Целта на моето кръщение
Преди моето кръщение седях сам и се молех моите приятели чудотворно да се появят.
Илюстрация от Джулия Йелоу
Като дете, израснало в покрайнините на Тайпе, Тайван, никога не бях чувал за мисионерите. Затова, когато за първи път говорих с тях, бях любопитен да чуя посланието им. Не ми трябваше много време, за да изпитам желание да следвам техните учения и да започна да прилагам принципите на Евангелието в живота си. Реших, че това е начин да открия дали наистина има Бог.
За един месец ми беше преподадено Евангелието и заповедите. Чрез молитва случвали мир, получих лично откровение чрез изучаване на Писанията и никога не пропуснах събрание на Църквата. Реших, че трябва да се кръстя.
Най-голямата ми трудност тогава беше отрицателната реакция на някои мои приятели, които се противопоставиха на присъединяването ми към Църквата. Молих се много за тези проблеми, но взаимоотношенията ни само се влошаваха.
Поканих приятелите ми на моето кръщение, но те напълно игнорираха поканата. Наистина не знаех какво да правя. Преди кръщението си седях сам на дивана във фоайето на сградата за събрания и се молех моите приятели чудотворно да се появят, за да мога да им кажа за положителните промени в живота си и да им докажа, че кръщението е правилният избор.
Моите приятели така и не дойдоха, но докато с толкова желание се молех на Бог, получих прозрение. Тогава почувствах изключително силната обич на моя Небесен Отец. Знаех, че Той бе там и че наистина слушаше моята молитва.
В началото исках да бъда кръстен само заради всички прекрасни неща, случващи се в живота ми, но тогава осъзнах каква е целта на моето кръщение.
Полученото прозрение беше като гласът Господен, който с обич говори лично на мен, казвайки: „Не е нужно да доказваш каквото и да е на никого. Нужно е да докажеш на Мен, че имаш желанието да дойдеш при Мен и да останеш верен на Моето Евангелие до края на живота си“.