Блудният син и пътят, който води към дома
Макар че някои избори може да са ви отдалечили от Спасителя и Неговата Църква, най-великият Лечител стои на пътя, който води към дома, и ви приветства.
„Някой си човек имаше двама сина“
Някои казват, че това е най-великият кратък разказ, разказван някога1. Откакто е бил преведен на хиляди езици по целия свят, много е вероятно за последните две хилядолетия слънцето да не е залязло нито веднъж, без този разказ да бъде споменат някъде по света.
Разказан е от Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител, Който дойде на земята „да спаси погиналото“2. Той започва със следните прости думи: „Някой си човек имаше двама сина“3.
Веднага научаваме за един съкрушителен конфликт. Единият син4 казва на баща си, че е приключил с живота у дома. Той иска свободата си. Иска да изостави културата и ученията на родителите си. Той иска своята част от наследството – веднага5.
Можете ли да си представите какво е почувствал бащата, когато чул това? А когато той осъзнал, че това, което синът му иска повече от всичко, е да напусне семейството и никога повече да не се върне?
Голямото приключение
Синът сигурно е чувствал приключенска тръпка и вълнение. Най-после да бъде самостоятелен. Бидейки свободен от принципите и правилата на културата на своята младост, най-после ще може да взема собствени решения, без да се влияе от родителите си. Без повече угризения. Ще може да се наслаждава на одобрението на общност от подобни на него хора и да живее живот според собствените си правила.
Той пристига в далечна страна и бързо намира нови приятели и започва живота, за който винаги е мечтал. Вероятно много хора са го харесвали, защото харчел пари щедро. Новите му приятели – облагодетелствани от неговото разточителство – не го критикуват. Те празнуват, приветстват и насърчават неговите избори6.
Ако имаше по онова време социални медии, със сигурност той щеше да изпълни редица страници с весели снимки на смеещи се приятели: #ЖивеяЧудесенЖивот! #ПощастливОтВсякога! #ТрябвашеДаГоНаправяОтдавна!
Гладът
Но купонът не продължава дълго – това рядко се случва. Две неща се случват: първо, парите му свършват; второ, в страната настава глад7.
Когато проблемите се влошават, той изпада в паника. Някога неудържимият и тържествуващ баровец сега не може да си позволи храна, а камо ли жилище. Как ще оцелее?
Той е бил щедър към своите приятели – ще му помогнат ли те сега? Мога да си представя, че е поискал подкрепа – еднократна, докато си стъпи на краката.
В Писанията четем: „Никой не му даваше“8.
В отчаяния си стремеж за оцеляване той намира местен фермер, който го наема да храни свинете9.
Изключително гладен, изоставен и самотен, младият мъж вероятно се чуди как нещата са се объркали толкова ужасно и трагично.
Не само празният стомах го притеснява. Душата му също е празна. Бил е така сигурен, че ако се отдаде на светските си желания, ще бъде щастлив, и че моралните закони са били пречка пред това щастие. Сега вече е наясно с истината. И каква цена само трябвало да плати за това познание!10
Докато физическият и духовният глад се усилва, мислите му го връщат при баща му. Би ли му помогнал след всичко, което се е случило? Дори и най-маловажният от слугите на баща му има храна за ядене и подслон от бурите.
Но да се върне при баща си?
Никога.
Да признае пред селото, че е пропилял своето наследство?
Невъзможно.
Да погледне в очите съседите, които със сигурност са го предупреждавали, че опозорява семейството си и разбива сърцата на родителите си? Да се върне при старите си приятели, след като се е хвалил как се освобождава?
Непоносимо.
Но гладът, самотата и угризенията просто не спират, докато той не „дойде на себе си“11.
Той знае какво трябва да направи.
Завръщането
Сега нека се върнем към бащата, съкрушения господар на къщата. Колко ли стотици или дори хиляди часове е прекарал в тревоги по своя син?
Колко пъти е гледал към същия този път, по който синът му бил поел, и е преживявал отново болезнената загуба, която е почувствал, когато синът му си е тръгнал? Колко ли молитви е отправял посред нощ, молейки се на Бог синът му да е в безопасност, да открие истината и да се завърне?
И тогава един ден бащата поглежда към този самотен път – пътят, който води към дома – и вижда в далечината фигура, която се приближава към него.
Това възможно ли е?
Макар че човекът е все още доста далеч, бащата веднага разпознава, че това е неговият син.
Той се завтичва към него, хвърля се на врата му и го целува12.
„Татко – изплаква синът, думи, които вероятно е репетирал хиляди пъти, – съгреших против небето и пред тебе. Не съм вече достоен да се наричам твой син. Всичко, което искам, е да ме направиш като един от наемниците си“13.
Но бащата почти не го оставя да довърши. Със сълзи в очите той заповядва на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна в къщата и я сложете на раменете му. Сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му. Направете угощение, за да празнуваме. Моят син се завърна!“14.
Празненството
В офиса ми виси една картина на немския художник Ричард Бърд. Ние с Хариет много харесваме тази картина. Тя илюстрира една трогателна сцена от притчата на Спасителя от по-дълбока гледна точка.
Докато почти всички са изпълнени с радост от завръщането на сина, един човек не е – по-големият му брат15.
Той носи емоционален товар.
Той е бил там, когато брат му си е поискал наследството. Станал е свидетел от първа ръка на огромния товар от печал на баща си.
Откакто брат му си е тръгнал, той постоянно се опитвал да помага на баща си, за да му бъде по-леко. Всеки ден той се е трудил, за да излекува разбитото сърце на баща си.
И сега безразсъдното дете се връща, а хората не спират да обливат с внимание неговия разбунтувал се брат.
„През всички тези години – казва той на баща си, – нито веднъж не съм отказал да направя нещо, което искаш от мен. При все това, за всичкото това време никога не си вдигал празненство за мен“16.
Любящият баща отговаря: „Скъпи сине, всичко, което имам, е твое! Тук не става дума за сравнение на награди и празненства. Става дума за изцеление. Това е моментът, за който се надявахме през всичките тези години. Твоят брат беше мъртъв и оживя! Изгубен беше и се намери!“17.
Притча за нашето време
Възлюбени мои братя и сестри, скъпи приятели, като всички притчи на Спасителя, и тази не се отнася само за хора, живели много отдавна. Тя се отнася за мен и за вас днес.
Кой от нас никога не се отделял от пътя на светостта, наивно мислейки си, че можем да намерим повече щастие, вървейки по собствените си егоцентрични пътища?
Кой от нас не се е чувствал смирен, съкрушен и отчаян за прошка и милост?
Може би някои дори са се питали: „Възможно ли е изобщо да се върна? Ще остана ли завинаги заклеймен/а, отхвърлен/а и винаги ли ще ме отбягват старите приятели? По-добре ли е да остана изгубен/а? Как ще реагира Бог, ако се опитам да се завърна?“.
Тази притча ни дава отговора.
Нашият Небесен Отец ще се завтече към нас, сърцето Му ще прелива от любов и състрадание. Ще ни прегърне, ще сложи роба на раменете ни, пръстен на ръцете ни и обувки на краката ни, и ще обяви: „Днес ще празнуваме! Защото моето чедо, което беше мъртво, се завърна към живота!“.
Небесата ще се радват на нашето завръщане.
Неизказана и преславна радост
Бих искал да отделя момент да говоря лично на вас!
Независимо какво може да се е случило в живота ви, аз потвърждавам и провъзгласявам словата на обичния ми приятел и колега апостол старейшина Джефри Р. Холанд: „Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“18.
Макар че някои избори може да са ви отдалечили от Спасителя и Неговата Църква, най-великият Лечител стои на пътя, който води към дома, и ви приветства. А ние, като членове на Църквата на Исус Христос се стремим да следваме Неговия пример и да ви приемаме като свои братя и сестри, наши приятели. Ние се радваме и празнуваме с вас.
Вашето завръщане няма да омаловажи благословиите на другите. Защото изобилието на Отца е безгранично и това, което е дадено на един човек, по никакъв начин не ограничава правото на друг19.
Не се преструвам, че завръщането е нещо лесно. Мога да свидетелствам за това. Всъщност това може да бъде най-трудното решение, което някога ще вземете.
Но аз свидетелствам, че в момента, в който решите да се завърнете и да вървите по пътя на нашия Спасител и Изкупител, Неговата сила ще навлезе в живота ви и ще го преобрази20.
Ангелите в небесата ще ликуват.
Ще се радваме също и ние, вашето семейство в Христа. В крайна сметка всички ние знаем какво е да съгрешиш. Всички ние ежедневно разчитаме на същата тази единителна сила на Христос. Познаваме този път и ще го извървим с вас.
Не, нашият път няма да бъде лишен от печал, скръб или тъга. Но сме стигнали толкова далеч „чрез словото на Христа, с непоклатима вяра в Него, уповаващи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“. И заедно ние ще „бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“21. Заедно ние ще се радваме „с неизказана и преславна радост“22, защото Христос е нашата сила!23
Моля се всеки от нас да може да чуе гласа на Отца в тази невероятна притча, който ни зове да поемем по пътя, който води към дома – да можем да имаме смелостта да се покаем, да получим опрощение и да следваме пътеката, която води обратно към нашия състрадателен и милостив Бог. За това свидетелствам и ви давам своята благословия в името на Исус Христос, амин.