Да възлюбиш ближния си
Състраданието е Христово качество. То се поражда от любовта към другите и не познава граници.
Каня ви тази сутрин да се присъедините към мен на едно пътуване из Африка. Няма да видите лъвове, зебри или слонове, но може би в края на пътуването ще видите как хиляди членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни откликват на втората голяма заповед – да „възлюбиш ближния си“ (Марк 12:31).
Представете си за момент червената пръст на Африка. От изсъхналата и гола земя виждате, че не е падала и капчица дъжд в продължение на твърде много години. Малкото животни, които пресичат пътя ви, са слаби и недохранени, и са водени от пастир от Карамаджонг, покрит с одеяло и обут със сандали, който върви напред с надеждата да намери растителност и вода.
Като минавате по грубия и каменист път виждате няколко групи красиви деца и се чудите защо не са на училище. Децата се усмихват и махат с ръка, вие също им махате със сълзи на очите и с усмивка. Деветдесет и два процента от малките деца, които виждате при пътуването си, живеят в условия на недостиг на храна и сърцето ви е изпълнено с мъка.
Напред виждате майка, която внимателно носи една двадесетлитрова туба с вода на главата си и още една – в ръката си. Тя представлява едно от всеки две домакинства в този район, където всеки ден жени, млади и възрастни, вървят повече от 30 минути във всяка посока, до източника на вода за семейството им. Внезапно ви обзема силно чувство на тъга.
Минават два часа и вие пристигате на усамотена, сенчеста поляна. Мястото за събрание не е зала или дори палатка, а вместо това е под няколко големи дървета, осигуряващи убежище от парещото слънце. Забелязвате, че на това място няма течаща вода, няма електричество, няма тоалетни с вода. Оглеждате се и разбирате, че сте сред хора, които обичат Бог и веднага усещате към тях Божията любов. Те са събрани, за да получат помощ и надежда, а вие пристигате, за да я споделите с тях.
Такова беше пътуването ни със сестра Ардърн, сестра Камил Джонсън, общ президент на Обществото за взаимопомощ, и съпругът ѝ Дъг, заедно със сестра Шарън Юбанк, директор на Хуманитарните служби на Църквата, докато бяхме в Уганда, страна с 47 милиона население в Централна Африка. През този ден, под сянката на дърветата, посетихме здравен проект на общността, който е съфинансиран от Хуманитарните служби на Църквата, УНИЦЕФ и Министерството на здравеопазването на правителството на Уганда. Това са доверени организации, внимателно подбрани, за да се уверим, че дарените хуманитарни средства от членовете на Църквата са използвани разумно.
Сърцераздирателно е да гледаш недохранени деца и въздействието на туберкулозата, маларията и непрестанната диария, въпреки това всеки от нас почувства голяма надежда за по-добро бъдеще за хората, които срещнахме.
Тази надежда идва, отчасти, чрез добрината на членовете на Църквата по света, които даряват време и пари за хуманитарните усилия на Църквата. Наведох глава в знак на благодарност, когато видях, че се помага на болните и наскърбените. В този момент по-добре разбрах какво има предвид Царя на царете, когато казва:
„Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас (…)
защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте“ (Матей 25:34–35).
Спасителят ни умолява: „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16, вж. също стихове 14–15). В това отдалечено място на земята, добрите ви дела внасят светлина в живота на хората в отчаяна нужда и облекчават товара им, а Бог бива прославян.
На този горещ прашен ден, ми се искаше да можехте да чуете техните молитви на възхвала и благодарност към Бог. Помолиха ме да ви кажа на техния местен език карамаджонг, „Алакара“. Благодаря ви.
Нашето пътуване ми напомни за притчата за добрия самарянин, чието странстване го отвежда на прашен път, не много различен от този, който ви описах, водещ от Йерусалим до Йерихон. Този служещ самарянин ни учи какво означава „да възлюбиш ближния си“.
Той вижда „някой си човек (…) (който) се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв“ (Лука 10:30). И „смили се“ самарянинът (Лука 10:33).
Състраданието е Христово качество. То се поражда от любовта към другите и не познава граници. Исус, Спасителят на света, е олицетворение на състраданието. Когато четем, че „Исус се просълзи“ (Йоан 11:35), ние сме свидетели, както Мария и Марта, на Неговото състрадание, което Го накара първо да се потресе в духа и да се смути (вж. Йоан 11:33). В Книгата на Мормон Христос дава пример за състрадание, когато се явява на множеството и казва:
„Имате ли някои, които са куци или слепи (…) или глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тука и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам. (…)
И Той изцели всеки един“ (3 Нефи 17:7, 9).
Въпреки всичките ни усилия, вие и аз няма да изцелим всички, но всеки от нас може да е този, който ще промени живота на някого. То е само едно момче, обикновено момче, което предлага пет хляба и две риби, които нахранват пет хиляди. Ние можем да попитаме по отношение на нашите дарения, както ученикът Андрей пита за хляба и рибите: „Какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Уверявам ви – достатъчно е да дадете или направите каквото можете, след това да позволите на Христос да добави към вашите усилия.
Във връзка с това старейшина Джефри Р. Холанд ни кани „бедни или богати“ да правим „това, което можем“, когато околните изпаднат в нужда. След това свидетелства, както и аз, че Бог „ще ви помага и води в състрадателните ви дела на Христови ученици“ („Нима не сме всички ние просяци?“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 41).
В онази далечна земя, през онзи незабравим ден, бях свидетел, както съм свидетел и сега, на стоплящото душата и променящото живота състрадание на членовете на Църквата, както бедни, така и богати.
Притчата за добрия самарянин продължава като той „превърза раните (на човека …) и се погрижи за него“ (Лука 10:34). Хуманитарните служби на нашата Църквата бързо реагират на природни бедствия и ширещите се по света болести, глад, детска смъртност, недохранване, разселване, както и често невидимите рани на обезсърчение, разочарование и отчаяние.
Самарянинът тогава „извади два динария и ги даде на гостилничаря и каза: Погрижи се за него“ (Лука 10:35). Като църква, ние сме благодарни да си сътрудничим с „гостилничари“ или организации като Католически служби за помощ, УНИЦЕФ и Червен кръст, за да ни помагат в хуманитарните ни начинания. Еднакво сме благодарни за вашите „два динария“ или две евро, две песо или два шилинга, които облекчават бремето, което се носи от толкова много хора по света. Вероятността е малка да знаете кои са получателите на вашето време, долари и стотинки, но състраданието не изисква да ги познаваме, а само да ги обичаме.
Благодаря ви, президент Ръсел М. Нелсън, за напомнянето, че „когато обичаме Бог с цялото си сърце, Той обръща сърцата ни към това, което е добро за другите“ („Втората голяма заповед“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 97). Свидетелствам, че всеки от нас ще се радва на голяма радост, мир, смирение и любов, когато следваме призива на президент Нелсън да обърнем сърцата си към благосъстоянието на другите и молбата на Джозеф Смит да „нахраним гладния, да облечем голия, да дадем на вдовицата, да изтрием сълзата на сирачето, да утешим страдащия, било в тази църква или някоя друга, или извън каквато и да било църква, където и да ги намерим“ (в „Editor’s Reply to a Letter from Richard Savary“, Times and Seasons, 15 март 1842 г.)
Всички тези отминали месеци, ние открихме гладните и страдащите на сухи и прашни места, и бяхме свидетели на умоляващите им за помощ очи. По собствен начин, ние бяхме потресени в духа и смутени (вж. Йоан 11:33), и все пак тези чувства се потушават, когато виждаме как състраданието на членовете на Църквата се проявява, като гладните биват нахранени, дава се на вдовиците, страдащите са утешени и сълзите им са изтрити.
Нека винаги да се грижим за благосъстоянието на другите и да изразяваме на думи и на дела, че „(сме) готови да носи(м) един другиму тегобите си“ (Мосия 18:8), да „превърже(м) сърцесъкрушените“ (Учение и завети 138:42) и да спазваме втората голяма заповед да „възлюби(м) ближния си“ (Марк 12:31). В името на Исус Христос, амин.