Обади се на баща си
„Ако въртя бързо педалите – помисли си Ю – ще мога да стигна вкъщи преди да се наводнят улиците“.
„Дерзайте, защото Аз ще ви направлявам“ (Учение и завети 78:18).
Ю излезе от школата за кандидатстване на оживения тротоар. Главата му беше пълна с математически задачи от урока след училище. Хората бързаха с чадъри в ръка. Големи капки падаха бързо и улицата се пълнеше с вода.
Лин, приятелят на Ю, дойде до него. „Добре ще е да се обадиш на баща ти да дойде и да те вземе – каза Лин. – Господин Занг каза, че някои части на града са наводнени“.
„Мога сам да се прибера“.
„Но виж цялата тази вода!“ – каза Лин, сочейки към водата, която течеше по пътя.
За момент Ю усети странно чувство. Да не би Лин да беше прав? Може би трябваше да се обади на баща си да го откара вкъщи преди да се наводнят улиците. Но миналата вечер с баща му се скараха и Ю все още беше ядосан. Не искаше да поиска помощ от него.
Ю отключи велосипеда си и каза довиждане на Лин. Ако въртя бързо педалите – помисли си Ю – ще мога да стигна вкъщи преди да се наводнят улиците.
Той започна усилено да върти педалите, но скоро му стана студено на ръцете, дрехите му подгизнаха и той се изтощи. Отново му дойде мисълта да се обади на баща си. От Светия Дух ли беше това чувство? Мисионерите, които го бяха кръстили, бяха казвали, че Светият Дух може да го води. Ю погледна към небето. Беше толкова сиво, че не можеше да види покривите на сградите. Но още беше ядосан на баща си.
Ю игнорира усещането и продължи да върти педалите. Нивото на водата толкова се вдигна, че магазинерите затваряха магазините си. Хората започнаха да качват вещите си на горните етажи. Ю видя една майка да бута децата си във водата в една малка пластмасова лодка.
С вода над глезените, Ю вече не можеше да върти педалите на колелото си. Той слезе и започна да го бута. Сигурно беше твърде късно да се обади на баща си, а дъждът продължаваше да вали. Над него се чуваха гръмотевици. Ю се уплаши. И беше толкова изморен! Погледна напред. Домът му все още беше далеч. Не трябваше да игнорира Светия Дух само заради глупав спор.
Ю спря, за да каже кратка молитва. Заради дъжда и гръмотевиците не можеше да чуе гласа си, но знаеше, че Небесният Отец го чуваше.
„Небесни Отче – помоли се Ю. – Моля Те, помогни ми да се прибера безопасно“. Когато приключи, почувства достатъчно сила, за да продължи.
Най-накрая Ю можеше да види дома си на хълма. Измръзнал, уморен и без една обувка, Ю се заизкачва по хълма. Видя как баща му го чакаше. Той се затича надолу по хълма да го посрещне, пръскайки вода, докато бяга.
Когато стигна до него, прегърна Ю. „Толкова се притесних! – каза баща му. – Трябваше да ми се обадиш!“
„Мислех, че сме си сърдити“ – каза Ю.
„Никога няма да бъда толкова сърдит, че да не ти помогна“ – отговори баща му. След това взе велосипеда на Ю и го избута нагоре по хълма.
Макар гръмотевиците да отекваха между високите сгради и да се лееше дъжд, сърцето на Ю бе изпълнено с топлина. Почувства се в безопасност, докато вървеше след баща си до дома. ●