Местни новини
Храмът е най-святото място на земята
2018 година беше много драматична за семейството ни – през юни месец съпругът ми премина от другата страна на завесата. Загубата беше много тежка, случи се прекалено бързо и преждевременно. Семейните ни и лични планове останаха неизпълнени. Но това е животът. Вярата в Бог и полученото от мен знание в Църквата ми донесоха смирение и надежда, стъпващи на здрава основа, защото през 2003 г. сключихме брак за вечността в храма Стокхолм Швеция.
През първите дни след като съпругът ми напусна този земен живот, аз получих непоклатимо свидетелство, че той е жив и че е с мен. Един от носителите на свещеничеството ми каза, че съпругът ми вече беше започнал работата си от другата страна на завесата като храмов работник. Аз и той за последно посетихме прекрасния храм в Киев. Изпитах силното желание да отида там и ми хрумна невероятната идея, че ще срещна моя обичан Вячеслав там и ще усетя неговото присъствие. За съжаление открих, че мечтите ми бяха леко нереални, защото се намирах в трудна финансова ситуация, а семейните обстоятелства бяха променливи.
Не споделих с никого освен с Бог намерението си да отида там. Започнах да се моля, като мислено се разхождах около храма, присъствах на сесии и се намирах в селестиалната стая. Всеки ден изпълвах сърцето и ума си със спомени за символите на свещеничеството. И изведнъж получих неочаквана помощ от анонимен спонсор. Как знаеше за моя таен копнеж? В това ясно видях как се проявява Божията ръка.
По време на пътуването ни до храма през ноември 2019 г. аз бях единственият член на Църквата от Москва. Имаше страшно много пречки по пътя ми! Но въпреки всичко стигнах до храма. Нямах търпение да съм там и да служа на онези, които не можеха сами да стигнат до вечен живот, които не можеха да се запечатат със своето семейство и близки.
Още от първия ден на служба в храма аз усетих присъствието на моя съпруг. По време на всички сесии и в селестиалната стая ние бяхме заедно. Сърцето ми се изпълни с благодарност към Небесния Отец и Исус Христос, че ме бяха довели в Своята Църква, както и за мира през онези трудни дни. Как искам да помагам на всички изгубили свои близки хора да преодолеят скръбта! Чувството от постоянното присъствие на моя съпруг ме разтревожи. Помислих си, че явно не правя нещо както трябва. Една вечер в хотела се заговорих с моите сестри от Църквата. Споделих: „Не съм съвсем сигурна дали аз не пускам съпруга си да си тръгне или той не пуска мен, но той е с мен непрекъснато“. Една прекрасна сестра от Волгорад отговори на въпроса ми: „Какво искаш да кажеш, че той не те пуска? Вие и двамата служите: ти – от тази страна на завесата, а той – от другата“. Как се нуждаех да чуя тези думи! Аз се върнах в Москва, а съпругът ми остана да служи в храма.
След като се върнах от пътуването си до храма, много от моите житейски и духовни проблеми, за които многократно бях умолявала Бог, като по чудо и много бързо се разрешиха. Прочетох отново любимите ми две глави от книгата на пророка Агей и следните думи там: „Очаквахте много, а, ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? – казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща“ (Агей 1:9).
Скъпи братя и сестри! Нека се стремим към храма, който е най-святото място на земята. В храма получаваме утеха, напътствие и свидетелства, които не могат да бъдат получени никъде другаде. Светиите в Русия се молят горещо много скоро да има храм в страната им, което ще бъде благословия не само за членовете на Църквата, но и за цялата страна.