Въведение към Еламан
Защо да изучаваме тази книга?
При изучаването си на книгата на Еламан, ще черпите опит от примерите и ученията на велики мъже като Еламан, Нефи, Лехий и Самуил Ламанитът, които смело се подчиняват на Господ и свидетелстват за Исус Христос. Служението на тези мъже показва, че Бог дарява сила, за да помага на служителите Си да изпълняват волята Му, както и че усилията на праведните хора могат да осигурят благословии на хиляди други. Също така, ще научите за последствията, които следват от гордостта, нечестието и тайните заговори.
Кой написва тази книга?
Мормон събира и съкращава летописи от Големите плочи на Нефи, за да състави книгата на Еламан. Книгата носи името на Еламан, син на Еламан и внук на Алма-младши. Еламан получава летописите от своя чичо, Сивелон, и служи като праведен съдия над народа на Нефи. Той учи синовете си Нефи и Лехий да си спомнят своя Изкупител Исус Христос (вж. Еламан 5:9–14). По-късно тези учения вдъхновяват Нефи да се откаже от позицията си на върховен съдия, за да проповядва покаяние на нефитите и ламанитите. След като хиляди ламанити биват обърнати във вярата, един пророк на ламанитите на име Самуил, бива вдъхновен да проповядва покаяние и да пророкува измежду нефитите по същото време на Нефи. Книгата на Еламан черпи от летописите, водени по времето на управлението и служението на Еламан (Еламан 1–3) и Нефи (Еламан 4–16). Летописът на Нефи включва пророчествата и ученията на Самуил Ламанитът.
Кога и къде е написана книгата?
Първоначалните летописи, използвани като източник за книгата на Еламан, вероятно са написани между 52 г. пр. Хр. и 1 г. пр. Хр. Мормон съкращава тези летописи някъде между 345 г. сл. Хр. и 385 г. сл. Хр.. Мормон не записва къде се намира, когато съставя тази книга.