Въпреки всичко, тя е наша
Със съпруга ми планирахме да се запечатаме, но не очаквахме, че този свят обред е много повече от нас двамата.
Илюстрация от Джошуа Денис
След седем години надежди и очакване на деца, най-накрая със съпруга ми бяхме благословени с дъщеря. Алиси беше светлината на живота ни, но тя живя само пет месеца преди да почине от пневмония.
Това беше най-тежкото преживяване в живота ми. Всеки ден се прибирах от работа, сядах и започвах да плача. Родителите на съпруга ми често идваха и ми даваха сили. Продължих да се моля за още едно дете, но не се получаваше. Потънах в тъга.
Моите свекър и свекърва започнаха да ни насърчават със съпруга ми да отидем до храма Сува Фиджи, за да бъдем запечатани. Никога не бяхме ходили в храма и решихме, че това бе най-добрият начин да получим надежда и изцеление.
Нищо не можеше да ме подготви за това, което почувствах през онзи ден! Знаех, че със съпруга ми щяхме да бъдем запечатани за вечността. Това знание ме изпълваше с благодарност и любов. Но не бях разбрала, че този свят обред е много повече от нас двамата.
В храма научих, че Алиси може да бъде запечатана за нас. Плаках от радост, когато разбрах за това свято учение. Дъщеря ни щеше да бъде наша за цялата вечност! Свидетелствам, че Бог е осигурил всичко необходимо, за да бъдем щастливи в Неговия свят дом.
През годините оттогава насам със съпруга ми сме благословени със син и три осиновени деца. Но никога няма да забравим Алиси. Благодарение на обредите в храма, нашата дъщеря завинаги ще е част от нашето семейство.
Когато срещна някого, който е изгубил дете, аз мога да споделя болката. Но също така знам, че тази болка не е краят. По време на загубата на Алиси, както и през други изпитания, Бог ми е помагал. Когато се обезсърчавам или започна да се оплаквам, знам, че Бог винаги ще ми помага.
Знам, че отново ще видя Алиси, а тази истина продължава да изпълва мен и съпруга ми с дълбока радост.