Въведение към Яков
Защо да изучаваме тази книга?
Като изучаваме книгата на Яков, ние научаваме важни уроци от човек, който е имал непоклатима вяра в Исус Христос. Яков многократно свидетелства за Спасителя и приканва народа си и хората, които ще прочетат думите му, да се покаят. Той учи и показва колко важно е прилежното изпълнение на призованията от Господ. Той предупреждава хората срещу опасностите от городостта, богатсвата и неморалността. Яков също цитира и прави коментар на алегорията на Зенос за маслинените дървета, която илюстрира неуморните усилия на Спасителя да даде спасение на всички Божии чеда. Когато се сблъсква със Серим, антихриста, Яков демонстрира как праведно да отговаряме на хората, които поставят под съмнение или критикуват нашата вяра.
Кой написва тази книга?
Яков, петият син на Сария и Лехий, написва тази книга. Той е роден в пустошта по време на пътешествието на семейството си към обетованата земя. В младостта си Яков „изстрада огорчения и много скръб поради грубостта на братята (си)” (2 Нефи 2:1). Въпреки това, Лехий му обещава, че Бог ще „посвети страданията (му) за (негова) полза” и че той ще изживее дните си „в служба на (своя) Бог” (2 Нефи 2:2–3). През своята младост Яков вижда славата на Спасителя (вж. 2 Нефи 2:3–4). Нефи посвещава Яков да бъде свещеник и учител на нефитите (вж. 2 Нефи 5:26) и по-късно му доверява малките плочи на Нефи (вж. Яков 1:1–4). Като верен свещенически ръководител и учител, Яков се труди усърдно да убеждава народа си да вярват в Христос (вж. Яков 1:7). Той получава откровения относно Спасителя, изпитва служението на ангели и чува Господния глас (вж. Яков 7:5) и вижда своя Изкупител (вж. 2 Нефи 11:2–3). Яков е баща на Енос, на когото поверява плочите преди смъртта си.
Кога и къде е написана книгата?
Книгата на Яков започва около 544 пр. Хр., когато Нефи възлага на Яков Малките плочи. Завършва около края на живота на Яков, когато той предава плочите на сина си Енос. Яков пише този летопис, докато живее в земята Нефи.