Сърца, пронизани от дълбоки рани: разбиране на насилието в семейството
Нездравословни модели на поведение могат да се развият във всяка връзка. Разпознаването им може да разкрие насилието или да го предотврати.
Фотографиите са използвани само с илюстративна цел, позират модели
Неотдавна ми се обади един разстроен баща. Дъщеря му Джена (имената са променени) следвала в университет в друг град и била започнала нова връзка, която се развивала бързо. Нейният приятел, Джейк, искал бързо да сключи брак и ограничавал общуването на Джена с родителите ѝ. Джена им се извинила с обяснението, че Джейк много я обичал и искал да прекарват повече време като двойка.
Семейството на Джена се разтревожили, когато открили, че Джейк имал бивша съпруга и дете, за които не бил казал на Джена. Те се обадили на бившата съпруга, която казала, че Джейк имал проблеми с гнева и ревността. Когато Джейк разбрал за това, той се вбесил. Казал, че родителите на Джена искали да го контролират и посочил случай, когато не одобрили саркастична шега, която той направил по отношение на интелигентността на Джена. Джейк иронично заявил, че Джена сама била решила да не общува с тях и че трябвало да се примирят. Родителите на Джена се отчаяли от това, че Джена вече не отговаряла на техните обаждания и текстови съобщения.
Всички искаме да имаме щастливо семейство, но дори когато се опитваме да живеем според Евангелието, взаимоотношенията ни могат да причиняват болка. Някои проблеми са резултат на недоразумения и напрежение, характерни за всички семейства. Но в здравословните домове, членовете на семейството се извиняват за лошото си поведение и изглаждат неразбирателството, докато в нездравословните ситуации се развиват продължаващи модели на грубост и лошо отношение, които стават насилствени.
Домашното насилие и Евангелието
„Вие съкрушихте сърцата на нежните си съпруги и загубихте доверието на децата си“ (Яков 2:35).
Насилието се изразява в действия, които имат за цел да предизвикват болка или да контролират. То се състои от набор от действия, които могат да включват пренебрежение, манипулиране, критикуване и физическо или сексуално насилие1. За съжаление насилственото поведение се среща често, като някои изследователи изчисляват, че върху една четвърт от децата по света се упражнява физическо, сексуално или емоционално насилие2. Малтретирането при възрастните също държи високи нива, като относително 1 от 4 жени и 1 от 10 мъже са подлагани на физическо насилие от брачен партньор.
Насилието може да се случи във всяка връзка, като извършители могат да бъдат както мъже, така и жени. Все пак по-вероятно е мъжете да търсят контрол и да извършват тежко физическо или сексуално насилие, а жените да бъдат тормозени, доминирани или тежко наранявани от брачен партньор3.
Насилието наранява душата както на извършителя, така и на жертвата и противоречи на ученията на Спасителя. Съвременните пророци предупреждават, че онези, „които безчестят брачния партньор или детето си, … един ден ще бъдат отговорни пред Бог за това“4. Насилниците често игнорират или изкривяват принципи на Евангелието. Например работих с една двойка, при която съпругът се впускал в емоционални афери и проиграл на хазарт семейните спестявания, но вместо да се извини, той притискал съпругата си да му прощава и настоявал, че тя извършвала „по-големия грях“, като не му прощавала. Той игнорирал нейната болка и твърдял, че всичко между него и Бог било наред, иначе нямало да бъде храмов работник. Когато съпругата му говорила с ръководителите в Църквата, той омаловажил своето предателство и преувеличил тревогите ѝ, като казал, че тя имала депресия. Съпругът пренебрегвал „принципите… уважение, обич (и) състрадание“5 и имал лошо отношение към съпругата си. Нейните усилия да живее според Евангелието не можеха да решат създавания от него проблем. Всеки от нас може да се поддаде на нездравословно поведение. Всички видове насилие имат общи характеристики, и колкото по-тежко и често е тяхното проявление, толкова по-малко здравословна е една връзка. Следват пет от тези типични модели на насилствено поведение, които могат да ви помогнат да разпознаете нездравословното държание в себе си и в другите.
1. Жестокост
„С езиците си ласкаят. Аспидова отрова има под устните им. Техните уста са пълни с клевета и горчилка“ (Римляните 3:13–14).
Един мъж дойде при мен за терапия, против волята на съпругата си, която му се присмивала за това, че „има нужда от помощ“. По време на събранията в Църквата тя била приятелски настроена и отдадена, но у дома студената ѝ снизходителност удряла като камшик. Тя критикувала дохода му и наричала кариерата му като учител „женска работа“. Казвала на сина си: „Надявам се да не станеш мижитурка като баща си“ и всеки ден се обаждала на майка си, за да могат заедно да злословят срещу съпрузите си. Критичните хора чувстват, че имат основания да предизвикват болка и „обича(т) да карат другите да страдат“ (Учение и завети 121:13). Тези членове на семейството нарушават заповедите на Исус „не съдете“ и „не осъждайте“ (Лука 6:37), като принизяват и обиждат другите или изразяват отвращение към тях.
2. Заблуда
„Ти си обладан от лъжлив дух и си отхвърлил Духа Божий“ (Алма 30:42).
Заблудата е основен елемент от насилието, тъй като извършителите омаловажават своите действия, винят другите и изкривяват значението на думите. Това озадачава жертвите. Една от участничките в мое проучване описва ситуацията така: „(Съпругът) ми избухва, след това започва да се извинява и после казва: „Ами то ти си си виновна в крайна сметка“ … и това се повтаряше отново и отново, докато започнах да вярвам, че е така“6. Това отрицание на реалността на другия се нарича манипулация и оставя жертвите объркани и несигурни в своите спомени и мнения. Подобни на други форми на заблуда, така се манипулира общуването и се създава лъжлива представа.
Насилниците енергично отказват да допуснат, че причиняват болка и често се представят за жертви. Когато Джена изразила неудобството си относно критиките, които Джейк отправял към родителите ѝ, той заявил, че тя го „обиждала“. Джейк е сред хората, които „викат за прегрешение, … (а) самите те са чеда на неподчинението“ (Учение и завети 121:17). Той не само пробутвал своята лъжа, а и негодувал срещу истината7.
3. Оправдания
„Признай грешките си и неправдата, която си сторил“ (Алма 39:13).
Смиреният човек чувства съжаление, че е наранил друг, покайва се и се поправя. Насилникът отказва да се вслуша в призивите на съвестта с оправдания. Един от участниците в мое проучване си спомня: „Чувствах се ужасно след като ѝ посягах, след което си мислех, че това нямаше да се случи, ако си беше държала устата затворена“. „Скърбенето (му) не беше за покаяние“ (Мормон 2:13), вместо това се избутва настрана с гняв и вината се прехвърля върху другия.
Веднъж, по време на сеанс, казах на една съпруга, че никога не съм я виждал да изрази „скръб по Бога“ за всички години, през които е критикувала съпруга си. Тя не реагира със съжаление, а с гняв: „Ето, още едно нещо, което не правя!“. Насилниците не поемат отговорност, докачливи са и реагират отбранително. Лесно се обиждат от дребни неща.
4. Гордост
„Нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“ (Филипяните 2:3).
Гордостта включва чувството, че нещо ти се полага, както и егоцентризъм. Един мъж се карал на съпругата и децата си всеки път, когато считал, че „не го уважават“. Ако тяхното мнение не съвпадало с неговото, той ги определял като „подриващи авторитета му“ или „непослушни“. Гордостта се съревновава и се съсредоточава върху силата и надмощието. Обратно, членовете на здравословното семейство си сътрудничат, в него има равновесие и безпристрастие, като те „постъпва(т) справедливо едни към други“ (4 Нефи 1:2). Брачните партньори следва да бъдат равностойни8, при което партньорство всеки изразява мнението си и всяко мнение е ценено.
5. Контрол
„Когато… упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки… небесата се оттеглят“ (Учение и завети 121:37).
Въпреки че ценим свободата на избор, изненадващо е колко често членовете на едно семейство си казват един на друг как да мислят, чувстват и действат. Някои дори контролират чрез заплахи, срам или лишаване от обич. Един съпруг имал стриктни очаквания към съпругата си: всеки ден да приготвя закуска в точно определено време, да удовлетворява определени интимни желания и да изслушва неговите „притеснения“, които обикновено съдържали препоръки за нейното усъвършенстване. Той контролирал нейните разходи и се ядосвал, ако тя не отговаряла веднага на текстовите му съобщения.
Една майка редовно показвала разочарованието си от своята дъщеря тийнейджърка, когато тя изразявала тъга или не отговаряла на стандартите ѝ. Когато очакванията на майката не се оправдавали, или ако съпругът ѝ изразявал загриженост, тя спирала да говори с всички.
Надежда и изцеление
„Чух молитвата ти, видях сълзите ти и Аз ще те изцеля“ (4 Царе 20:5).
Въпреки че насилието е съкрушително, промяната е винаги възможна. Жертвите могат да разчитат на духовна и професионална подкрепа и да търсят силата на Единението на Спасителя, за да изцелят своите рани.
Действалите с насилие трябва да се покаят и да потърсят помощ. За да стане това, те трябва да „се снишат в дълбините на смирението“ (3 Нефи 12:2) и да поемат пълна отговорност за поведението си. За промяна са нужни повече от краткосрочни обещания и повърхностни усилия. Болката от задълбоченото покаяние пронизва душата и част от действалите с насилие няма да поискат да се захванат с него, което поставя жертвите пред трудни решения за това как да се защитят9.
Нашият Небесен Отец е загрижен за нас точно като разтревожения баща, който ми се обади относно дъщеря си. Божията обич е „(широка) като вечността“ (вж. Моисей 7:41) и Той изпитва силна болка, когато Неговите чеда се нараняват взаимно. В разкриващ чувствата Му разговор с Енох, Той плаче. „Тези твои братя, те са творение на ръцете Ми… и (Аз им) дадох заповед, че трябва да се обичат един друг… но ето, те са без обич и мразят собствената си кръв“ (Моисей 7:32–33). Има плач на небесата и на земята, когато телата и душите биват наранявани. И въпреки това, чрез смирение, Божията сила и при нужда чрез професионална помощ, е възможно увреждащото поведение да бъде спряно и да се създаде дом, в който преобладават достойнството, безопасността и обичта.