„Колко огромна ще бъде радостта ви“
Сега ви каня да вземете уменията си, придружени от вашите свидетелства, и да отслужите мисия.
Мои скъпи братя и сестри, размислите ми днес са насочени към събирането на Израил – това, което президент Ръсел М. Нелсън нарича „най-важното нещо, случващо се на земята днес. Нищо друго не може да се сравни с него нито по величина, нито по важност или по величественост“1.
Събирането на Израил е най-голямото доказателство, че „ценността на душите е огромна в Божиите очи“2. Толкова е просто. Ние събираме Божиите чеда в тези последни дни, за да може „благословии (да) се изл(еят) върху главите им“3 и да им се дадат обещанията за „богатствата на вечността“4. За да събираме Израил, ние се нуждаем от мисионери – много повече от тези, които сега служат5. Днес се обръщам към многото опитни възрастни в Църквата, които биха могли да служат като мисионери. Господ се нуждае от вас. Ние се нуждаем от вас в Ню Йорк и Чикаго, Австралия и Африка, Тайланд и Мексико, както и навсякъде другаде.
Нека ви върна към 2015 г. Бях наскоро призован за член на Кворума на дванадесетте апостоли. Една от прекрасните отговорности, които имаме като апостоли, е да определяме къде да служат мисионерите. Бях участвал в този процес като част от Седемдесетте6, но вече като апостол, изпитвах пълната отговорност на тази задача. Чрез молитва започнах да назначавам голям брой млади старейшини и сестри, един по един, на мисии по целия свят. След това преминах към възрастните двойки. В списъка имаше 10 такива. Не много. Изненадан, аз попитах моя колега от Мисионерския отдел: „От каква бройка се нуждаем тази седмица, за да попълним нуждите?“.
Той отговори: „300“.
Никога няма да забравя този отрезвяващ момент – 10 двойки при нуждата от 300.
Президент Ръсел М. Нелсън насърчава двойките „да паднат на колене и да попитат Небесния Отец дали е дошло времето да отслужат мисия“7. От всички изисквания, той казва, че „желанието да служат може да е най-важното“8.
В Писанията се казва: „Ако имате желания да служите Богу, вие сте призовани за делото“9. Делото е изцяло свързано със закона за жътвата. В книгата на Йоан четем: „За да се радват заедно и който сее, и който жъне“10.
Виждал съм как законът за жътвата се изпълнява в собствения ми живот.
Преди няколко години бях на гости на роднини, когато епископът ме помоли да кажа заключителните слова в събранието за причастие11. Докато слизах от подиума, една жена дойде при мен със седемте си деца и се представи като сестра Ребека Гусман.
Тя попита: „Старейшина Расбанд, познавате ли Рулон и Верда Расбанд?“.
Лицето ми светна и аз казах: „Това са родителите ми“.
Досещате се какво последва. С позволението на Ребека, която е тук, в центъра за конференции, със своето семейство, ще споделя историята на нейното семейство12.
Моите родители, старейшина Рулон и сестра Верда Расбанд, служиха като възрастна двойка в мисия Флорида Форт Лодърдейл13. Те бяха проповядващи мисионери и по божествено напътствие почукали на вратата на Ребека. Тя била едва тийнейджър и обичала да слуша музиката на семейство Озмънд, и по-конкретно приятеля ни Дони, който също е с нас днес14. Тя слушала интервютата им в медиите и разбрала, че са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Почувствала, че у тях има нещо различно и предполагайки, че може да е свързано с религията им, Ребека прекарала две години, проучвайки в училищната библиотека вярванията на Църквата. И така, когато една мила двойка почукали на нейната врата и се представили като мисионери светии от последните дни, тя се изненадала.
„Майка ми каза да ги разкарам – пише по-късно Ребека, – но сърцето ми каза „Недей!“. Вгледах се в лицата им и почувствах толкова много топлина и обич. Споменът все още ме просълзява и разчувства“15.
Ребека ги поканила да влязат и моите родители мисионери споделили послание с нея, с двете ѝ по-малки сестри и, въпреки възраженията, с майка ѝ.
Ребека ми сподели: „И двамата ви родители бяха чудесни в отговарянето на нашите въпроси. Все още виждам лицата им, като че ли бяха заобиколени от светлина. Винаги прегръщахме майка ви, когато си тръгваше, а тя винаги се стараеше да помага на моята майка да се чувства удобно и уважавана. Баща ви винаги имаше искрица в погледа, докато преподаваше за Исус Христос. Той се опитваше да спечели вниманието на моя баща и впоследствие го постигна. Баща ми работеше като майстор-готвач в местен кънтри клуб и започна да приготвя вечери за родителите ви, като правеше и любимия за баща ви кий лайм пай“16.
Когато старейшина и сестра Расбанд помолили Ребека и семейството ѝ да прочетат Книгата на Мормон, Ребека я прочела за пет дни. Поискала да бъде кръстена веднага, но останалите членове от семейството ѝ не били готови. След четири месеца Ребека настояла да бъде кръстена и да стане член на истинната Църква. Тя си спомня: „Знаех с всяка частица от тялото си, че това е истина“17. На 5 април 1979 г. мисионерите кръстили 19-годишната Ребека, майка ѝ и двете ѝ сестри. Баща ми бил свидетел на кръщението.
Когато срещнах Ребека и семейството ѝ на събрание в Църквата, всички се снимахме заедно. Занесох снимката у дома на моята възрастна майка и тя я притисна към сърцето си. След това ми каза: „Рони, това е един от най-щастливите дни в живота ми“.
Отговорът на майка ми ме кара да попитам нашите възрастни двойки: „С какво се занимавате на този етап от живота си?“. По толкова много начини възрастните мисионери могат да правят неща, които никой друг не може. Вие сте забележителна сила към добро, имате опит в Църквата и увереността да насърчавате и спасявате Божиите чеда.
Някои от вас може да си мислят: „Ами как да си оставим внуците? Ще ни липсват важните семейни моменти, рождени дни, приятели и дори домашните ни любимци“. Ако бях попитал майка ми защо тя и татко отслужиха мисия, знам, че би отвърнала: „Имам внуци. Искам да знаят, че с баща ти сме били мисионери, искахме да дадем пример на потомците ни. И бяхме благословени, толкова благословени“.
Посещавал съм мисии по целия свят и съм виждал забележителния пример на нашия легион от възрастни мисионери. Ясно е, че са щастливи да вършат „волята на Господа“ и да се занимават с „Господната работа“18.
За някои, и се надяваме да има хиляди сред вас, отслужването на пълновременна мисия в далечно кътче на света ще е правилният избор19. За други, отслужването на мисия на църковна служба у дома може да е предпочитаният вариант. Поради здравословни проблеми и други обстоятелства, има и такива, които не могат да служат. Ние разбираме положението ви и аз се надявам, че ще намирате начини да помагате на онези, които служат. Следвайте съвета на пророка и се молете да знаете какво Господ желае да вършите.
Мисии по света се нуждаят от помощта ви. Президент Нелсън казва за нашите възрастни мисионери: „Те са млади по дух, мъдри и желаят да работят“20.
На мисионерското поле разполагате с разнообразие от възможности: може да служите в офисите на мисия или в храмовете, може да укрепвате младите мисионери, да подпомагате малките клонове, да работите в центровете на FamilySearch или на историческите места, да преподавате в Института, да предоставяте хуманитарна служба, да работите с пълнолетните младежи, да помагате в центрове за намиране на работа или да работите във фермите на Църквата. Информация за различни начини, по които можете да служите, какво е най-подходящо за вас, къде има най-голяма нужда от вас и как можете да се подготвяте, може да намерите на сайта „Senior Missionary“ (Възрастни мисионери)21. Също така може да говорите с вашия епископ или президент на клон.
Призовавал съм много двойки на служба и съм виждал как светлината на Христа озарява лицата им22. Връщайки се от мисия, те са споделяли как са се сближили още повече с Господ и един с друг, усещайки как Господният Дух се излива върху тях със знанието, че имат принос23. Кой не би искал тези неща?
Мисията може да е най-прекрасната глава в живота на една двойка. Подходящо заглавие би било: „Отче мой, когато ме призовеш“24. Може да сте на непознато място, обаче, силата на Духа ще ви кара да се чувствате като у дома си.
Моите родители и десетките хиляди завърнали се двойки мисионери са свидетелствали за радостта, която носи мисионерската работа. Господ е казал в Писания от последните дни: „И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец“25.
Исайя ни предоставя поетично описание какво означава да служим в мисионерското „поле“. В Писанията се казва: „Нивата (полето) е светът“26. Този велик древен пророк пише: „Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир; планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно и всичките полски дървета ще изпляскат с ръце“27. Планините, хълмовете, полята и дърветата могат да бъдат сравнени с президентите на мисия, с епископите, окръжните водачи, членовете и онези, които търсят истината, но „не знаят къде да я намерят“28. Те ще свидетелстват, че възрастните мисионери променят пейзажа със своите свидетелства за нашия Спасител и Изкупител Исус Христос.
Като апостол на Господ Исус Христос, аз ви моля да служите като мисионери при събирането на Израил и може би дори да служите отново. Ние се нуждаем от вас, нуждаем се от вас. Благодарни сме за вас, възрастни мисионери, за начина ви на живот и примерите, които сте у дома, във вашите райони и колове. Сега ви каня да вземете уменията си, придружени от вашите свидетелства, и да отслужите мисия. Моля се следващия път, когато седна, за да разпределям възрастни мисионерски двойки, да има стотици от вас, които чакат с нетърпение своето призование.
Също ви обещавам, че, като служите, вие ще усещате любовта на Господ в живота си, ще Го опознавате, Той ще опознава вас и „колко огромна ще бъде радостта ви“29. Вашата посветена служба на Исус Христос ще вдъхновява и благославя вашето семейство, вашите внуци и вашите правнуци. „Мир и любов (ще) се умножават“30 в живота им години наред. Обещавам това. В името на Исус Христос, амин.