, характерни за Фиджи. Вместо това, само аз и съпругата ми говорихме, и то за плана на спасение. Оттогава много от нашите роднини се присъединиха към Църквата, след като чуха тези истини на погребалната служба.
Сакиуса учи семейството си, че в живота няма връщане назад, а само движение напред. „Всеки ден се усъвършенстваме по малко“ – казва той. Те живеят живота си възможно най-опростено и се съсредоточават върху благодарността.
Салоте намира голяма радост, когато прекарва време с децата си и ги учи на Евангелието.
Семейство Майуириуири имат силно свидетелство за запечатването в храма. Те поддържат тези истини дълбоко в сърцата си, заедно със спомена за Еса и Есалин.
Чрез съсредоточаване върху опростения живот и напредъка, всеки ден семейство Майуириуири чувстват благодарност за благословиите си. „Благодарни сме за това, което имаме“ – казва Сакиуса.