Смирени да приемаме и следваме
Смирението е задължително изискване, за да бъдем готови да се завърнем в Божието присъствие.
В пета глава на Алма е поставен въпрос за самоанализ: „Можете ли да си кажете, ако бъдете призовани да умрете в този момент, че сте били достатъчно смирени?“1. Този въпрос предполага, че смирението е задължително изискване, за да бъдем готови да се завърнем в Божието присъствие.
Всички бихме искали да мислим, че сме достатъчно смирени, но от някои преживявания в живота си разбираме, че често реагираме като естествени, горделиви хора.
Преди години, когато двете ни дъщери все още живееха вкъщи, реших да покажа на съпругата си и на тях ръководената от мен бизнес единица в компанията, за която работех.
Истинското ми намерение обаче беше да им покажа място, където, за разлика от нашия дом, всеки прави точно каквото поискам от него, без да ми задава въпроси. Когато стигнахме до портала, който обикновено се отваряше автоматично щом колата ми приближеше, бях изненадан, че този път не се отвори. Вместо това един охранител, когото никога през живота си не бях виждал, дойде до колата и ме помоли да му покажа пропуска си за компанията.
Казах му, че никога не ми е бил нужен пропуск, за да вляза с колата си, а след това му зададох класическия, породен от гордост въпрос: „Знаеш ли с кого говориш?“.
На което той отговори: „Е, след като нямате пропуск, не мога да разбера кой сте, и докато съм на този портал, не мога да ви позволя да влезете в сградата без нужния документ“.
Мислех си да погледна в огледалото за обратно виждане, за да видя реакцията на дъщерите ми към случващото се, но знаех, че те се наслаждават на всяка секунда от този епизод! Съпругата ми до мен клатеше глава в знак на неодобрение на поведението ми. Тогава ми остана единствено да се извиня на охранителя и да кажа, че много съжалявам, че се отнесох толкова лошо с него. „Прощавам ви – отговори той, – но без пропуск днес няма да влезете!“
После се върнах много бавно вкъщи, за да си взема пропуска, научавайки може би следния ценен урок: когато избираме да не бъдем смирени, в крайна сметка биваме смирявани.
В Притчи откриваме: „Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест“2. За да развиваме смирение, трябва да разбираме неговото истинско значение в контекста на Евангелието.
Някои хора бъркат това да бъдем смирени с други неща, като например с това да бъдем бедни. Но всъщност има много хора, които са бедни и горделиви, както и много, които са богати и въпреки това – смирени. Други, които са много срамежливи или имат ниско самочувствие, може да изглеждат смирени, но понякога дълбоко в себе си са изпълнени с гордост.
Тогава какво представлява смирението? Според Проповядвайте Моето Евангелие, то е „желанието да се подчинявате на волята на Господ. (…) То е да бъдете възприемчиви. (…) (То) е съществен катализатор за духовното израстване“3.
Със сигурност има много възможности за всички нас да се усъвършенстваме в това Христово качество. Бих искал първо да анализирам колко смирени сме били или трябва да бъдем в следването на напътствията на нашия пророк. Бърз тест за всеки от нас поотделно може да бъде:
-
Споменаваме ли пълното име на Църквата винаги, когато общуваме? Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Премахването на Господното име от Господната църква е важна победа за Сатана“4.
-
Позволяваме ли на Бог да надделява в живота ни, като приемаме конкретната покана на нашия пророк? „Днес призовавам нашите членове навсякъде по света да дадат пример, изоставайки поведение и действия, базирани на предубеждения“5.
-
Побеждаваме ли света, като се уповаваме на учението на Христос повече, отколкото на философиите на хората, както учи нашият пророк?6
-
Станали ли сме миротворци, като говорим положително на хората и за тях? На последната обща конференция президент Нелсън ни преподаде следното: „Ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, което можем да казваме по адрес на друг човек – дали на него или за него – това трябва да бъде нашият стандарт на общуване“7.
Това са прости, но въздействащи напътствия. Не забравяйте, че единственото, което всички от народа на Моисей трябвало да направят, за да бъдат изцелени, било да погледнат издигнатата от него медна змия8. Но „поради простотата на начина или леснината му имаше мнозина, които погинаха“9.
По време на тази конференция слушахме и ще продължим да слушаме неотклонните напътствия на нашите пророци и апостоли. Това е идеална възможност да развиваме смирение и да оставим силните си мнения да бъдат погълнати от още по-силното убеждение, че Господ наистина говори чрез тези избрани ръководители.
Преди всичко, за да развиваме смирение, трябва също да разбираме и приемаме, че не можем да преодоляваме трудностите си или да постигнем пълния си потенциал само чрез собствените си усилия. Мотивационни оратори, писатели, треньори и инфлуенсъри от цял свят, особено в дигиталните платформи, ще кажат, че всичко зависи единствено от нас и нашите действия. Светът се уповава на ръката от плът.
Но чрез възстановеното Евангелие научаваме, че в голяма степен зависим от благосклонността на Небесния Отец и Единението на нашия Спасител Исус Христос, „понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“10. Ето защо е толкова важно да сключваме завети с Бог и да ги спазваме, защото това ще ни дава пълен достъп до изцеляващата, подпомагаща и усъвършенстваща сила на Исус Христос чрез Неговото Единение.
Когато посещаваме събранието за причастие всяка седмица и редовно се покланяме в храма, за да участваме в обредите и да сключваме и подновяваме завети, това е знак, че осъзнаваме зависимостта си от Небесния Отец и нашия Спасител Исус Христос. Това ще кани Тяхната сила в живота ни, с помощта на която да преодоляваме всичките си проблеми и накрая да изпълним целта на сътворението си.
Неотдавна нивото на моето смирение и разбиране на зависимостта ми от Господ бяха изпитани отново. Пътувах с такси към летището, за да хвана кратък полет до място, където имаше много трудна ситуация за разрешаване. Таксиметровият шофьор, който не беше член на Църквата, ме видя в огледалото и каза: „Виждам, че днес не сте добре!“.
„Личи ли си?“ – попитах аз.
„Разбира се“ – отговори той. И после каза нещо от сорта: „Всъщност аурата, която излъчвате, показва много отрицателна енергия!“.
Обясних му, че ми предстои да се справя с доста трудна ситуация, след което той ме попита: „Направихте ли всичко по силите си, за да разрешите това?“.
Отговорих, че съм дал най-доброто от себе си.
После той каза нещо, което никога няма да забравя: „Тогава оставете нещата в Божиите ръце и всичко ще се нареди“.
Признавам, че се изкушавах да го попитам: „Знаеш ли с кого говориш?“. Но не го направих! Вместо това се смирих пред Господ по време на едночасовия полет, молейки за божествена помощ. Когато слязох от самолета, научих, че трудната ситуация вече бе разрешена и че моето присъствие дори не бе необходимо.
Братя и сестри, заповедта, поканата и обещанието на Господ са ясни и утешителни: „Бъди смирен и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти“11.
Нека бъдем смирени, за да следваме напътствията на нашите пророци и да приемаме, че само Бог и Исус Христос могат – чрез обреди и завети, които получаваме и сключваме в Неговата Църква – да ни превръщат в най-добрата наша версия в този живот и един ден да ни направят съвършени в Христа. В името на Исус Христос, амин.