Дори когато сме далеч от храма, той е в сърцата ни

Материалите от членове от малкия клон Воронеж и групите в Белгород, мисия Москва, са събрани в едно от Юлия Саломатина.

Всеки от нас си спомня деня, в който за първи път прекрачва прага на дома Господен. За едни това става преди началото на мисията им. Други вземат участие в лятна програма за посещение на храма за младежи или влизат в него година след като са се кръстили като зрели хора. Спомените от първото ни посещение ни изпълват с топли чувства, голяма радост и удивление от духовното ни израстване с времето.

Брат Георги Внодченко си спомня: „Първото ми пътуване до храма Стокхолм Швеция беше през май 2000 г. Носех около 40 имена, за които планирах да извърша обреди. Познанията ми за храма се ограничаваха до това, което бях чел в църковните списания и ръководства. На първо място бях воден от желанието да изпълнявам Божията воля. Имах някои доста наивни, или поне така смятах първоначално, свързани със службата в храма преживявания. По пътя от Санкт Петербург до Хелзинки забелязах необичайни облаци, оставени като следа от реактивен самолет. Вгледах се в техните форми на фона на синьото небе и видях изображения на летящи в тях ангели. Аз съм художник по професия и реших, че видяното беше плод на моето въображение. Но това, което ме удиви беше, че обратно към дома видях същото нещо! Радостта ми беше пълна, като че ли духовните ми въпроси се бяха разяснили. Изпълних всичко, което бях планирал, и се чувствах като дете, достигнало своята зрялост. Наистина обичам това дело на служба към нашите предци. Оттогава са изминали почти 22 години. Изпълнил съм обредите за около 5 000 човека и толкова много ми е било разкрито, че е невъзможно да го опиша накратко“.

Брат Юри Кутепов също споделя своите спомени: „Първото ми пътуване до храма Стокхолм Швеция се състоя през декември 2001 г. и съвпадна с приготовленията за Коледа. Бях впечатлен от специалния коледен дух, който почувствах в тази страна и, разбира се, от неповторимото влияние на Духа, което почувствах в храма. Имах доста работа за вършене и седмицата ми за престой в храма нямаше да ми стигне да изпълня всичко. Това ме накара да разбера колко е важно да помагаме на другите в службата в храма. Исках да съм като въздействащите храмови работници – братя от други градове, с които се бях запознал по време на първото ми пътуване. По време на второто ми пътуване помолих да бъда призован като храмов работник. Изпитах голямо щастие, когато ми беше дадена възможността да представлявам Господ в обредите. Можех да си представя тържествуването на братята и сълзите на радост у сестрите, които получиха обреди чрез мен и се почувстваха близо до Господ, най-вече в храма“.

Сестра Мария Кутепова казва: „И аз обичам да ходя в храма. Там винаги намирам мир и си отдъхвам от светското влияние, както и намирам отговори на духовните си въпроси. Липсва ми храмът и с нетърпение очаквам да го посетя отново“.

Въпреки че не сме имали възможността да посетим дома Господен за почти две години, много братя и сестри не чакат безцелно, а продължават да събират информация за семейната история. Уебсайтът FamilySearch.org отново поднови дейността си в Русия. Вероятно най-важната от наличните характеристики е тази за индексирането. Какво представлява индексирането? Това е декодирането и преводът на ръчно написана информация в електронен формат. Историческите документи на множество архиви вече са сканирани, но съдържащата се в тях информация трябва да бъде въведена в специални формуляри, които да бъдат намирани в търсачката на системата. Братята и сестрите, които участват в индексирането, споделят чувството на радост и мир, което им носи това дело. Сестра Нина Афонченко от групата в Белгород си признава: „Благодарна съм на възлюбения Господ, че прокара път чрез Своята благодат към спасителните обреди, които правят възможно семействата да бъдат заедно за вечността. Много обичам да индексирам. Даден ми е живот на земята, за да помагам на хората от другата страна на завесата. Това е като да ги опознавам лично. Веднъж се случи чудо: в архивите видях имената на семейство с деца, чиято фамилия беше същата като фамилията на моя приятелка от Киев, която работеше в храма. Написах ѝ и ѝ изпратих снимки на архивите и тя толкова се зарадва. Почувствах силното влияние на Духа и разбрах, че трудът ми не беше напразен. Каква радост ни носи службата към Бог и Неговите чеда!“

Брат Юри Кутепов казва: „Индексирането ми напомня много за превода на Книгата на Мормон от Джозеф Смит, защото старите архиви за индексиране понякога са написани с толкова неразбираем почерк, че е почти невъзможно да се разчетат. И тогава започваш да разбираш, че дадени знания могат да бъдат получени само духовно, чрез молитва. Наистина, след молитва и внимателен анализ, става ясно какво име или фамилия са написани. Понякога ми се налага да търся помощна информация в Интернет и в подобни ситуации си спомням принципа, че, освен чрез молитва, трябва да полагаме и усилия от себе си (вж. Учение и завети 9:7, 8)“.

Работата по семейната история ни помага да правим връзка не само с онези, които са преминали отвъд завесата, но и с наши живи роднини. За съжаление поради работни ангажименти и други причини, обикновено се събираме с роднините само на рождени дни и при тъжни обстоятелства, а някои от тях изобщо не ги и познаваме. Семейната история ни помага да си ги спомняме. Брат Юри Кутепов отбелязва: „Никога не съм мислил, че семейните черти могат да бъдат така видни при хората. Когато за първи път се запознах с моя далечна роднина от Курск късно вечерта, беше пълен мрак. Но дори и в тъмнината тя някак си ме разпозна и по-късно каза: „Веднага си дадох сметка че си от рода Кутепови“. Разбрал съм кои са моите предци от първо, второ и трето поколение и чувствам, че съм смесица от чертите на всички тези хора. Уверен съм, че работата по семейната история и храмовата работа, както и индексирането, ми помагат да ставам по-добър син на нашия Небесен Отец и истински брат на нашия Спасител“.

Когато отново можем да посещаваме храма без пречки, вече ще сме различни хора в сравнение с времето преди пандемията. Междувременно, храмът живее в сърцата ни и ние очакваме с нетърпение да го посетим. Сестра Нафикова, пълновременна мисионерка, която служи в клон Воронеж заедно със съпруга си, старейшина Куликов, споделя: „Когато се подготвям да отида отново в храма, чувствата ще бъдат напълно различни, ще бъде различен вид подготовка и ще подходя с ново съзнание към пътуването. И знам, че ще последват нови откровения. Ще получа ново знание, защото Бог бди над мен. Нуждая се от откровения за себе си и за моя Създател, за да мога да се доближавам до Него и да ставам по-добра и по-чиста, така че, когато застана пред Него, одеждите ми да бъдат бели, подобно на снежнобялото ми храмово облекло. И знам, че това е възможно чрез моята вяра, покаяние от греховете и чрез Единението на Исус Христос. Самият Господ казва: „Приближете се до Мене и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите, искайте и ще получите, хлопайте и ще ви се отвори“ (Учение и завети 88:63).