Как намерих изцеление от сексуално насилие
Живях в кошмар. Но по-късно научих, че и в най-тежките моменти мога да разчитам на моя Спасител.
Фотография от Getty Images, използвана с илюстративна цел, позира модел
Кошмарът ми започна, когато бях само на седем и майка ми се омъжи повторно. Много харесвахме втория ни баща. Той беше мил и добре пасна на семейството ни. Около него се чувствах в безопасност. Всичко беше прекрасно, докато един ден, докато всички други бяха заети, той упражни сексуално насилие над мен.
Тогава не разбирах какво ми се беше случило. Чувствах се уплашена, объркана и много засрамена. Но се страхувах да кажа на някого. Мислех, че така щях да разруша новооткритото семейно щастие и че никой нямаше да ми повярва. Затова реших да мълча.
Той ме беше наранил само веднъж, но споменът за това насилие винаги беше в ума ми. С течение на времето започнах да се страхувам, че някой ще види болката ми и ще открие тайната ми, затова започнах да крия истината, сприятелявайки се с моя втори баща. Той се държеше особено мило с мен и всъщност отново започнах да го харесвам.
Но след това нещата се влошиха. Когато мама започна да работи през нощта, пастрокът ми започна редовно да ме насилва. Чувствах се толкова безпомощна. Исках да кажа на някого, но всички харесваха доведения ми баща и мислех, че всички ще застанат на негова страна. Затова през нощта, когато бях сама, умолявах Бог да ми помогне да опазя моята тайна.
Как реших да споделя
Един ден насилието просто спря. Нямах представа защо. Въпреки че той повече не ме нараняваше, аз винаги се чувствах омърсена и засрамена. Мразех себе си. Понякога дори се чудех дали смъртта не би била по-добра опция от моята реалност. Исках да споделя с някого, но се страхувах от последствията.
Тогава, една неделя на църква, когато бях на 14 години, слушах урок за вземане на важни решения. Учителката ни насърчи да постим и да се молим, след което обеща, че Бог ще ни укрепи да предприемем правилните действия. След църква все мислех за това, което тя каза. Чудех се дали Бог наистина щеше да ми помогне да споделя, ако Го помолех?
На следващия ден постих за смелостта да кажа на мама за насилието. Не можех да се съсредоточа по време на часовете в училище, защото мислех само как ще реагира тя. Докато се прибера у дома, вече ми беше прилошало. Отново се молих за сила, но не се чувствах готова да ѝ кажа.
Вечерта отидох при мама, докато готвеше вечеря. Не знаех какво да кажа, но когато погледнах в очите ѝ, намерих смелостта просто да започна да говоря. Когато започнах, всичко скрито в мен през годините се изля.
Мама и аз просто седнахме на дивана и заедно заплакахме. След това се свързахме с нашия президент на клон и се обадихме в полицията. Пастрокът ми бе осъден за това, което ми беше причинил, а аз получих нужната защита – никога нямаше да го видя отново.
Пътят към изцелението
През този период ми беше трудно да разказвам за случилото се пред властите и да обяснявам на моите приятели къде беше изчезнал пастрокът ми, но с подкрепата на семейството ми вече не бях сама. Обединихме се като семейство и приложихме казаното от Павел: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“ (Филипяните 4:13). Роднините ни също споделиха своята обич и подкрепа и с времето заедно бяхме изцелени.
И двете с мама се срещахме с терапевт, което много ни помогна! Моят терапевт беше точно това, от което имах нужда. Тя ми помогна да разбера всичките си емоции и да се науча да живея с лошите си спомени. Не осъзнавах каква болка съм изпитвала, докато не се възстанових.
Не мислих, че болката ще изчезне само защото бях споделила, но също така не осъзнавах колко много време (и търпение) беше нужно, за да се изцеля. За толкова дълго време се чувствах безполезна. Трябваше отново да се науча да обичам себе си.
Открих най-много мир, когато се обърнах към моя Спасител и моя Небесен Отец. Осъзнавайки, че Те знаят точно как се чувствах, ми даде сила и надежда. Уповавах се на Тях в най-тежките моменти. С течение на времето спомените започнаха да избледняват и наистина почувствах мир чрез обичта на Спасителя.
Един от най-възнаграждаващите моменти на процеса на изцеление беше, когато осъзнах, че наистина имам светло бъдеще. Докато бях насилвана, не можех дори да си представя, че ще имам нормален живот. Чувствах, че нямаше как да се възстановя. Но чрез помощ и изцеление, открих неща, към които да се стремя. Започнах да разказвам историята си на други момичета, които също изпитваха болка, и дори реших да служа на мисия. Споделянето на моето свидетелство с другите ме укрепваше.
Това, което моят пастрок ми причини, не определя коя съм. Той завинаги промени живота ми, но аз избирам да използвам преживяното, за да помагам на другите. Има дни, в които все още е много трудно, но Господ ми е давал сили през всичко това и знам, че ще продължава да ми помага. Успях да се превърна от жертва в победител.