В името на вашето потомство
Не бъдете слабото звено в тази красива верига на вярата, чието начало сте поставили или сте получили като наследство. Бъдете силното звено.
Преди няколко години, когато служих в област Южна Америка Северозапад и живях в Лима, Перу, аз имах прекрасно преживяване, което бих искал да споделя с вас.
Случи се, когато се връщах у дома след натоварен със задачи уикенд. След като най-после имиграционния контрол на летището приключи, аз открих, че ме чака дружелюбен шофьор на такси от фирмата, която обикновено използваме. Той ме отведе до колата си и аз седнах отзад, готов да се отпусна и да се наслаждавам на пътуване до дома в тишина. След няколко пресечки шофьорът получи телефонно обаждане от своя супервайзър, който му каза, че съм взел грешното такси. За мен била запазена друга кола и супервайзърът го помоли да ме върне обратно на летището, в случай, че искам да сменя колите. Казах му, че не е необходимо и че можем да продължим пътуването. След няколко минути в мълчание, той ме погледна през огледалото за обратно виждане и попита: „Вие сте мормон, нали?“.
Е, след този подканящ въпрос, аз знаех, че моментите на тишина са отминали. Не можах да устоя на желанието да разбера къде ще ни отведе неговият въпрос.
Научих, че името му е Омар, името на съпругата му е Мария Тереза, както и че имат две деца – Каролина на 14 години и Родриго на 10 години. Омар бил член на Църквата от дете. Семейството му било активно, но в някакъв момент, родителите му спрели да посещават събранията в Църквата. Омар станал напълно неактивен на 15-годишна възраст. При срещата ни той беше на 40 години.
В онзи момент аз осъзнах, че не бях взел грешното такси. Не беше съвпадение! Казах му кой съм и, че съм в неговото такси, защото Спасителят го зове обратно в стадото Си.
След това разговаряхме за времето, когато той и семейството му са били активни членове на Църквата. Той имаше съкровени спомени от приятни моменти на семейна домашна вечер и някои песни от Неделното училище за деца. След това той тихо изпя няколко думи от „Чедо на Бога съм“1.
След като взех неговия адрес, телефонния му номер и позволение да ги споделя с неговия епископ, аз му казах, че ще намеря начин да бъда в залата за събрания в първия ден на връщането му обратно в Църквата. Завърши нашето пътуване от летището до дома ми, както и краткото ни пътуване към неговото минало и пътищата ни се разделиха.
Няколко седмици по-късно неговият епископ ми се обади, за да ми каже, че Омар планира да присъства на богослужение в конкретна неделя. Казах му, че ще бъда там. В онази неделя Омар беше там със сина си. Съпругата и дъщеря му все още не бяха проявили интерес. Няколко месеца по-късно епископът му ми се обади отново, този път, за да ми каже, че Омар ще кръщава съпругата и двете си деца, и ме покани да присъствам. Това е снимката от онази неделя, когато те бяха потвърдени за членове на Църквата.
Същата онази неделя аз казах на Омар и неговото семейство, че ако са подготвени след една година, за мен ще бъде чест да извърша запечатването им в храма Лима Перу. Това е снимка на онзи паметен момент за всички нас, направена една година по-късно.
Защо споделям с вас това преживяване? Споделям го с две цели.
Първо, за да се обърна към онези добри членове, които поради някаква причина са се отклонили от възстановеното Евангелие на Исус Христос. Второ, за да се обърна също и към онези членове, активни днес, които може би не са толкова верни на сключените завети, колкото трябва да бъдат. И в двата случая бъдещите поколения ще бъдат повлияни, а благословиите и обещанията, които са запазени за техните потомци, са изложени на риск.
Нека да започнем с първия сценарий – добри членове, които са напуснали заветната пътека, както се беше случило с моя приятел от Перу – Омар. Когато го попитах, защо е решил да се върне, той отговори, че със съпругата си са почувствали, че техните деца ще бъдат по-щастливи, ако живеят с Евангелието на Исус Христос. Той беше почувствал, че е настъпил моментът да се върне обратно в Църквата в името на деца си.
Толкова е тъжно, когато случайно срещаме неактивни членове или хора, които не са членове на Църквата, които в даден момент са имали Евангелието в своите семейства, но са го изгубили заради решението на своите родители или баби и дядовци „да си вземат почивка“ от Църквата. Това решение може да окаже влияние върху техните потомци завинаги!
Техните деца и внуци са възпрепятствани да получават защитата и благословиите на Евангелието на Исус Христос в живота си. Дори още по-съкрушително, те губят обещанията за вечно семейство, които са имали преди. Решението на един човек оказва влияние върху цяла верига от потомци. Наследството на вярата е пречупено.
Но, както знаем, всичко счупено може да бъде поправено чрез Исус Христос. Поради тази причина ви моля да помислите върху поканата от президент Ръсел М. Нелсън: „Сега, ако сте се отклонили от тази пътека, нека ви помоля с цялата надежда на сърцето си: моля, върнете се. Каквито и да са притесненията или трудностите ви, за вас има място в тази Църква, в Господната Църква. Вие и вашите все още неродени поколения ще бъдете благословени от решението ви сега да се върнете на заветната пътека“2.
Сега нека да разгледаме втория сценарий – членове, активни днес, които може би не са толкова верни на сключените завети, колкото трябва да бъдат. Точно както решенията, взети вчера, оказват влияние върху реалността днес, днешните решения ще повлияят върху нашето бъдеще и бъдещето на членовете на нашето семейство.
Президент Далин Х. Оукс учи:
„Възстановеното Евангелие на Исус Христос ни насърчава да мислим за бъдещето. (…) То учи на велики идеи за бъдещето, които да насочват действията ни днес.
И обратното, всички познаваме хора, които се интересуват само от настоящето: да похарчат днес, да се насладят днес и да не мислят за бъдещето. (…)
Като вземаме решения сега, винаги трябва да се питаме: „Докъде ще доведе това?“3. Нашите настоящи решения ще ни отведат ли до радост в този живот и във вечността или ще ни отведат до скръб и сълзи?
Някои може да мислят: „Не е нужно да посещаваме църковните събрания всяка неделя“ или „Ще платим десятък, когато положението се подобри“, или „Няма да подкрепя ръководителите на Църквата по този въпрос“.
„Но – казват те, – ние знаем, че Църквата е истинна и никога няма да изоставим Евангелието на Исус Христос“.
Членовете с мисли като тези не осъзнават негативното влияние, което този „равнодушен“ тип членство ще окаже върху техния живот и живота на потомците им. Родителите може да останат активни, но рискът да изгубят децата си за вярата е висок – в този живот и във вечността.
Относно онези, които няма да наследят селестиална слава със семействата си, Господ казва: „Те са онези, които не са доблестни в свидетелството за Исус; затова те не придобиват венеца за царството на нашия Бог“4. Това ли искаме за нас или нашите деца? Не трябва ли да бъдем по-доблестни и по-малко равнодушни заради самите нас и заради нашите потомци?
Президент М. Ръсел Балард също изразява подобна загриженост:
„За някои поканата на Христос да вярват и да останат продължава да бъде тежка или трудна за приемане. За някои ученици е трудно да разберат дадено правило или учение на Църквата. Други имат притеснения относно нашата история или несъвършенствата на някои членове и ръководители от миналото и настоящето. (…)
Решението да „не ход(ите) вече“ с членовете на Църквата и избраните от Господ ръководители ще има дълготрайно влияние, което не винаги може да бъде разбрано веднага“5.
Какво тъжно наследство ще бъде предадено! И поради каква причина? Каквато и да е, тази причина не е достатъчно основателна, за да се пренебрегва негативното духовно влияние, което тя ще окаже върху поколения напред.
Мои скъпи братя и сестри, ако преминавате през една от тези две ситуации, които споменах в моето послание, моля ви да преосмислите своя курс на действие. Вие знаете, че Господ има план за нас в този живот. Знаете, че семействата могат да бъдат вечни. Защо излагате своето семейство на риск? Не бъдете слабото звено в тази красива верига на вярата, чието начало сте поставили или сте получили като наследство. Бъдете силното звено. Ваш ред е да предадете наследството на вярата на своите потомци и Господ може да ви помага.
От дълбините на сърцето си ви каня да помислите за това, да гледате напред и да прецените „докъде ще доведе това“ и, ако е необходимо, да бъдете достатъчно доблестни да следвате заветната пътека в името на своето потомство. В името на Исус Христос, амин.