Обща конференция
Да вървим напред в заветни взаимоотношения с Христос
Обща конференция, октомври 2023 г.


10:24

Да вървим напред в заветни взаимоотношения с Христос

Този, Който беше наранен за нас, ще позволи на смъртността да върши делото си в нас, но Той не иска сами да се справяме с трудностите.

Моят добър приятел Илан ми разказа за една пътека в Израел. „Нарича се Пътеката на Исус – каза той, – защото това е пътеката от Назарет до Капернаум, по която Исус е вървял, както вярват мнозина“. В същия момент реших, че желая да извървя тази пътека, затова започнах да правя планове за пътуване до Израел.

Шест седмици преди пътуването счупих глезен. Съпругът ми се притесняваше от тази контузия, а моята най-голяма тревога бе дали щях да мога да извървя „пътеката на Исус“ един месец по-късно. По природа съм инат, затова не отмених самолетните билети.

Помня как се срещнах с израелския си водач през онази красива юнска сутрин. Изскочих от буса и извадих комплект патерици и скутер за коляно. Мая, нашият водач, погледна гипсирания крак и каза: „Ами, не мисля, че ще можете да минете по тази пътека в това състояние“.

„Може би няма да мога – отговорих аз. – Но нищо не ми пречи да опитам.“ Тя кимна леко и тръгнахме. Обичам я за това, че повярва, че аз можех да извървя пътеката със счупен глезен.

За известно време сама заобикалях канарите по стръмната пътека. След това, впечатлена от искреността на моите усилия, Мая извади едно тънко въже, завърза го за дръжките на скутера ми и започна да дърпа. Дърпаше ме нагоре по хълмовете, през лимонени градини и покрай брега на Галилейското езеро. В края на пътуването изразих своята благодарност към моя мил водач за това, че ми помогна да постигна нещо, което никога нямаше да мога да постигна сама.

Когато Господ призовава Енох да пътува по земята и да свидетелства за Него, Енох се колебае1. Той е само момче и е бавен в говора. Как ще може да извърви този път в това състояние? Той е заслепен от счупеното в него. Господният отговор по повод тези пречки е прост и директен: „Ходи с Мен“2. Подобно на Енох, трябва да помним, че Този, Който беше наранен за нас3, ще позволи на смъртността да върши делото си в нас, но Той не иска от нас сами да се справяме с тези трудности4. Независимо от тежестта на нашия случай или настоящата ни посока, Той ще ни покани да ходим с Него5.

Спомнете си за затруднения млад мъж, който среща Господ в пустошта. Яков е далеч от дома. През тъмната нощ той сънува сън, съдържащ не само стълба, но и важни заветни обещания, включително така нареченото от мен „обещание на петте пръста“6. През тази нощ Господ застава до Яков, представя се като Бога на бащата на Яков, след което обещава:

  • Аз съм с теб.

  • Ще те пазя.

  • Отново ще те върна у дома.

  • Няма да те оставя.

  • Ще спазя обещанието Си към теб7.

Яков трябва да направи своя избор. Може да избере да прекара живота си само запознат с Бога на своя баща или може да избере да живее в отдадени заветни взаимоотношения с Него. Години по-късно Яков свидетелства за живота според Господните заветни обещания: „(Бог) (…) ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих“8. Точно както го е правил за Яков, Господ ще дава отговори на всеки от нас в моменти на нужда, ако изберем да обвържем живота си с Неговия. Той е обещал да върви с нас по пътеката.

Наричаме това вървене по заветната пътека – пътека, която започва със завета при кръщението ни и води до по-задълбочени завети, които сключваме в храма. Може би, като чувате тези думи, си представяте списък с отметки. Може би виждате само пътека с изисквания. По-задълбоченият поглед разкрива нещо по-въздействащо. Заветът не е само един вид договор, макар това да е важно. Той е взаимоотношение. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Заветната пътека е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог“9.

Помислете за брачния завет. Сватбата е важна, но също толкова важни са взаимоотношенията, които се изковават през съвместния живот след това. Същото важи и за нашите заветни взаимоотношения с Бог. Поставени са условия и по пътя ще има очаквания. Но Той кани всички нас да дойдем и, според способностите си, с пълно намерение на сърцето, да „бързаме напред“10 редом с Него, с упованието, че обещаните благословии ще дойдат. Писанията ни напомнят, че често тези благословии идват в избран от Него момент и по Неговия начин: 38 години11, 12 години12, веднага13. Какъвто е вашият път, такава ще е Неговата помощ14.

Неговата мисия е изпълнена с благоволение. Исус Христос ще върви с нас там, където сме, и такива, каквито сме. Това е причината за събитията в градината, на кръста и в гробницата. Спасителят е изпратен, за да ни помага да преодоляваме15. Но оставането там, където сме, няма да доведе до исканото от нас изкупление. Точно както не оставя Яков там в пустинята, Господ няма намерение да остави който и да е от нас там, където сме.

Неговата мисия е изпълнена също с издигане. Той ще работи с нас16, за да ни издигне там, където е Той, и по време на този процес ще направи възможно за нас да станем като Него. Исус Христос е дошъл да ни издигне17. Той желае да ни помага да ставаме като Него. Той е причината за храма.

Трябва да помним, че не само пътят ще ни възвиси, но и нашият спътник – Спасителят. И това е пътят на заветните взаимоотношения.

Когато бях в Израел, посетих Западната стена. За евреите това е най-святото място в Израел. Само това е останало от техния храм. Повечето са облечени по най-добрия възможен за тях начин, когато посещават това свято място; облеклото им е символ за тяхната отдаденост на взаимоотношенията им с Бог. Те посещават стената, за да четат от Писанията, да се поклонят и да излеят душите си в молитва. Молбата за храм сред тях обхваща всеки техен ден, всяка тяхна молитва съдържа този копнеж за дом на завета. Възхищавам се на тяхната отдаденост.

Когато се върнах у дома след пътуването си до Израел, се заслушах по-внимателно в разговорите относно заветите, случващи се около мен. Чух как някои си задават въпроса Защо трябва да вървя по заветната пътека? Имам ли нужда да отида в храма, за да сключа завети? Защо да нося светите одежди? Трябва ли да встъпя в заветни взаимоотношения с Господ? Отговорът на тези уместни и важни въпроси е прост: Зависи на какво ниво искате да бъдат вашите взаимоотношения с Исус Христос18. Всеки от нас трябва да даде свои собствени отговори на тези дълбоко лични въпроси.

Ето моят: Аз вървя по тази пътека като „възлюбена дъщеря на Небесни Родители“19, която Бог познава20 и на която Той има дълбоко доверие21. Като чедо на завета, аз имам право да получавам обещаните22 благословии. Избрала съм23 да ходя с Господ. Призована съм24 да бъда свидетел за Христос. Когато пътят изглежда труден, аз получавам сила25 чрез благодат. Всеки път, когато прекрача прага на Неговия дом, аз задълбочавам заветните си взаимоотношения с Него. Освещавана съм26 чрез Неговия Дух, надарявана съм27 с Неговата сила и съм отделена28 да изграждам Неговото царство. Чрез всекидневно покаяние и ежеседмично вземане от причастието, аз се уча да бъда непоколебима29 и се стремя да правя благодеяния30. Вървя по тази пътека с Исус Христос, като очаквам обещания ден, в който Той отново ще дойде. Тогава ще бъда запечатана като Негова31 и ще бъда вдигната като свята32 Божия дъщеря.

Ето защо вървя по заветната пътека.

Ето защо държа на заветните обещания.

Ето защо отивам в Неговия дом на завета.

Ето защо нося светите одежди като постоянно напомняне.

Защото искам да живея в отдадени заветни взаимоотношения с Него.

Може би и вие искате това. Започнете там, където се намирате33. Не позволявайте на вашето състояние да ви пречи. Помнете, че скоростта на нашия напредък или местоположението ни не са толкова важни, колкото самият напредък34. Поканете някого, на когото имате доверие и който е на заветната пътека, да ви представи на Спасителя, Когото е опознал. Учете се повече от Него. Влагайте усилия в тези заветни взаимоотношения с Него. Вашата възраст или състояние нямат значение. Можете да вървите с Него.

След като изминахме Пътеката на Исус, Мая не си взе обратно въжето. Остави го завързано на моя скутер. През следващите няколко дни моите млади племенници и техният приятел се редуваха и ме дърпаха из улиците на Йерусалим35. Те се погрижиха да не пропусна разказите за Исус. Беше ми напомнено за силата на подрастващото поколение. Можем да се учим от вас. Вие имате истинско желание да познавате водача, Исус Христос. Имате доверие на здравината на въжето, което ни обвързва с Него. Имате необикновената дарба да събирате другите при Него36.

За щастие, ще вървим по тази пътека заедно, насърчавайки се едни други по пътя37. Като споделяме нашите лични преживявания с Христос, ще засилваме своята отдаденост. За това давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Народът на Енох се отклонили, отрекли Христос и търсели собствените си съвети в мрака (вж. Моисей 6:27–28). В момент, в който губи вяра в хората, Енох се обръща към Господ за напътствие. Господ отправя към нас същия призив като този към Енох: „Ходи с Мен“ (Моисей 6:34, виж също Матей 11:28). Но може би, също като Енох, не сте сигурни дали можете да извървите пътя във вашето състояние. Може би по някакъв начин сте възпрепятствани. Може би самата причина, поради която трябва да извървим заветната пътека, е нашето състояние, защото сме възпрепятствани по някакъв начин и се нуждаем от Неговата помощ.

  2. Вж. Моисей 6:23–34.

  3. Вж. „Jesus of Nazareth, Savior and King“, Hymns, № 181.

  4. Вж. Етер 12:27.

  5. Вж. Матей 11:28–30.

  6. Моите момичета искат всяка сутрин да прошепват това обещание на пет пръста на децата си (моите внуци), като напомняне за техния Отец в небесата, Който има божествено знание за всяко от Неговите чеда.

  7. Вж. Битие 28:10–22. Заветът на Авраам също получава сериозно внимание през онази нощ. Следните елементи на завета на Авраам играят важна роля в живота ни и в Евангелието на Исус Христос: 1. Обещанието за вечно наследство (стих 13); 2. Вечно потомство (стих 14) и 3. Благословията и отговорността да се благославят всички народи по земята (стих 14).

  8. Битие 35:3, курсив добавен. Родителите на Яков го упътват да напусне дома си, за да се отдели от Исав, който заплашва да го убие, и да получи възможност да се запознае с жена, с която да сключи брак в завета (вж. Битие 27:41–45; 28:1–2, 5).

  9. Ръсел М. Нелсън, „Вечният завет“, Лиахона, окт. 2022 г., с. 11.

  10. 2 Нефи 31:20.

  11. Вж. Йоан 5:5, историята за къпалнята Витесда.

  12. Вж. Марк 5:25, историята за жената, която се допира до дрехата на Христос.

  13. Вж. Матей 14:31, историята за Петър, когато ходи по вода.

  14. Вж. „How Firm a Foundation“, Hymns, № 85.

  15. Вж. 1 Нефи 11:16–33.

  16. Вж. Филипяните 1:6, 2:13; Словата на Мормон 1:7.

  17. Вж. Йоан 12:32.

  18. Една пътека често се определя от ключови характеристики, като насочващи табели и маркировка. Така можем да сме сигурни, че се намираме на правилната пътека и напредваме в правилната посока. Взаимоотношенията също могат да се определят от ключови характеристики. Някои от тях включват очаквания (вж. Йеремия 29:11, Учение и завети 132:7); послушание (вж. Мосия 3:19; Алма 7:23, 13:28); смирение, подчинение, търпение, внимание, упование (вж. Притчи 3:5) и обич (вж. Римляните 8:31–39).

  19. Тема на Младите жени“, Евангелска библиотека, курсив добавен; вж. също Бони Х. Кордън, „Възлюбени дъщери“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 67.

  20. Вж. Йоан 4:1–29, историята за жената при кладенеца.

  21. Вж. Алма 38:1–3.

  22. Вж. Числа 6:23–27.

  23. Вж. Исус Навин 24:22.

  24. Вж. Учение и завети 25:3, историята за Ема Смит.

  25. Вж. 1 Коринтяните 15:9–10.

  26. Вж. 2 Летописи 20:1–17, най-вече стих 14.

  27. Вж. Учение и завети 109:1–46.

  28. Вж. 1 Царе 16:11–13.

  29. Вж. Естир 4:16, историята за Естир.

  30. Вж. Деянията на апостолите 10:38.

  31. Вж. Исайя 43:1–5.

  32. Вж. Второзаконие 28:1–9.

  33. Един добър приятел ми напомни, че призивът към действие е важен във всяко взаимоотношение.

  34. От разговор с Кристен Олсън, септ. 2023 г.

  35. Благодаря на Мак Осуолд, Камдън Осуолд, Аштън Матъни и Джак Бътлър за това, че ми помагаха.

  36. „Спомняте си, че поканих младежите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да се присъединят към Господния батальон от младежи, за да участват в най-великото дело на земята днес – събирането на Израил. Отправих тази покана към нашите младежи, защото те притежават необикновена дарба да помагат на околните и да споделят своите вярвания по един убедителен начин (Ръсел М. Нелсън, „Свидетели, кворуми на свещеничеството на Аарон и класове в Младите жени“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 39).

  37. „Царството Божие е като обсаден град, обграден от всички страни от смърт. Всеки човек има точно определено място на стената, което трябва да защитава, и никой не може да застава на мястото на другия, но нищо не ни пречи да се насърчаваме едни други“ (Мартин Лутер, в Луис Уилям Спиц, The Renaissance and Reformation Movements, 1987 г., с. 335).