Силата на Исус Христос в ежедневието ни
Източникът на нашата сила е вярата в Исус Христос, когато ежедневно и целенасочено се стремим да идваме при Него.
Скъпи братя и сестри, това е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Каква радост е да се съберем като Неговата Църква! Благодарен съм, че президент Ръсел М. Нелсън ни напомни често да използваме правилното име на Господната Църква, за да не забравяме Кой ръководи тази Църква и Чии учения следваме.
Президент Нелсън заявява: „В идните дни ще видим най-великите проявления на силата на Спасителя, които светът някога е виждал. (…) Той ще дава безброй привилегии, благословии и чудеса на верните“1.
Една от най-големите привилегии за мен и моята съпруга, Рене, е да се срещаме със светиите на мястото, където служим. Слушаме техните истории, ставаме свидетели на загубите им, споделяме мъката им и се радваме на успехите им. Бяхме свидетели на много от благословиите и чудесата, които Спасителят е дал на верните. Срещнахме хора, преминали през невъзможното и претърпели немислимото.
Видяхме проявлението на силата на Спасителя в една вдовица, която загуби съпруга си, докато двамата изпълняваха Господното поръчение в Боливия2. Видяхме го и при млада жена в Аржентина, която падна под влак и загуби крака си, само защото някой искаше да открадне мобилния ѝ телефон3. Също и при самотния ѝ баща, който трябваше да се справя с положението и да укрепва дъщеря си след подобен, необясним акт на жестокост. Видяхме това проявление в семействата, които загубиха домовете си и цялото си имущество по време на пожарите в Чили само два дни преди Коледа през 2022 г.4. Видяхме го в хора, които страдат след травмиращ развод, и в други, които са невинни жертви на насилие.
Какво им дава силата да преодоляват трудностите? Какво дава допълнителна сила да продължим, когато всичко изглежда изгубено?
Открих, че източникът на тази сила е вярата в Исус Христос, когато ежедневно и целенасочено се стремим да идваме при Него.
Пророкът Яков учи: „И Той идва в света, за да спаси всички човеци, ако те се вслушат в гласа Му; защото ето, Той изстрадва болките на всички човеци, да, болките на всяко живо създание, и мъже, и жени, и деца, които принадлежат към семейството на Адам“5.
Понякога, да имаме вяра в Исус Христос може да изглежда като нещо невъзможно, почти недостижимо. Може да мислим, че да дойдем при Христос изисква сила, постоянство и съвършенство, които нямаме, и просто не можем да намерим енергията да правим това. Но от всички тези хора научих, че вярата в Исус Христос е онова, което ни дава енергията да започнем пътуването. Понякога може да си мислим: „Трябва да уредя живота си, преди да дойда при Исус“, но истината е, че идваме при Исус, за да поправим живота си чрез Него.
Не идваме при Исус, защото сме съвършени. Ние идваме при Него, защото сме грешни и в Него можем да „стане(м) съвършени“6.
Как да започнем да упражняваме малко вяра всеки ден? За мен това започва сутрин: когато се събудя, вместо да погледна телефона си, казвам молитва. Даже да е проста молитва. После чета стих от Писанията. Това ми помага за завета, който сключвам всяка седмица чрез вземане от причастието, да „си спомня(м) винаги за Него“7. Когато започвам деня си с молитва и стих от Писанията, мога да си „спомням за Него“, докато гледам телефона си. Мога да си „спомням за Него“, когато се справям с проблеми и конфликти и се стремя да ги разрешавам, както би направил Исус.
Когато „си спомням за Него“, изпитвам желание да се променям, да се покайвам. Намирам източника на енергия, с която да спазвам заветите си и да усещам влиянието на Светия Дух в живота си, като „спазва(м) Неговите заповеди, които Той (ми) е дал, за да мо(га) винаги да има(м) Неговия Дух“8. Това ми помага да устоявам до края9. Или поне до края на деня! А в дните, когато не успявам да си спомням за Него през целия ден, Спасителят все още е с мен, обича ме и ми казва: „Всичко е наред, можеш да опиташ отново утре“.
Въпреки че сме несъвършени в това да си спомняме за Него, нашият любящ Небесен Отец никога не забравя за нас.
Честа наша грешка е да си мислим, че спазването на заветите, или обещанията, които даваме на Бог, е някаква сделка, която сключваме с Него: Аз Му се подчинявам, а Той ме предпазва от всичко лошо, което може да ми се случи. Плащам десятъка си и никога няма да загубя работата си или къщата ми да изгори при пожар. Но когато нещата не се развиват според очакванията ни, призоваваме Господ с думите: „Нима не Те е грижа, че (аз) загива(м)?“10.
Сключените завети не са просто сделка, те имат за цел да се променяме11. Чрез заветите, които съм сключил, получавам освещаващата, укрепваща сила на Исус Христос, която ми позволява да ставам нов човек, да прощавам онова, което изглежда непростимо, да преодолявам невъзможното. Целенасочено да си спомням за Исус Христос винаги е въздействащо и ми дава допълнителни сили да „спазва(м) Неговите заповеди, които Той (ми) е дал“12. Помага ми да бъда по-мил, да се усмихвам по-често, да бъда миротворец13, да избягвам конфликти и да позволявам на Бог да надделява в живота ми14.
Когато нашата болка или болката на наш близък е толкова силна, че не можем да я понесем, да си спомняме за Исус Христос и да идваме при Него може да облекчи бремето и болката, както и да смекчи сърцето. Това е силата, която помогна на един баща, отвъд собствените му възможности, да подкрепя дъщеря си през нейната физическа и емоционална болка от загубата на крака ѝ.
Когато миналия юни старейшина Соарес посети Аржентина и попита Флавия за нейния трагичен инцидент, тя с вяра отговори: „Изпитвах смут, горчивина, гняв и омраза, когато (това се случи). Нещото, което ми помогна, не беше въпросът „защо аз?“, а въпросът „защо?“. (…) Тази случка ме доближи до другите и до Господ. (…) Вместо да се отдалеча от Бог, трябваше да се вкопча в Него“15.
Президент Нелсън учи: „Наградата за спазването на сключените завети с Бог е небесната сила – сила, която ни укрепва по-добре да устояваме на своите изпитания, изкушения и разочарования. (…) Така спазващите своите завети имат право на специален вид покой“16. Това е видът покой и мир, който видях в очите на вдовицата, въпреки ежедневното ѝ страдание от загубата на нейния съпруг.
От Новия завет научаваме история, в която Исус и учениците Му са в една лодка:
„И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
А Той беше (…) заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! (…)
Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“17.
Винаги съм бил заинтригуван от тази история. Дали Господ е очаквал от тях да упражнят вярата си, за да укротят бурята? И да смъмрят вятъра? Вярата в Исус Христос е чувството на мир, с което устояваме на бурите, знаейки, че няма да загинем, защото Той е в лодката с нас.
На такава вяра станахме свидетели, когато посетихме семействата след пожарите в Чили. Къщите им бяха изгорели до основи, хората бяха загубили всичко. Но докато ходехме сред останките от домовете им и те ни споделяха своите преживявания, чувствахме, че стоим на свята земя. Една сестра каза на жена ми: „Когато видях, че къщите в близост горят, разбрах, че и нашата къща ще изгори, че ще загубим всичко. Вместо отчаяние, изпитах чувство на неописуем мир. Някак чувствах, че всичко ще бъде наред.“ Когато се уповаваме на Бог и спазваме заветите, които сме сключили с Него, получаваме сили и утеха в скръбта ни.
Благодарен съм за възможността Рене и аз да се срещнем с някои от тези необикновени светии, за многобройните им примери на вяра, сила и постоянство. За изпълнените им с мъка и разочарование истории, които никога няма да попаднат на първата страница на вестник или да станат широко популярни. За незаснетите снимки на пролети сълзи и молитви, отправени след загуба или травматичен развод. За непубликуваните публикации за страха, скръбта и болката, които стават поносими благодарение на вярата в Исус Христос и Неговото Единение. Тези хора укрепиха собствената ми вяра и съм дълбоко благодарен за това.
Знам, че това е Църквата на Исус Христос. Знам, че Той е готов да ни надарява с Неговата сила, ако идваме при Него всеки ден. В името на Исус Христос, амин.