Послание от областен ръководител
Първите две заповеди
„На онзи, който приема, ще дам повече“
Преди много години, докато служех като пълновременен мисионер във Франция, с колегата ми бяхме поканени в дома на една мила и вярваща християнка. По време на приятен разговор тя изрази своята загриженост за упадъка на вярата в обществото. Според нея част от религиозната терминология, като например „покаяние“ или „подчинение“, допринася за този упадък. „Хората се боят от тези думи – настояваше тя, – и се отдръпват от религията.“
Оттогава насам често съм размишлявал над думите, които използваме в разговорите си за Евангелието. Макар и да е вярно, че обществото по принцип може да гледа негативно на някои термини, свързани с Евангелието, вярно е и това, че думите могат да имат огромно значение и сила. Изучаването на Писанията разкрива, че Господ умишлено избира думите, които използва. Докато размишляваме за техния смисъл, започваме да разбираме в дълбочина посланието и целите Му.
Подчинението е свързано с уповаване и обич
Една такава дума, която има дълбоко значение и сила, е думата „подчинение“. Законът за подчинението е даден на Адам и Ева след тяхното падение. Законът е първата стъпка към получаването на достъп до изкупителната сила на Спасителя. Противно на това, което си мисли светът, подчинението не е свързано с ограничения, а е свързано с това да се научим да се уповаваме на Бог и Неговите съвети, „благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото те ще се научат на мъдрост; защото на онзи, който приема, ще дам повече“. Като се учим да се уповаваме на Господ, ние започваме да развиваме лична връзка с Него и да изпитваме чудесния ефект на Неговите благословии. Упованието в Него поражда обич, а обичта продължава да насърчава упование. Като се подчиняваме на Неговия глас, обичта ни става все по-силна, а връзката ни с Него става стабилна и радостна.
Промяна в сърцето
Интересно ми е, че преди да започне да учи фарисеите за първите две заповеди да обичаме Бог и ближния си, Спасителят преподава притчата за сватбата на царския син, като в заключение казва: „Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани“. В съвременно откровение Господ добавя още едно обяснение към това твърдение, като учи: „Защо не са избрани? Защото сърцата им ги теглят толкова много към нещата от този свят и се стремят към почестите на човеците (…)“. Когато се подчиняваме на Господ и се учим да се уповаваме на Него и да Го обичаме, сърцата ни постепенно се променят и фокусът на желанията ни се измества към нашата заветна връзка с Него. Докато се учим да се подчиняваме, ние се учим и да ценим, и да сме загрижени за добрите неща, които наистина са важни.
Да ставаме по-малко себични
Когато фокусът ни се променя, ние постепенно намаляваме естествената си склонност да сме себични. Целта на закона за подчинението никога не е била да се създадат марионетки, а да се развият ученици, които се уповават по свой избор и избират да обичат Господ и другите. Нашият Небесен Отец е съвършен, защото сърцето Му е променено. Бог е Бог, защото постоянно избира доброто. Сърцето Му вече не таи зли желания, а постоянно избира да обича и да върши това, което е най-добро за нас. Както казва старейшина Джефри Р. Холанд: „Първата и най-велика заповед в цялата вечност е да обичаме Бог с цялото си сърце, мощ, ум и сила – това е първата и най-велика заповед. Първата и най-велика истина на цялата вечност е, че Бог ни обича с цялото Си сърце, мощ, ум и сила. Тази любов е основополагащият камък на вечността и трябва да бъде основа на ежедневния ни живот“.
Нека всички намираме силата да се уповаваме на Господ и да Го обичаме, като се вслушваме в Неговия глас. Тогава сърцата ни ще се променят и ще изпитаме огромната радост, която идва от това да имаме лична връзка с Него.