Нефи дава следното учение за Христос: трябва да упражнаваме вяра в Исус Христос, да се покайваме от греховете си, да бъдем кръстени, да получим Светия Дух и да устоим до край. Той също свидетелства, че като прилагаме тези учения, Бог ще ни благославя със спътничеството на Светия Дух и ще ни води към вечен живот.
Исус отива при Иоан Кръстител, за да бъде кръстен. След като Исус не е извършил никакви грехове, защо мислите се е кръстил? Защо сте се кръстили вие? Размишляването върху тези въпроси ще ви помогне да се подготвите за този урок.
Прочетете 2 Нефи 31:2, 21 и отбележете израза „учението на Христа”. Обърнете внимание, че в стих 2, Нефи казва, че трябва да каже няколко слова „относно учението на Христа”. След което, в стих 21, той казва, че е говорил относно „учението на Христа”. Във 2 Нефи 31:3–20 научаваме относно онези истини, които Нефи нарича „учението на Христа”. Научаваме следните две истини: Исус Христос изпълнява всяка праведност, като се подчинява на всички заповеди на Отца, и ние също трябва да следваме примера на подчинение на Исус Христос, като бъдем кръстени и получм Светия Дух.
Запишете следните заглавия в паралелни колони в дневника си за изучаване на Писанията: Причини, поради които Исус се кръщава и Причини, поради които ние се кръщаваме. След това прочетете 2 Нефи 31:4–12 и избройте какво научавате под всяко от тези заглавия.
Според 2 Нефи 31:11, какво трябва да предшества кръщението?
За да си помогнете в обяснението на въпроса защо е нужно кръщение с вода, прочетете следното изказване на пророка Джозеф Смит: „Кръщението е знак към Бог, ангелите и небето, че ние вършим волята Божия, и няма под небето друг знак, чрез който Бог да е предписал на човека да дойде при Него да бъде спасен, и да влезе в царството Божие, освен чрез вяра в Исус Христос, покаяние и кръщение за опрощение на греховете, и всеки друг път е напразен; тогава вие ще имате обещанието за дара на Светия Дух” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 98).
Представете си, че приятел, който не е член на Църквата, ви попита защо кръщението е толкова важно. Запишете как бихте му отговорили в дневнка си за изучаване на Писанията.
Запишете в дневника си за изучаване на Писанията как следването на примера на Исус Христос чрез кръщение е повлияло и благословило живота ви.
Има още много за вършене след като се кръстим. Прочетете 2 Нефи 31:13 и отбележете изразите, които описват отношението, което трябва да има човек, следващ примера на Спасителя.
Според 2 Нефи 31:13, когато изпълняваме завета си с цялостно намерение в сърцето и искрена цел, какво ни обещава в замяна нашият Отец в Небесата? (Може да отбележите това в Писанията си.) Прочетете последния израз във 2 Нефи 31:17 и определете защо ни е нужно да получим Светия Дух. В предоставеното място, запишете твърдение от учение или принцип, базиращи се на Писание, което обяснява какво ще направи за нас Светият Дух.
Огън се използва за пречистването на материали като метал. Той изгаря примесите, като прави материала по-чист. Подобно нещо се случва и с нас духовно, когато получим дара на Светия Дух. Това е известно още като „кръщението с огън” (вж. 2 Нефи 31:13). Светият Дух свидетелства за Отца и Сина и дава опрощение на греховете. Президент Марион Г. Ромни от Първото Президентство учи: „Кръщението с огън и със Светия Дух … очиства, заздравява и пречиства душата” (Learning for the Eternities, съст. Джордж Дж. Ромни 1977 г., стр. 133).
За да окриете друга черта на „учението на Христа”, прочетете 2 Нефи 31:15–16 и отбележете какво сте открили. Свържете изразите, които откриете във 2 Нефи 31:13 с указанието, дадено във 2 Нефи 31:15–16, помислете как можете да устоявате до края с „искрена цел” и „цялостно намерение в сърцето”.
Запишете отговорите на следните въпроси във вашия дневник за изучаване на Писанията:
Как изразите „цялостно намерение в сърцето”, „без лицемерие” и „с искрена цел” са приложими за дейности като ежедневното изучаване на светите Писания или посещението на църковни събрания?
Каква е разликата между някой, който „казва молитвите си” и някой, който се моли „с цялостно намерение в сърцето”?
Каква е разликата между някой, който „взима от причастието” и някой, който взима от причастието „с искрена цел”?
Прочетете 2 Нефи 31:18 и открийте къде ще се намираме, след като преминем през портите на покаянието и кръщението. Когато упражняваме вяра, покайваме се, кръстени сме и получим дара на Светия Дух, ние влизаме в „стеснена(та) и тясна пътека”. Стеснена предполага точност, взискателност и липса на отклонение. Според 2 Нефи 31:18, как можем да знаем дали се намираме на стеснената и тясна пътека?
Да чувстваме дара на Светия Дух не е просто едно хубаво чувство, което получаваме от време на време. Спътничеството на Светия Дух е свидетелство от Бог, че се намираме на пътеката, водеща към вечен живот.
Запишете отговорите на следните въпроси във вашия дневник за изучаване на Писанията:
Как спътничеството на Светия Дух ви е помагало да оставате на стеснената и тясна пътека?
По какви други начини Светият Дух е благославял живота ви?
Прочетете 2 Нефи 31:19–21 и направете списък, като номерирате в Писанията си други неща, които трябва да правим, за да останем на пътеката. (Обърнете внимание, че 2 Нефи 31:19–20 е стих за овладяване от Писанията. Ако желаете, можете да си го отбележите по отличаващ се начин, така че да можете да го намирате в бъдеще.)
В дневника си за изучаване на Писанията запишете с едно изречение какво значи според вас да „бърза(ме) с увереност в Христа” (2 Нефи 31:20).
В предоставените празни места, обобщете 2 Нефи 31:19–20 с изложение на принцип:
Ако , тогава . (Можете да си го отбележите в Писанията.)
Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли дава следния обнадеждаващ съвет на онези, които чувстват, че са се отклонили от стеснената и тясна пътека: „По време на нашето пътуване през живота, ще се сблъскваме с много препятствия и ще допускаме някои грешки. Напътствието на Писанията ни помага да осъзнаваме тези грешки и да предприемаме нужните поправки. Спираме да се движим в грешната посока. Внимателно изучаваме пътната карта на Писанията. След което продължаваме нататък с покаяние и необходимото възмездие, за да застанем на „стеснената и тясна пътека, която води към вечен живот” (2 Нефи 31:18)” („Living by Scriptural Guidance”, Ensign, ноем. 2000 г., стр. 17).
Размишлявайте как това изказване и Писанията, които сте изучили днес, ви дават „светла надежда” (2 Нефи 31:20).
Отделете пет минути за запаметяване на 2 Нефи 31:20. Накарайте ваш близък или приятел да ви изпита дали знаете стиха, или пък можете да закриете стиха с ръка и да се опитате да го цитирате без да гледате. Опитайте се да напишете стиха по спомен в дневника си за изучаване на Писанията.
Използвайки 2 Нефи 31:20, изберете едно от нещата, които трябва да правим, за да останем на правилната пътека, с което се справяте добре. След което, направете описание в дневника си за изучаване на Писанията, за това как се справяте. След това, изберете една област, в която бихте искали да направите подобрения, и запишете как смятате да постигнете това.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Как можем да избягваме лицемерието?
Нефи предупреждава за лицемерието във 2 Нефи 31:13. Лицемерие означава да се преструваш или да играеш роля, която другите да виждат, но която не е отражение на истинската ти същност. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли описва какво значи да действаме без лицемерие:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Дали наистина живеем според Евангелието или само представяме една илюзия за праведност, така че хората около нас да предполагат, че сме праведни, докато всъщност нашите сърца и действията в частния ни живот не следват Господните учения?
Дали не сме възприели само „вид на божественост”, докато „отричаме силата Му” (вж. Джозеф Смит—История 1:19)?
Дали сме действително праведни или симулираме подчинение само когато мислим, че другите ни гледат?
Господ е дал ясно да се разбере, че не може да бъде заблуждаван от привидности и ни е предупредил да не мамим нито Него, нито околните. Предупредил ни е да внимаваме с хората, които представят лъжлива визия, чиято светла усмивка крие тъмната реалност. Знаем, че Господ „гледа на сърце”, а не „на лице” (вж. 1 Царе 16:7)” („True to the Truth”, Ensign, май 1997 г., стр. 15–16).
Как „устояваме до края”?
Изразът „устояване до края” (2 Нефи 31:16) често се използва, за да се изрази необходимостта търпеливо да издържаме на трудностите през целия си живот. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин обяснява, че да устоим до края също означава да продължим в своята вярност на Христос до края на живота си:
„Устояването до края е учение за продължаването по пътеката, която води към вечен живот, след като човек е поел по пътя чрез вяра, покаяние, кръщение и получаване на Светия Дух. Устояването до края изисква цялото ни сърце. …
Устояването до края означава, че животът ни е изцяло вкоренен в почвата на Евангелието, че сме напълно активни в Църквата, че смирено служим на нашите ближни, че живеем живот, подобен на Христовия и спазваме нашите завети. Устояващите са хармонични личности, последователни, смирени, непрекъснато се усъвършенстват и няма лицемерие в тях. Свидетелството им не се основава на социални предпоставки—основава се на истина, знание, опит и на Духа” („Продължавайте”, Лиахона, ноем. 2004 г., стр. 101).
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:
Аз изучавах 2 Нефи 31 и завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: