Можем да получаваме благословии и радост чрез обредите в храма
През януари 2002 г. ние, сестрите от клон Каковский в Москва, и сестри от други клонове пътувахме към храма. От много време имаме традицията да започваме новата година с посещение на храма в Хелзинки и се стремим да не я нарушаваме. Много се радвахме, че ще пътуваме. Дори на границата митничарите ни поздравиха дружелюбно. Сестрите ни в крилото за гости и храмовите работници ни приеха като роднини. Поздравихме се с усмивка, която е един „международен език“, и бяхме много щастливи, защото стигнахме до нашия дом – дома Господен! Цялата седмица – от 28 януари до 2 февруари 2020 г. – беше радостна и вълнуваща. Изпълнихме важна работа в храма, като си служихме взаимно. Храмът е благословия, достъпна за всички. Изпълва душите ни и като че ли ни порастват крила. Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Знаем, че времето, което прекарваме в храма, има ключово значение за нашето спасение и възвисяване, а също и това на семействата ни. След като получим храмовите обреди за себе си и сключим свещени завети с Бог, всеки един от нас има нужда от продължаващото духовно укрепване и наставление, което е възможно единствено в Дома Господен“. Мои скъпи братя и сестри, свидетелствам ви, че това е истина! Когато служех на моите починали близки, изпитвах щастие и бях укрепена духовно. Аз самата, вече в напреднала възраст, се кръщавах за сестри, преминали отвъд завесата. В онзи момент дори не се замислих за възрастта си, защото Господ ни укрепва. Обредите за сключване на брак за вечността и запечатването на децата към техните родители ми дават надеждата, че може би и аз ще мога да запечатам брака си за вечността.
На 28 януари 2020 г. участвах в обред за запечатването на родители към тяхното бебе Никанор, родено през 1862 г., което починало на пет месечна възраст. Изпитах огромна радост, като че ли аз бях майката на това бебенце, и колко щастливи трябва да са били родителите най-накрая да се съберат със сина си! Господ Бог ни подари такива чудеса! А ние изпитваме огромна радост, като участваме в обредите. Смятам, че хората, за които извършваме тези обреди, чувстват същото. И когато застанеш до завесата, имаш чувството, че не ти, а дадената сестра е застанала там и отговаря на въпросите. Чувствам огромна отговорност за нея и за себе си – поражда се такава силна духовна връзка с тази сестра, а зад завесата – голяма благословия от Бог очаква всяка от нас.
Когато си тръгнахме от храма, бяхме пречистени и просветлени, със светлина в душите, а Господ ни благославяше през цялото ни дълго пътуване. За съжаление, в резултат на пандемията от коронавирус, тази хубава традиция беше прекъсната, което ни натъжава. Молим се и постим да може да бъде построен Божий дом в Русия. Вярваме, че ще се случи чудо и че ще бъде построен храм в Русия; ще извършваме много важна и нужна работа там. Вярвам, че Господ ще чува нашите молитви и ще приема нашия пост.