Едно и също ли са пристрастяването и бунтът?

От Дестини Ярбро

Авторката живее в Тексас, САЩ.

По-доброто разбиране за пристрастяването може да ни помогне да се надяваме, че един ден Господ ще ни избави от пленничеството.

В нашия паднал свят пристрастяването е тежка и променяща живота реалност за някои хора. Когато прекалено използваме нещо, за да избягаме от живота – като например храна, предписани лекарства, социални медии, клюкарстване, порнография, лъжи, хазарт и дори физически упражнения – лесно можем да се окажем в порочния кръг на пристрастяването.

Докато наблюдавах как прекрасни, обичащи хора, не само поддаващи се на лоши избори, но изпитващи трудности с пристрастяването, изучавах Писанията и най-съвременните проучвания по темата, за да мога по-добре да разбера тези неврологични импулси и натрапчиви влечения.

Плевелите на пристрастяването

Справянето с пристрастяването е подобно на градинарството. Ние не плевим еднократно с очакването да не се налага повторно усилие. Знаем, че плевелите ще излизат, затова внимателно и редовно ги вадим, за да защитаваме растенията.

Ако изпитваме трудности с определено пристрастяване, може да се обезсърчим, когато отново се поддадем, особено след като сме се покаяли и потърсили помощ. Възможно е да сме изненадани и обезнадеждени, когато тези изкушения станат особено силни след много щастливи или много тъжни периоди в живота ни. (Точно както плевелите никнат особено бързо след освежаващ дъжд или тежка буря.)

Пристрастяване и преднамерен бунт

Осъзнала съм, че Сатана използва пристрастяването като „доказателство“, че злото е изначално вродено в нас, че сме обречени на провал или че Господ се е отказал от нас. Дяволът използва срама, за да ни отчайва с аргумента, че, независимо колко пъти се покайваме, изкушенията ще се връщат.

Има множество причини за податливост към пристрастяване, като най-често то е резултат на опит да се посрещнат „дълбоки и неудовлетворени нужди“¹. Затова, въпреки че бунтът може да доведе до пристрастяване и пристрастяванията могат да доведат до грях, често те започват и се задълбочават в резултат на слабост, а не на преднамерен бунт².

С благодарност знаем, че слабостта може да ни даде възможност да учим за благодатта и да развиваме дълбока вяра в изцелителната сила на Исус Христос³.

Докато бъдем избавени от пленничеството

Можем да открием прозрения как да избягваме и излизаме от капана на пристрастяването в разказите за две групи в Книгата на Мормон: народа на Лимхий и народа на Алма.

И двете групи се намират в робство за продължителен период от време. И двата народа знаят, че „няма начин да се избавят“ от робството (Мосия 21:5). С течение на времето и двата народа се обръщат за помощ към Господ.

Хората от народа на Лимхий попадат в робство заради прегрешенията си. Без да търсят помощта на Господ, те три пъти гневно се сражават с подтисниците. Губят и трите битки. Когато започват да се смиряват, „Господ беше бавен да чуе призива им… (но Той) ги чу и започна да смекчава сърцата на ламанитите, тъй че те започнаха да облекчават тегобите им“ (Мосия 21:15; курсив добавен). Те са благословени за нарастващото си смирение, но Господ „намери за уместно да ги избави от робство“ много по-късно.

Въпреки своята праведност, хората от народа на Алма попадат в робство, но те „изливаха сърцата си пред (Бог)“. Дори познавайки техните праведни желания, Бог позволява да мине време преди да бъдат освободени. Когато продължават да се уповават на Него, Той им обещава: „Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство“. Те от своя страна „се подчиняваха с желание и търпе(ние) на волята Господна“ (Мосия 24:12, 14, 15).

Накрая и двете групи са избавени. На нас също ни е обещано, че ако се обръщаме към Господ в нашето пленничество, ще можем да бъдем Негови „свидетели отсега насетне“ и да знаем „със сигурност, че… Господ Бог, посещав(а Своя) народ в страданията му“ (Мосия 24:14) – и пристрастяванията му!

Бъдете спокойни

Ако изпитвате трудности с пристрастяване, помнете, че, с Господната помощ, то може да се превърне в богата почва за култивиране на Христови качества. Докато вашето смирение се задълбочава, ще можете да се учите на повече търпение, състрадание, дълготърпение и кротост.

Срещайте се с вашите свещенически ръководители и с хората, които ви подкрепят, и използвайте многото инструменти, които Небесният Отец ви е осигурил, за да ви помогне да получите свободата си. Разчитайте на Господ. Когато Го следвате с усърдие, Той може да превръща това отчайващо и тежко предизвикателство във възможност за духовно пречистване⁴.

Една сестра светия от последните дни от Австралия сравнява своето минало с настоящето по следния начин: „Моето минало беше поле с плевели с няколко цветя сред тях. Сега плевели няма, а на тяхно място има цветя“⁵.

Когато с постоянство плевим градината си и се обръщаме към Господ в изпитанията си, ще получим обещанието, дадено на народа на Алма: „Успокойте се, защото утре сутринта ще ви избавя от робство“ (Мосия 24:16).

Продължавайте да плевите – реколтата си заслужава вашите усилия!