Урок 15

Исус Христос въвежда причастието

Въведение

„Живият Христос: свидетелството на апостолите“ гласи: „(Исус Христос) въведе причастието, което да напомня за Неговата велика единителна жертва“ ( Лиахона, апр. 2000 г., с. 2). Когато вземаме от причастието, ни се напомня, че Спасителят кървял от всяка пора и умрял за нас; също така ние подновяваме нашите завети с Бог.

Подготвително четене

Далин Х. Оукс, „Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 17-20.
Джефри Р. Холанд, „This Do in Remembrance of Me“, Ensign ноем. 1995 г., с. 67–69.

Предложения за преподаване

Матея 26:26–28; Лука 22:15

Исус Христос установява нов завет

Покажете придружаващата картина или друга картина, изобразяваща Тайната вечеря и поканете един ученик да обясни кое събитие е изобразено на нея:

Попитайте учениците:

Как бихте се чувствали, ако самият Спасител подготви, благослови и ви даде причастие?

Помолете един ученик да прочете Лука 22:15 на глас. Насърчете класа да помислят по време на този урок за причината, поради която Спасителят пожелава да прекара Пасхата със Своите ученици.

Помолете един ученик да прочете Матея 26:26–28 на глас и помолете класа да следят текста. Дайте определение на думата завет (може да предложите на учениците да си запишат значението в полето на техните Писания). Обсъдете следния въпрос:

Ако Исус установява нов завет, кой завет заменя?

Следващата информация ще даде контекст, който ще бъде полезен за вашето обсъждане: В древността, когато Иехова сключва своя завет с чедата на Израил, Моисей им предава словата на Иехова и хората сключват завет да се подчиняват на тези слова. След това Моисей принася жертвоприношение, взима кръв от него и напръсква хората, като казва: „Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас“. (Вж. Изход 24:3–8). Исус се позовава на изказването на Моисей, когато проповядва, че Той е на път да установи нов завет с Божиите чеда, като пролее Своята кръв (също както пръскането с животинска кръв символизира сключването на завет между чедата на Израил и Иехова). Когато Исус представя чашата с вино на Своите апостоли, Той дава знак за изпълнението на стария завет и установяването на новия (вж. Евреите 9:12–15). Законите на Моисей (Старият завет) в по–голямата си част представляват едно велико пророчество за Месията. Исус Христос е изпълнението на това пророчество (вж. 2 Нефи 11:4; Яков 4:5; Алма 34:13–14), най–вече в смисъл, че Той постига крайната цел на този закон чрез единителната Си жертва.

Над какво съсредоточава нашето внимание приношението на кръв и в новия и в стария завет? (Единението на Исус Христос и проливането на Неговата кръв за опрощаване на нашите грехове).

Покажете следното изявление от старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Причастието е обредът, който заменя приношението на кръв и жертвоприношенията на животни на Моисеевия закон, а с това се дава и обещанието на Спасителя: „И който дойде при Мене със съкрушено сърце и разкаян дух, него ще кръстя с огън и със Светия Дух“ (3 Нефи 9:20)“ („Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 19).

Как бихте обобщили обсъдените до момента истини за Тайната вечеря? (Докато учениците отговарят, обърнете внимание, че Исус Христос изпълнява стария завет и установява нов завет чрез причастието).

Лука 22:14–20; 3 Нефи 18:7, 11

Причастието ни помага да си спомняме за Спасителя

Разделете учениците по двойки. Поканете всяка двойка да прочете Лука 22:19–20 и 3 Нефи 18:7, 11. Кажете им да открият друга причина (в допълнение на установяването на нов завет), поради която Спасителят въвежда причастието. Обсъдете следните въпроси:

Каква причина изтъква Спасителят за въвеждане на причастието? (Учениците трябва да разпознаят следната истина: Когато вземаме от причастието, ние трябва да помним Спасителя).
Защо е важно да полагаме усилие да помним Спасителя, докато вземаме от причастието?
Ако не си спомняме за Спасителя и какво е направил за нас, какъв смисъл има причастието?

Може да дадете на всеки ученик копие от придружаващия лист за раздаване, който съдържа част от речта на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. Нека учениците прочетат брошурата наум. След като сте предоставили достатъчно време, задайте следните въпроси:

Какъв съвет бихте дали на някой, на когото му е трудно да се съсредоточи над Спасителя и Неговата жертва по време на обреда на причастието? (Докато учениците отговарят, може да наблегнете, че щом търсим възможности да мислим за живота на Спасителя и служението Му през седмицата, няма да ни е трудно да се съсредоточим върху Него по време на извършване на обреда на причастието в неделя).
Какви благословии сте усетили, когато сте се опитвали да си спомняте за Спасителя и Неговото Единение, докато сте вземали от причастието?

1 Коринтяните 11:27–30; 3 Нефи 18:28–29; 20:8–9

Като вземаме достойно от причастието, ние подновяваме своите завети

Поканете учениците да прочетат и сравнят 1 Коринтяните 11:27–30 и 3 Нефи 18:28–29; 20:8–9 наум. Кажете им да открият предупреждение, свързано с причастието. След това попитайте:

Защо е неразумно да вземаме от причастието недостойни?

Може да е полезно да споделите следното изказване от старейшина Джон Х. Гробърг от Седемдесетте, който обяснява какво означава да вземаме от причастието недостойни:

„Ако желаем да се усъвършенстваме (което е да се покаем) и не сме под свещеническа забрана, тогава, според мен, сме достойни. Ако, обаче, нямаме желание да се усъвършенстваме, ако нямаме намерение да следваме напътствията на Духа, трябва да се запитаме: „Достойни ли сме да вземаме от причастието или се подиграваме със същинската цел на причастието, която е да действа като катализатор за лично покаяние и усъвършенстване“? (“The Beauty and Importance of the Sacrament,” Ensign, май 1989 г., с. 38).

Какви са благословиите за хората, които са достойни да вземат от причастието? (Вж. 3 Нефи 20:8–9). (Уверете се, че учениците разбират, че ако ние вземаме от причастието с молитва и каещ се дух, можем да получим опрощение на греховете, както когато сме били кръстени).

„Без средство, чрез което можем да се очистим след кръщението, всеки един от нас ще бъде загубен за духовните неща. Не можем да имаме спътничеството на Светия Дух, а в деня на Страшния съд ще сме принудени да бъдем „отхвърлени навеки“ (1 Нефи 10:21). Толкова сме благодарни, че Бог е осигурил начин за всеки кръстен член на Неговата църква да бъде периодично пречистван от мръсотията на греха. Причастието е основна част от този процес“ („The Aaronic Priesthood and the Sacrament“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 38).

Според старейшина Оукс, защо причастието е толкова значим евангелски обряд?

Споделете това допълнително изявление на старейшина Оукс:

„Заповядано ни е да се покаем за греховете си, да дойдем при Господ със съкрушено сърце и каещ се дух и да вземем от причастието, като приемем заветите, които то ни предоставя. Когато подновяваме кръщелния си завет по този начин, Господ подновява очистващия ефект на нашето кръщение. По този начин се пречистваме и винаги можем да имаме Неговия Дух с нас. Важността на това допълнително се подчертава и в Божията заповед да вземаме от причастието всяка седмица (вж.У. и З. 59:8–9)“ („The Aaronic Priesthood and the Sacrament“, Ensign, ноем. 1998 г., с. 38).

Може да обясните, че когато достойно вземаме от причастието, ние „подновяваме всички завети, които сме сключили с Господ“ (Delbert L. Stapley, in Conference Report, Oct. 1965, 14; italics added; вж. също Л. Том Пери, „Сега като вземаме от причастието“, Лиахона, май 2006 г., с. 41).

Поканете учениците да прочетат отново Лука 22:15. След това попитайте:

Ако някой ви попита защо според вас Исус толкова искал да прекара Пасхата със Своите ученици, какво бихте отговорили? Какво свидетелство бихте дали?

Свидетелствайте, че когато помним Исус Христос и Неговата единителна жертва и когато вземаме достойно от причастието, ние подновяваме нашите завети с Господ. Насърчете учениците да помислят как сами биха могли да предложат „съкрушено сърце и каещ се дух“, когато взимат от причастието. Отправете им предизвикателство да направят обряда на причастието редовно духовно преживяване.

За четене от учениците

Матея 26:26–28; Лука 22:17–20; 1 Коринтяните 11:27–30; 3 Нефи 18:1–11, 28–29; 20:8–9; Учение и завети 20:75–79.
Далин Х. Оукс, „Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 17-20.

Подбрано то Джефри Р. Холанд, „This Do in Remembrance of Me“

„Ако помненето е основната ни задача, за какво се сещаме, когато тези ясни и ценни неща ни бъдат предложени?

Можем да се сетим за доземния живот на Спасителя и за всичко, което Той е направил като великия Иехова, създател на небесата и земята и всички неща, които са в тях. Можем да се сетим, че още на Великия съвет в небесата Той ни е обичал и е бил толкова силен, че дори тогава сме тържествували чрез силата Христова и нашата вяра в кръвта на Агнеца (вж. Откровението 12:10–11).

Можем да помним простичкото величие на Неговото земно раждане. …

Можем да помним чудесата на Христос и Неговите учения, Неговите изцеления и Неговата помощ. Можем да помним, че Той дава зрение на слепеца и слух на глухия, здраве на куция, прокажения и слабия. Тогава, в дните, в които чувстваме, че нашият напредък е спрял или нашите радости и очаквания са намалели, ние можем да се опрем непоклатимо на Христос. …

Можем да помним, че дори с такава свещена мисия, която Му е дадена, Спасителят открива радостта от живота, Той се радва на хората и казва на учениците Си да бъдат щастливи. Той казва, че ние трябва да се радваме на Евангелието, сякаш сме открили голямо съкровище, истински скъпоценен бисер, точно пред вратата ни. …

Можем да помним, че Христос нарича Своите ученици „приятели“. …

Ние можем – и трябва – да помним прекрасните неща, които са дошли в живота ни и че „всяко нещо, което е добро, идва от Христос“ (Мороний 7:24). …

През някои дни ние ще имаме причини да помним лошото отношение, което Той получава, отхвърлянето, което изпитва и неправдата, о, неправдата, която преживява. Когато също се изправим пред това в живота, можем да си спомним, че Христос е угнетяван отвсякъде, но не утеснен, в недоумение, но не отчаян, гонен, но не оставен, повален, но не погубен (вж. 2 Коринтяните 4:8–9).

Когато ни сполетят тези трудни времена, можем да си спомним как Спасителят трябвало да слезе по-ниско от всички неща, преди да може да се извиси над тях, че Той изстрадал мъки и злочестини и изкушения от всякакъв вид, та да може да бъде изпълнен с милост и да знае как да помага на Своя народ в техните немощи (виж У. и З. 88:6; Aлма 7:11–12).

За онези, които залитат или се спъват, Той е там да ни задържи и да ни даде сили. На края Той е там да ни спаси и заради всичко това Той даде живота Си. …

… Всичко това ние можем да помним, когато бъдем поканени от коленичил млад свещеник винаги да си спомняме за Христос“ (Ensign, ноем. 1995 г., с. 67–69).