Да съхраним гласа на заветния народ за подрастващото поколение
Една от най-свещените отговорности е да помагаме на нашите деца да разберат най-вече и в дълбочина, че Исус е Христос.
Един от най-въздействащите моменти в Книгата на Мормон е посещението на възкръсналия Спасител при хората около храма в земята Изобилие. След ден, изпълнен с преподаване, изцеляване и изграждане на вярата, Исус насочва вниманието на хората към подрастващото поколение: „Той заповяд(ва) да Му доведат малките си деца“1. Той се моли за тях и ги благославя едно по едно. Преживяването е толкова емоционално, че самият Спасител се просълзява неведнъж.
След това, като говори на множеството, Исус казва:
„Вижте малките си деца.
И когато погледнаха (…) видяха небесата да се отварят, и видяха ангели да се спускат от небесата“ и да служат на децата им2.
Често съм размишлявал над това преживяване. Сигурно е докоснало сърцата на всички хора! Те са видели Спасителя. Докоснали са Го. Познали са Го. Той ги е учил. Благословил ги е. И ги е обичал. Нищо чудно, че след това свещено събитие, тези деца израстват и изграждат общество на мир, просперитет и Христова любов, което съществува в продължение на поколения3.
Нямаше ли да е прекрасно, ако можеше нашите деца да имат подобни преживявания с Исус Христос – нещо, което да обвърже сърцата им с Него! Той ни кани така, както е поканил онези родители в Книгата на Мормон, да доведем малките си деца при Него. Можем да им помагаме да опознават своя Спасител и Изкупител по начина, по който онези деца са Го опознали. Можем да им показваме как да намират Спасителя в Писанията и да градят основите си върху Него4.
Наскоро един добър приятел ме научи на нещо, което не бях забелязвал преди, относно благоразумния човек, който съградил къщата си на канара. Според разказа на Лука, когато разумният човек полага основите на своята къща, той „прави дълбок изкоп“5. Това не е някакво случайно или просто начинание – необходими са усилия!
За да изграждаме живота си върху канарата на нашия Изкупител, Исус Христос, трябва да направим дълбок изкоп. Ние премахваме всичко, което е нестабилно или излишно в живота ни. И продължаваме да копаем, докато Го намерим. И учим децата си да се обвързват с Него чрез свещени обреди и завети, така че, когато дойдат бурите и наводненията на противника, а те със сигурност ще дойдат, те да не могат да им окажат голямо влияние, „поради канарата, върху която (са) изградени“6.
Такава сила не идва от само себе си. Тя не се предава на следващото поколение като духовно наследство. Всеки човек трябва да копае дълбоко, за да открие Канарата.
Научаваме този урок от още един разказ в Книгата на Мормон. Когато цар Вениамин прави последното си обръщение към своя народ, те са събрани със семействата си, за да слушат словата му7. Цар Вениамин дава въздействащо свидетелство за Исус Христос и хората са дълбоко развълнувани от това. Те заявяват:
„Дух(ът) (…) извърш(и) голяма промяна в нас, в сърцата ни. (…)
И ние сме готови да встъпим в завет с нашия Бог да вършим волята Му (…) във всичките оставащи ни дни“8.
Човек би очаквал, че малки деца с така дълбоко обърнати във вярата родители с времето също биха се обърнали във вярата и биха сключили завети. При все това, поради някаква неспомената в летописа причина заветът, сключен от родителите, не намира почва у някои от техните деца. След няколко години „им(а) много люде от подрастващото поколение, които не мо(гат) да разберат словата на цар Вениамин, бидейки малки деца по времето, когато той говори на своя народ, и те не вярва(т) в преданието на бащите си.
Те не вярва(т) в казаното относно възкресението на мъртвите, нито пък вярва(т) в пришествието на Христа. (…)
И те не иска(т) да бъдат кръстени; нито пък иска(т) да се присъединят към църквата. И те (са) отделен народ по отношение на вярата си“9.
Каква отрезвяваща мисъл! За подрастващото поколение не е достатъчно вярата в Исус Христос да бъде „преданието на бащите (им)“. Те самите трябва да имат вяра в Христос. Като заветен народ на Бог, как можем да посадим в сърцата на децата си желание да сключват и спазват завети с Него?
Можем да започнем, като следваме примера на Нефи: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“10. Словата на Нефи загатват за постоянни, неспирни усилия да учим децата си за Христос. Можем да правим така, че гласът на заветния народ да не заглъхва в ушите на подрастващото поколение, а разговорите за Исус да не са само в неделя11.
Гласът на заветния народ се намира в думите на собствените ни свидетелства. Намира се в словата на живите пророци. И е съхранен по въздействащ начин в Писанията. Чрез него нашите деца ще опознават Исус и ще намират отговори на въпросите си. Чрез него те ще научават за себе си учението на Христос. В него ще намират надежда. Това ще ги подготвя за живот, изпълнен с търсене на истината и следване на заветната пътека.
Обичам следния съвет от президент Ръсел М. Нелсън:
„Къде можем да отидем, за да Го чуваме?
Можем да се обръщаме към Писанията. От тях учим за Исус Христос и Неговото Евангелие, за величието на Неговото Единение и великия план на Отца за щастие и изкупление. Ежедневното потапяне в Божието слово има съществено значение за духовното оцеляване, особено в тези дни на все повече нестабилност. Когато ежедневно се угощаваме със словата на Христа, словата на Христа ще ни казват как да реагираме при трудности, които никога не сме си представяли, че ще имаме“12.
И така, какво означава да се угощаваме със словата на Христа и да чуваме Неговия глас? Изразява се в това, което е най-добро за вас! Това може да бъде да се събирате със семейството си, за да говорите за нещата, на които Светият дух ви е учил по време на изучаване на Писанията, използвайки Следвайте Ме, елате с Мен. Може да бъде да се събирате всеки ден с децата си, за да четете по няколко стиха от Писанията и след това да търсите възможности да обсъждате наученото, докато прекарвате време заедно. Просто открийте какво е подходящо за вас и вашето семейство и след това опитайте всеки ден да се справяте по-добре.
Помислете над това прозрение от Да преподаваме като Спасителя: „Взети поотделно, единична семейна вечер, единично изучаване на Евангелието или само един разговор може да не изглежда значително постижение. Но натрупваните с течение на времето малки и прости усилия, могат да бъдат по-въздействащи и укрепващи от някой повратен момент или изключителен урок. (…) Затова не се отказвайте и не се притеснявайте, че не всеки път постигате нещо изключително. Просто бъдете постоянни в усилията си“13.
Една от нашите най-свещени отговорности е това да помогнем на децата си да узнаят най-вече и в дълбочина, че Исус е Христос, Синът на живия Бог, техният личен Спасител и Изкупител, Който стои на чело на Своята Църква! Що се отнася до Него, не бива да позволяваме на нашия заветен глас да бъде заглушен.
Може да се чувствате малко неподготвени за тази роля, но никога не трябва да се чувствате сами. Например съветът на района има право да организира събрание на съвета на учителите за родители. При тези срещи всяко тримесечие родителите могат да се събират, за да се учат взаимно от опита си, да обсъждат как укрепват семействата си и да научават ключови принципи на преподаване, подобно на Христос. Това събрание трябва да се провежда по време на втория час в Църквата14. Ръководи се от избран от епископа член на района и следва формата на обикновено събрание на съвета на учителите, като Да преподаваме като Спасителя се използва като основен източник15. Епископи, ако вашият район в момента не провежда събрания на съвета на учителите за родители, работете със своя президент на Неделното училище и със съвета на района, за да се организирате16.
Скъпи мои приятели в Христа, справяте се много по-добре, отколкото си мислите. Просто продължавайте да се стараете. Вашите деца гледат, слушат и учат. Докато ги учите, ще откривате тяхната истинска същност като обични синове и дъщери на Бог. Те може да забравят Спасителя за известно време, но ви обещавам, че Той никога няма да ги забрави! Онези моменти, когато Светият Дух им говори, ще останат в сърцата и умовете им. И един ден свидетелствата на вашите деца ще са подобни на това на Енос: „Знам, че родителите ми са праведни хора, защото те ме поучаваха съобразно учението и увещанието Господни, и благословено да бъде името на моя Бог за това“17.
Нека приемем поканата на Спасителя и да водим децата си при Него. Когато правим това, те ще Го виждат. Ще усещат, че е с тях. Ще Го опознават. Той ще ги учи. Ще ги благославя. И, о, колко много ще ги обича. О, толкова Го обичам. В Неговото свято име, Исус Христос, амин.