Изцелителната сила на Спасителя сред островите в морето
Чрез храмовите благословии, Спасителят изцелява отделни хора, семейства и народи.
През 60-те години на 20-и век баща ми преподаваше в Колежа на Църквата в Лаие, Хаваи, където съм роден. Моите седем по-големи сестри настоявали родителите ми да ме нарекат с хавайското име „Кимо“. Живеехме близо до храма Лаие Хаваи, който се използваше от повечето членове на Църквата от област Азия Тихи океан, включително Япония1. По онова време групи японски светии започнаха да идват до Хаваи, за да получават благословиите на храма.
Един от тези членове беше сестра от красивия остров Окинава. Историята за нейното пътуване до храма Хаваи е изключителна. Две десетилетия по-рано тя била сключила брак с уредена по традиция будистка сватба. Само месеци по-късно Япония атакувала Пърл Харбър, Хаваи, пораждайки конфликт между Япония и Съединените щати. В резултат на битки като при Мидуей и Иво Джима, военните действия отблъснали японските сили към бреговете на родния ѝ остров Окинава, който бил последната отбранителна линия в защитата срещу съюзническите сили преди настъпването им към вътрешността на Япония.
Битката в Окинава бушувала в продължение на три мъчителни месеца през 1945 г. Флотилия от 1300 американски военни кораби заобиколили и бомбандирали острова. Жертвите сред военни и цивилни били огромни. Днес на един възпоменателен монумент в Окинава са написани повече от 240 000 имена на хора, за които се знае, че са загинали в битката2.
В отчаян опит да избяга от яростните атаки, тази жена от Окинава, съпругът ѝ и двете им малки дечица потърсили убежище в пещера в планината. Те преминали през неописуеми страдания през последвалите седмици и месеци.
Една отчаяна вечер по време на битката, с гладуващо семейство и съпруг в безсъзнание, тя се чудела дали да не сложи край на страданията на всички с ръчна граната, каквато властите били предоставили на нея и на други хора именно с тази цел. Но, докато била на път да го стори, изпитала дълбоко духовно преживяване, което ѝ помогнало по осезаем начин да усети реалността на Бог и Неговата любов към нея, и това ѝ дало сили да продължи. През следващите дни тя свестила съпруга си и хранела семейството си с треви, мед от диви кошери и улова от близко поточе. Изумително е, че издържали шест месеца в пещерата, докато местни жители не ги информирали, че битката е свършила.
Когато семейството ѝ се завърнало у дома и започнало да гради живота си отначало, тази японка започнала да търси отговори относно Бог. Постепенно в нея се зародила вяра в Исус Христос и нуждата да бъде кръстена. Обаче се притеснявала за обичните си хора, които били починали без знанието за Исус Христос и без да бъдат кръстени, в това число нейната майка, починала при раждането ѝ.
Представете си радостта ѝ, когато две сестри мисионерки от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни посетили дома ѝ един ден и я учили, че хората могат да научат за Исус Христос в света на духовете. Тя била очарована от учението, че родителите ѝ могат да изберат да следват Исус Христос след смъртта си и да приемат кръщението, извършено за тях в свети места, наречени храмове. Тя и семейството ѝ се обърнали във вярата в Спасителя и били кръстени.
Семейството ѝ се трудило усърдно и започнало да преуспява, като им се родили още три деца. Те били верни и активни в Църквата. Тогава, неочаквано съпругът ѝ получил удар и починал, което я принудило да работи дълги часове на няколко места в продължение на много години, за да издържа петте си деца.
Някои от роднините ѝ и съседите ѝ я критикували. Те посочвали присъединяването ѝ към християнска църква като причина за проблемите ѝ. Непоклатима въпреки голямата трагедия и суровите критики, тя се придържала към вярата си в Исус Христос, решена да продължи напред, уповавайки се на това, че Бог я познава и че ѝ предстоят по-светли дни3.
Няколко години след неочакваната смърт на съпруга ѝ, президентът на мисия Япония се почувствал вдъхновен да насърчи японските членове да полагат усилия да посещават храма. Президентът на мисия бил американски ветеран от битката в Окинава, поради която тази сестра и семейството ѝ страдали толкова много4. Въпреки всичко, смирената сестра казва за него: „По онова време той ни беше омразен враг, а сега беше тук с Евангелието на любовта и мира. Това за мен беше чудо“5.
След като чула посланието на президента на мисия, овдовялата сестра изпитала желание да бъде запечатана за семейството си в храма някой ден. Но, това било невъзможно за нея поради финансови и езикови бариери.
Но се появили няколко изобретателни решения. Цената можело да бъде намалена наполовина, ако членовете в Япония резервират цял самолет до Хаваи извън туристическия сезон6. Членовете също така записвали и продавали грамофонни плочи, озаглавени Японските светии пеят. Някои членове дори продали домовете си. Други напуснали работа, за да могат да пътуват7.
Друга трудност за членовете бил фактът, че презентацията в храма не била преведена на японски. Ръководителите на Църквата призовали японски брат да пътува до храма в Хаваи, за да преведе церемонията за надаряване8. Той бил първият обърнат във вярата японец след войната, учен и кръстен от верни американски военнослужещи9.
Когато надарените японски членове, живеещи в Хаваи, чули за първи път превода, те плакали. Един от тях разказва: „Бяхме ходили в храма много, много пъти. Бяхме чували церемониите на английски. (Но) никога не бяхме усещали духа на (…) храмовата работа така, както го усетихме сега (чувайки го) на родния си език“10.
По-късно същата година, 161 възрастни и деца отпътували от Токио на път за храма Хаваи. Един японски брат си спомня за пътуването: „Когато погледнах през прозореца на самолета и видях Пърл Харбър, спомняйки си какво нашата страна беше причинила на този народ на 7 декември 1941 г., изпитах страх в сърцето си. Дали щяха да ни приемат? Но за моя изненада те ни засвидетелстваха по-голяма обич и доброта от всичко, което бях виждал в живота си“11.
Когато пристигнали, хавайските членове приветствали японските светии с безброй гирлянди от цветя, докато се прегръщали и се поздравявали с целувка по бузата – обичай, който е чужд за японската култура. След като прекарали 10 променящи живота дни в Хаваи, японските светии се сбогували на фона на песента „Aloha Oe“, изпълнена от хавайските светии12.
Второто пътуване до храма, организирано за японските светии, включвало и овдовялата сестра от Окинава. Тя пропътувала 16 000 км благодарение на щедър подарък от мисионери, които служели в нейния клон и често били нагостявани на нейната трапеза. Докато била в храма, тя изпълнявала ролата на заместник за кръщението на своята майка и били запечатана към починалия си съпруг.
Пътуванията от Япония до храма в Хаваи продължили редовно, докато храмът Токио Япония бил осветен през 1980 г., така превръщайки се в 18-ия действащ храм. През ноември тази година, 186-ият храм на Църквата ще бъде осветен в Окинава, Япония. Той се намира недалеч от пещерата в централната част на Окинава, където намерили подслон тази жена и нейното семейство13.
Въпреки че никога не се запознах с тази прекрасна сестра от Окинава, нейното наследство продължава да живее чрез верните ѝ потомци, много от които познавам и обичам14.
Баща ми, ветеран от Втората световна война в Тихия океан, беше във възторг, когато получих призоваване да служа в Япония като млад мисионер. Пристигнах в Япония скоро след освещаването на храма Токио и видях с очите си тяхната любов към храма.
Храмовите завети са дар от нашия Небесен Отец за верните последователи на Неговия Син Исус Христос. Благодарение на храма, нашият Небесен Отец свързва отделните хора и семейства със Спасителя и един с друг.
Президент Ръсел М. Нелсън заяви миналата година:
„Всеки, който сключва завети в басейните за кръщение и в храмовете – и ги спазва – се радва на по-голям достъп до силата на Исус Христос. …
Наградата за спазването на сключените завети с Бог е небесната сила – сила, която ни укрепва по-добре да устояваме на своите изпитания, изкушения и разочарования. Тази сила прави пътя ни по-лек“15.
Чрез храмовите благословии, Спасителят изцелява отделни хора, семейства и народи – дори и онези, които някога са били върли врагове. В Книгата на Мормон възкръсналият Господ заявява на общество, изпълнено с конфликти, че за онези, които почитат „името (Му), Синът на Праведността ще се вдигне с изцеление в крилата Си“16.
Благодарен съм да свидетелствам за продължаващото изпълнение на Господното обещание, че „ще дойде времето, когато знанието за Спасителя ще се разпростре над всеки народ, племе, език и люде“17, включително и над тези от „островите в морето“18.
Свидетелствам за Спасителя Исус Христос и за Неговия пророк и апостоли в тези последни дни. Тържествено споделям свидетелство за небесната сила това, което е вързано на земята, да бъде вързано и в небесата.
Това е делото на Спасителя, а храмовете са Неговият свят дом.
С непоколебимо убеждение заявявам тези истини в името на Исус Христос, амин.