Пътуването до храма е винаги радостно събитие
Разбрах за Църквата през 2009 г. Докато научавах с огромен интерес за нейната история и учения и слушах свидетелствата на членовете ѝ, аз обръщах особено внимание на учението за храмовата работа за живите и мъртвите. По онова време целта да отида в храма изглеждаше абсолютно недостижима за мен. Бях студент, който приемаше първите беседи от мисионерите, и да пътувам в чужбина ми се струваше трудно и скъпо, а изискванията за лична праведност, на които трябваше да отговарям, за да вляза в храма, изглеждаха твърде високи.
Въпреки това продължавах да изучавам задълбочено църковната литература, свързана с обредите в храма, като всеки път в ума ми нахлуваха мисли за моята баба по майчина линия. Тя бе имала труден живот, който свършил трагично на сравнително млада възраст. Обзе ме чувството, че тези обреди са изключително необходими и реших, че въпреки видните трудности, ако някога отида в храма, щях със сигурност да извърша всички налични обреди за нея.
Шест месеца след моето кръщение, започнах да посещавам храма в Киев с препоръка за ограничено ползване, с която получавах достъп до басейна за кръщения, където се кръщавах за починалите. Най-накрая моята починала баба получи всички храмови обреди и то по-рано отколкото аз получих своите. По време на едно от тези пътувания до храма аз носех със себе си имената на други роднини, за които, с помощта на членове на Църквата, успях да извърша не само кръщение и потвърждаване, но също и останалите обреди, за които по онова време знаех единствено от словата на пророци и апостоли. Олекна ми да знам, че бях сторил всичко по силите си да подобря живота на моите роднини отвъд завесата.
След време осъзнах, че трябва да се подготвя да получа надаряването и да го направя в храма Хелзинки. До този момент бях член на Църквата вече няколко години и от доста време можех да вляза в храма като пълноправен член, но постоянно изникваше нещо, което ме караше да отлагам за по-късен момент. Веднага щом взех твърдо решение, обстоятелствата станаха благоприятни и всичко, което ми пречеше, изведнъж избледня. Този период на подготовка за първото ми пътуване до храма в Хелзинки е един от най-щастливите и радостни в живота ми. Обредите изцяло промениха ежедневието ми, като внесоха светлина в него, дори преди да ги получа на практика.
Посещението на храма и получаването на лични обреди ме изпълниха с чувство на радост и тържественост. Реших, че ще ходя в храма възможно най-често, стига пътят дотам да е облекчен и проходим и да няма някакви пречки. По онова време, в началото на 2016 г,. никой не си беше представял глобална пандемия и затварянето на граници, но това, което изглеждаше реалистично, бяха житейски обстоятелства или липсата на финансови средства за подобни пътувания. Затова често се възползвах от възможността да ходя в храма и всеки път, когато се прибирах, винаги планирах приблизителните дати на следващото пътуване. Освен това, една от моите храмови благословии беше възможността да откривам в архивите имената на още мои предци и никога не отивах в храма с празни ръце. Няколко месеца по-късно, след като получих обреда на надаряването, получих нова работа. Офисът на новия ми работодател се намираше само на минути разстояние пеша до местните архиви, които съдържаха документи, свързани с личната ми семейна история. Моят Небесен Отец ме благослови с професионално развитие и с несравнимата възможност да изследвам своето родословие, която ми помогна да постигна голям успех в изучаването на моето семейно дърво.
Да обобщя – посещението на храма ми донесе материални и духовни благословии в живота, които никога не бих получил със собствени усилия. Храмът дава на всички нас възможността да се покланяме и служим на нашия Небесен Отец, като участваме в обредите за останалите Негови чеда, които вече са напуснали този земен свят, а така увеличаваме собствената си духовна сила. Пътуването до храма е винаги радостно събитие и наистина се надявам, че съвсем скоро ще можем да го посещаваме по-често.