Той ме изцели
Приятелката ми беше научила, че бях болна и ми изпрати пъзел, направен специално за мен.
Илюстрация от Джошуа Денис
Винаги съм се възприемала за здрава. Затова бях шокирана, когато една сутрин се събудих с много силно напрежение в гръдния кош. Веднага отидохме в болницата, но след часове изследвания, лекарите не можаха да открият какъв беше проблемът. Изпратиха ме у дома, въпреки че изпитвах силна болка. Така започна 7-месечното ми изпитание с прегледи, престой в болница и най-силната болка, която съм изпитвала в живота си.
Започнах да се депресирам. Трябваше да прекъсна следването си и да се върна да живея при родителите си. Не можех да излизам с приятели. Болеше ме твърде много за някое от хобитата ми. Почувствах, че всичко, което ме поддържаше – моите цели, взаимоотношения, таланти – беше приключило и че парчетата от моето предишно „аз“ нямаше как да се съберат отново. Започнах да се питам: „Как Небесният Отец позволи това да ми се случи? Не ме ли обичаше?“.
След поредния разочароващ и болезнен преглед при лекар, исках само да се свия на кълбо и да плача. Но когато пристигнах у дома, видях нещо странно на верандата: една стара кутия за обувки, покрита с тиксо и адресирана до мен.
От писмото върху кутията разбрах, че пакетът е изпратен от моя приятелка. Тя научила, че съм болна и искаше да ме ободри. Когато отворих кутията, открих, че вътре има малки парчета стиропор. Това беше направен специално за мен пъзел.
Докато сглобявах пъзела, започнах да плача. Пъзелът образуваше името ми, заобиколено от мили послания на обич и насърчение. Чувствах как парчетата на разбитото ми „аз“ се събират заедно, докато нареждах подаръка на приятелката ми.
Скоро след това започнах лечение, което намали симптомите ми и помогна на лекарите да поставят диагноза. Имах рядко, но лечимо заболяване и с правилното лечение можеше да се върна към нормален живот.
Докато тялото ми се лекуваше, знаех, че никога нямаше да забравя наученото. Поради прекрасния дар на моята приятелка, знаех, че бях обичана и че Небесният Отец не ме беше забравил. След месеци отчаяние, благодарение на добрината на приятелката ми и обичта на моя Небесен Отец, отново бях цяла.