Разговор за безценни истории
Старейшина Соарес: В много семейства в Латинска Америка спомените се създават около масата за хранене; така беше и в моето семейство. Беше използвана всяка възможност, за да се събираме заедно, да готвим и ядем невероятна храна. Рождени дни, празници и дори неделните дни бяха прекарвани заедно като семейство. Беше традиция, която се предаваше през поколенията. Дори когато станахме семейство с три деца, ние посещавахме семейството ми всяка неделя – готвехме заедно, хапвахме заедно и прекарвахме дълги часове заедно, като изразявахме своята обич и подкрепа един към друг.
Сестра Соарес: Тези семейни истории и традиции са част от нашата същност. Някои от историите и традициите се предават, а някои от тях са нови. Когато се занимаваме със семейна история и откриваме повече за хората, които са живели преди нас, можем да намираме сила в това откритие – сила, която може да ни води към по-добро разбиране за това кои сме и къде ни е мястото.
Старейшина Соарес: От кои семейни истории черпите сила? Кои традиции спазвате? Ако нищо не ви хрумва, не се отчайвайте. Насърчаваме ви да ги откриете. И помнете, важното в семейната история не е далечното минало. Можете да черпите от собствените си скорошни преживявания и истории или историята, докато се случва точно сега, в настоящето. Вие можете да създавате ваши собствени традиции. Комбинацията от миналото и настоящето е това, което ви прави уникални.
Истории от детските години
Старейшина Соарес: Имах брат, който бе с две години по-голям от мен, който имаше проблем със слуха. Много му беше трудно да общува и помня как аз бях неотлъчно до него, като му помагах да върши неща и да общува с хората. Трябваше да се науча да общувам на църква на жестомимичен език. Например веднъж му беше възложено да изнесе реч на църква. Обаче той не можеше да говори. Но аз седнах с него и разговаряйки посредством жестове, му помогнах да напише реч. В събранието за причастие той застана до мен на амвона, докато аз четях речта, която беше подготвил.
Родителите ми бяха много вярващи и тяхното обръщане в Евангелието промени живота им завинаги. Това създаде нова перспектива за мен, тъй като те работеха много усърдно, за да може животът ми в бъдеще да бъде различен. Изпитваха толкова много радост благодарение на Евангелието на Исус Христос, че веднага след като бяха кръстени, започнаха да канят своите съседи да дойдат да чуят мисионерските уроци в дома ни.
Сестра Соарес: Баща ми и останалите в моя дом не бяха религиозни. Обаче моят татко винаги казваше молитви, всяка вечер, на колене, а аз от малка го наблюдавах как го прави. Той не ме научи много с думи, а с дела. И когато бях малка, помня, че понякога изричах напразно Божието име. Не знаех, че правя нещо грешно, но майка ми ме научи, че не трябва да говоря така. Тя не беше религиозна, но знаеше кое е правилно и кое не е. Когато бях на девет години, едно момиче в квартала ни, което също беше на девет, ме покани да отида за пръв път в Неделното училище за деца.
Старейшина Соарес: Ти си израснала в Църквата без родителите ти да са в Църквата и въпреки това си изградила своята вяра в Евангелието, а сега си решила да посветиш живота си на това да учиш нашите деца на тази вяра.
Истории за създаването на семейство
Старейшина Соарес: Запознах се със сестра Соарес на църковна танцова забава шест месеца след като се върнах от моята мисия. Тя също наскоро се беше върнала от мисия.
Сестра Соарес: Видях, че ме гледаш и аз също започнах да чувствам нещо. Веднага като спря музиката, ти дойде и ме покани на танц.
Старейшина Соарес: Продължихме като приятели, но именно през тази вечер очите ни бяха отворени. Всеки от нас видя предан млад светия от последните дни и потенциала за връзка. И две седмици по-късно започнахме да излизаме на срещи. Това беше преди 41 години.
Помня колко беше трудно през онези първи пет години на брака ни, когато се опитвахме да имаме деца.
Сестра Соарес: Тези години бяха много трудни. Не можех да забременея.
Старейшина Соарес: Имахме много здравословни проблеми след толкова много усилия. Тогава получихме свещеническа благословия. По-късно ти се оперира и няколко месеца след това…
Сестра Соарес: Мечтата ни се сбъдна.
Старейшина Соарес: Ти забременя.
Сестра Соарес: Уповавахме се толкова много на Господ и забелязвахме осезаеми благословии. Не ни беше лесно, тъй като бяхме неопитни, но беше толкова прекрасно.
Старейшина Соарес: Докато се занимавахме с житейските неща, Господ се грижеше за духовните ни потребности, като ни даваше нужния мир, утехата и способността да работим, да продължаваме нататък, да завършим образованието си. Това бе важен момент от живота ни, който изцяло промени насоката на всичко, което мислехме да правим.
Чедата на Бог и храмът
Старейшина Соарес: Важно е да помним културата, наследството и традициите ни. Съчетани с преживяванията, от които се състои житейската ни история, те допринасят за разбирането ни кои сме всъщност. Но не можете изцяло да разберете обхвата на същността си, без да разберете на кого принадлежите! Разбирате ли, че вие буквално сте чеда на Бог? Открили ли сте какво означава за вас това божествено наследство? За мен това откритие, това начало на моето свидетелство, започна в ранна възраст, но продължи да се развива и усилва през целия ми живот.
Сестра Соарес: Първото посещение в храма и последвалите други може да помага на всеки от нас да се свърже отново с духовните си корени. Именно там можем да започнем да учим отново и отново за Божия план за нас. Именно там можем да избягаме от шумните гласове, които толкова отчаяно се опитват да ни разсеят от това кои сме всъщност. Именно там имаме възможността да помагаме за най-великата кауза по събирането на онези от семейството ни, които никога не са имали шанса да получат свещени обреди приживе.
Старейшина Соарес: На всеки храм от последните дни по целия свят са написани следните думи: „Свят Господу, Дом на Господ“. Когато прекрачите през прага на храма, влизате в Неговия дом и сте много близо до Него и до Отца. Всичко, което се случва между тези свещени стени, е насочено към безопасното връщане на всички у дома при Онзи, Когото наричаме Отец.
Сестра Соарес: Знам, че има мнозина, които очакват избрания от Господ момент, когато ще бъдат свързани като двойка или ще бъдат запечатани за своите родители или деца за времето и цялата вечност.
Аз също чакам с нетърпение специалния момент, когато ще имам възможността да бъда завинаги свързана с моите обични родители в дома Господен. Няма друго място на земята, където да се усеща и разбира по-ясно връзката с Бог и Исус Христос, както в храма.
Разбирането за това кои сме, откъде сме и от кого произлизаме, може да внася в живота ни най-силното усещане за мир, перспектива и цел.
Старейшина Соарес: Именно в храма можем да открием не само кои сме и на кого принадлежим, но и какви трябва да станем. Интересно е да се отбележи, че докато откриваме кои сме, това подчертава нашата индивидуалност; откриването на кого принадлежим, подчертава колко сме еднакви. „Всички са равни пред Бога“ (2 Нефи 26:33) и независимо от различията ни, всеки от нас има едно и също божествено наследство и равен шанс за славна селестиална съдба.
Сестра Соарес: Откритията, за които говоря, могат да имат въздействащ, траен ефект не само върху нашия живот, но и върху живота на онези, с които споделяме наследството си. Всеки от нас има важна роля в предаването на семейните ни истории, наследство, култура и традиции. Всеки от нас е връзка, свързваща миналото и настоящето с бъдещето. Предаването на тези важни аспекти за това кои сме и на кого принадлежим, могат да укрепват подрастващото поколение в момент, когато най-много се нуждаят от това.
Най-важната история
Старейшина Соарес: Също толкова важно, ако не и по-важно от предаването на поколенията на нашата култура и наследство, е предаването на нашето свидетелство за Евангелието на Исус Христос и нашето свидетелство за Него и Неговото Единение. Това наследство на вяра, предавано от поколение на поколение, е най-превъзходното наследство, което можем да предадем на бъдещите поколения.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не трябва да бъдем изненадани от този принцип. В крайна сметка, Книгата на Мормон е написана за доброто на нашите деца, за да могат „да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си. Затова ние говорим, … за да… очакват онзи живот, който е в Христа“ (2 Нефи 25:26–27).
Родители, споделяйте своето наследство, за да може децата ви да знаят кои са и на кого принадлежат! Може да го правите чрез свидетелство, история, традиция или дори ястие.
Високо на планината Корковадо стои Cristo Redentor. Тази величествена статуя, представляваща Спасителя с протегнати ръце, е станала един от най-разпознаваемите образи от Бразилия.
Има дни, когато ясно може да видите как този паметник се извисява над града, но има и случаи, когато прииждат облаци и го скриват. В такива моменти, за да го види, човек трябва да отиде на по-високо място. Трябва да се покатери по хълм. Точно така е и с нашия Спасител Исус Христос. За да Го открием, за да Го опознаем, всеки от нас трябва да се извиси и да започне да се катери по хълма.
Пътеката, водеща до откриването кой е Той, е различна за всеки и има възходи и падения. Но това откритие в крайна сметка несъмнено ще доведе до чистота и мир, перспектива и цел, както и сила и място в семейството на Бог.
Четем за Неговия живот, Неговия съвършен пример и Неговите заповеди. Откриването на тези аспекти на Неговата същност, установява най-висшия стандарт за това как следва да живеем, какъв пример следва да даваме и какви заповеди следва да спазваме. Докато се стремим да ставаме като Него, откриваме колко сме зависими от Него и Неговото Единение. Именно чрез Единението на Исус Христос можем да намерим чистота и мир, докато се стремим да подчиняваме собствената си воля на Отца, по същия начин, както го е правил Спасителят.
Опознаването Му води до перспектива и цел, дори и в най-мрачните мигове. В един от най-скръбните периоди от живота ми аз загубих баща си в резултат на неочакван инфаркт. Към тази скръб се добави загубата на брат ми, а скоро след това и на друг брат. През това тежко време със скъпата ми съпруга загубихме две деца – едно беше родено преждевременно и не оцеля, а другото загубихме при спонтанен аборт. В тези мрачни мигове, на скръб и болка, на загуба и отчаяние, на изпитание и страдание, идването при Христос е сигурният начин да се върне искрицата светлина, която може да нараства в нас, малко по малко и след време да доведе до надежда и изцеление.
Докато опознаваме Него, можем да открием, че са на наше разположение Божията сила, както и място в Неговото семейство. Той ще ви приеме такива, каквито сте и, като идвате при Него и научавате за Него, можете да ставате и ще станете още по-подобни на Него.
Част от тази промяна включва присъединяването към каузата по събирането от двете страни на завесата. Що се отнася конкретно до храма и работата по семейна история, докато помагаме на Господ за осъществяването на „безсмъртието и вечния живот на човека“ (Моисей 1:39), Писанията ни учат, че ние буквално ставаме спасители на хълма Сион (вж. Авдий 1:21). Но какво означава това? Също както Спасителят пожертва Своя живот за цялото човечество, ние в малка степен ставаме спасители за онези, които нямат начин да получат обредите на спасение и възвисяване, без да имат помощ от тези от нас тук на земята. Всъщност, като ставаме част от това дело, ние получаваме помощ в стремежа си да ставаме по-подобни на Исус Христос.
Обещавам ви, че ако се присъедините към Него за осъществяването на делото на нашия Отец, оказването на помощ на онези, които никога не са имали възможност да Го приемат, да направят стъпки по заветната пътека, ще започнете да Го виждате такъв, какъвто Той е. Ще станете подобни на Него и ще откриете кои сте и колко изключителни можете да бъдете!